му, изглежда, я разяри още повече.
— Яндра! — С едната си ръка отново улови волана и овладя джипа, с другата я сграбчи за косата и отстрани от себе си лицето й — изкривена гримаса. Зъбеше се като куче. Мат почувства във врата си горещото й дихание.
Съвсем ненадейно в мислите му се мярна картината на мъртвата котка. Образът на мъртвото дете с прегризаното гърло в кулата. И той разбра.
— Ти си била! — Вдигна колене и я улучи в слънчевия сплит. — Ти си убила детето!
Яндра се сви от болка и падна обратно на седалката до шофьора. Но не се отказваше. С изпълнени с омраза очи наблюдаваше жертвата си.
— Ея обидире Ургаца! — изсъска тя. — Мордере, Маддракс!
— Значи си от тях! — разбра Мат. — Работиш заедно с онази вулфанка!
Яндра отново се нахвърли върху него със съскане.
Мат зави рязко с джипа и здраво стисна волана. Внезапните центробежни сили отхвърлиха Яндра. Главата й се удари в металните прътове на седалката и за момент остана зашеметена.
Мат използва шанса. Свали десния си крак от газта, вдигна го високо и ритна Яндра отстрани. С последен писък десетгодишната излетя от превозното средство, удари се здраво в един куп развалини, неколкократно се преобърна и остана да лежи.
Матю Дракс не погледна назад. Имаше си достатъчно грижи да оглежда пътя напред през сълзите, които бликаха от очите му…
Балоор накара фреккойшера си да кацне на опасаната като с паяжина от бръшлян и диви лози кула с формата на гъба. Слезе от гърба на ездитното животно и легна по корем на покрития с мъх покрив. На три- четири хвърлея копие видя да се вдига облак прах над руините на халето. Геягудоо все още нападаха. Добре!
Но тогава Говорещият с боговете разбра, че нападат не тези, които трябва. Тъпите вулфани се бяха намесили и бяха привлекли геягудоо върху себе си! Балоор стисна юмруци с фанатична ярост и ги притисна към потното си чело.
— Оргуудоо! — мънкаше той. — Господарю на мрачната бездна! Кога ще настъпи твоят час, ако не сега!? Прати гибел на поклонниците на неистинския бог!
Прогнилият покрив под него вибрираше. Кулата се олюляваше и в първия момент Балоор се уплаши, че заблудените геягудоо ще нападнат и него самия. Но това беше неговият фреккойшер, който плесна с крила зад него и се вдигна. Понесе се над покривите на халетата към гората. Балоор погледна побеснял след него. Безкръвните му устни трепнаха.
После му направи впечатление, че кулата все още се олюлява! Същевременно земята затрополи, забуча като тътнеж на гръмотевица. Нещо се приближаваше. Под земята. Неудържимо…
Ръцете на Мат стискаха конвулсивно оцапания с масло волан. Взираше се напред с пламнали очи. Почти не усещаше раната от одраскването на врата си. Шокът беше голям. Тъкмо Яндра искаше да го убие, да изпие кръвта му като вампир!
Тъкмо тя, която се беше появила като лъч светлина в този варварски, враждебен свят! Не можеше да го възприеме.
Джипът продължаваше да хвърчи с над осемдесет километра в час. Стабилната, непретрупана с много украшения конструкция преодоляваше като на шега неравностите на терена. Мат беше завързал спасителния контейнер на гърба си, за да компенсира липсващата част от седалката. Дано само гумите издържат! Без съмнение беше чудо, че, напомпани и в маслото, са устояли на времето.
Фактът, че не са омекнали, наведе Мат на предположението, че са направени от пластифлекс, нов вид устойчива плътна гума, която поддържа налягането посредством милиарди микроскопични мехурчета. И ако е попаднал точно на такива, никога нямаше да му се налага да ги помпа.
В далечината се показаха покритите с храсталаци покриви на аерогарата и хангарите. Мат се озадачи, когато видя над развалините да се вдига облак прах. Какво ли ставаше там?
Нападение?
Най-после зави към летищното поле. И видя хаоса, който геягудоо създаваха сред бягащите вулфани. Мат се опита да намери хора от ордата на Зорбан и откри неколцина върху един близък покрив. Стори му се, че през мъглявата пелена различава дори дългите до хълбоците коси на Аруула. Неволно го обзе чувство на облекчение.
Но мимолетното облекчение не трая дълго. На по-малко от двеста крачки от халето, върху което ордата беше намерила убежище, някогашното летателно поле изведнъж експлодира. Във въздуха полетяха каменни отломки, земя и храсти. Огромен черен колос се изви от земята. Високо над шест метра, червеевидното му тяло се вдигна на площада, запляска върху земята и се запридвижва към халето.
На Мат му секна дъхът. Това чудовище трябва да беше животно майка. Майка геягудоо…! Трябва да беше най-малко петнайсет метра дълго и с диаметър почти четири метра.
Макар и да знаеше, че отива право към гибелта си, Матю Дракс продължи да кара право към звяра. А може и да беше твърде шокиран, за да смени посоката.
Животното майка се изправи, докато главата му щръкна над края на покрива. Тогава се отпусна.
Земята потрепера. И халето се срути! Четири фреккойшера изхвръкнаха от покрива. Мат чуваше виковете на хората на Зорбан. Колко ли от тях успяха да се спасят с гигантските скакалци?
Накрая Мат натисна педала на спирачката до „ламарината“. Джипът спря с олюляване, само на десет метра от гадината. Мат скочи, извади „Беретата 98 Г“ и стреля в чудовището. Единственият резултат беше, че привлече вниманието му към себе си.
Животното майка обърна гигантското си тяло. Мат спринтира с всички сили. Но накъде? В някое от халетата? Безсмислено. Звярът щеше да доразруши руините и да го открие.
Кулата попадна в зрителното му поле. Насочи се натам. Дробовете му изгаряха, контейнерът на гърба му изглеждаше като пълен с олово.
Контейнерът…! Пластичният експлозив!
Земята под подметките на ботушите на Мат се олюля. Погледна назад през рамо. Чудовището го беше настигнало на хвърлей камък. Тялото му се сгъна, изви се във въздуха, протегна се и бухна в летателното поле.
Мат ускори темпото. Почти не усещаше как краката му опират на земята. „Бягай, ако ти се живее!“
С трийсет метра преднина стигна до входа на кулата. Смъкна контейнера от гърба си, с разтреперани ръце отчупи втората третина от пластичния експлозив и заби взривателя в него. Животното майка се приближаваше. Отделяха ги по-малко от двайсет метра.
Мат завъртя върха на взривателя, постави го на десет секунди. Чудовището се изправи пред него. Сянката му падна върху него. От нацепената на ресни паст блъвна воняща като чума смрад.
Мат се обърна и плесна подобната на пластициран каучук маса в стената на кулата. Нямаше време да подбере най-подходящото според законите на статиката място. Но с малко късмет…
Спринтира — право към животното майка и… покрай него. И докато звярът изненадано спря и се опита да обърне масивното си тяло, той се хвърли зад него като в прикритие.
Сякаш небето се превърна в една-единствена светкавица. Прозвуча остър трясък, после — свръхмощен грохот, когато кулата се прекърши и бавно се наклони. Мат се претърколи на земята. Отломки се забиваха отдясно и отляво. Прах нахлу в дробовете му.
Грохотът се смеси с някакъв писък — не, два писъка! Единият мучащ и влажен, и животински, вторият писклив и… човешки!
Все още полузашеметен, Мат скочи и се огледа. На мястото, където току-що се намираше кулата, върху куп развалини се спускаше облак прах. Различи напудреното в сиво от праха неподвижно тяло на чудовището. Беше мъртво.
Също като загърнатия в кожи мъж, който лежеше между развалините със счупени крайници и гледаше към Мат с невиждащите си очи. Балоор се беше преселил при своите богове… Дванайсет души от ордата се бяха спасили. Включително Зорбан и Аруула. След смъртта на животното майка геягудоо преустановиха нападението. Ако някои от вулфаните бяха оцелели, бяха избягали. Ордата вече не видя никой от
