фреккойшерите. Вечерта всички седяха около огъня. Цареше пълна тишина. Твърде пресен беше в главите на хората ужасът от нападението. Аруула седеше до Мат и беше поставила ръката си в неговата.

Накрая Зорбан наруши мълчанието. Аруула превеждаше пресипналото му ръмжене.

— Балоор е мъртъв. Животното майка на геягудоо е мъртво. Но вулфаните са живи. Тази земя е изоставена от боговете. Ще потеглим по друг път към южната река.

— Няма да дойда с вас — каза Мат. — Трябва да търся другарите си. Пътят ми води по-нататък на юг. — Аруула преведе.

Зорбан безмълвно кимна.

Тогава тя погледна Мат.

— Ще дойда с теб, Маддракс.

Половината нощ Зорбан уговаряше Аруула, но тя остана твърдо зад решението си.

— Направих своя избор — каза тя. И Мат знаеше, че тя не говори за избор на някакъв си път.

Малко след изгрев слънце натовариха нещата си в джипа. Раздялата беше мълчалива. Аруула отиваше от човек на човек и го прегръщаше. Сълзи се лееха. Зорбан се обърна, когато се качиха в колата. Аруула се вкопчи в кожите, с които бяха покрили предните седалки. „Колата на боговете“ не й се виждаше съвсем безопасна, но тя не допускаше това да се забележи.

Лек вятър подухваше откъм планината на юг, когато потеглиха.

,

Информация за текста

© 2001 Йо Цибел

© 2004 Тончо Стаменов, превод от немски

Jo Zybell

Stadt der Verdammten, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация

Издателство „Литера Прима“, 2004

Превод: Тончо Стаменов

ISBN 954-738-106-7

Verlagsgruppe Lubbe GmbH & Co. KG, 2001

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8365]

Последна редакция: 2008-07-02 00:26:04

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату