фреккойшерите. Вечерта всички седяха около огъня. Цареше пълна тишина. Твърде пресен беше в главите на хората ужасът от нападението. Аруула седеше до Мат и беше поставила ръката си в неговата.
Накрая Зорбан наруши мълчанието. Аруула превеждаше пресипналото му ръмжене.
— Балоор е мъртъв. Животното майка на геягудоо е мъртво. Но вулфаните са живи. Тази земя е изоставена от боговете. Ще потеглим по друг път към южната река.
— Няма да дойда с вас — каза Мат. — Трябва да търся другарите си. Пътят ми води по-нататък на юг. — Аруула преведе.
Зорбан безмълвно кимна.
Тогава тя погледна Мат.
— Ще дойда с теб, Маддракс.
Половината нощ Зорбан уговаряше Аруула, но тя остана твърдо зад решението си.
— Направих своя избор — каза тя. И Мат знаеше, че тя не говори за избор на някакъв си път.
Малко след изгрев слънце натовариха нещата си в джипа. Раздялата беше мълчалива. Аруула отиваше от човек на човек и го прегръщаше. Сълзи се лееха. Зорбан се обърна, когато се качиха в колата. Аруула се вкопчи в кожите, с които бяха покрили предните седалки. „Колата на боговете“ не й се виждаше съвсем безопасна, но тя не допускаше това да се забележи.
Лек вятър подухваше откъм планината на юг, когато потеглиха.
Информация за текста
© 2001 Йо Цибел
© 2004 Тончо Стаменов, превод от немски
Jo Zybell
Stadt der Verdammten, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация
Издателство „Литера Прима“, 2004
Превод: Тончо Стаменов
ISBN 954-738-106-7
Verlagsgruppe Lubbe GmbH & Co. KG, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8365]
Последна редакция: 2008-07-02 00:26:04
