населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата.

Подготвеният проект за постановление се докладва на Т. Живков. Присъстваха Гр. Филипов и пълният състав на работната група. Кирил Зарев посочи накратко принципните постановки и подчерта, че реформата обхваща система от мерки, осигуряващи балансиране на приходите от увеличаване цените на дребно и някои услуги, постъпили в държавния бюджет, с разходите, които държавата отделя за нарастване доходите на населението. Общият баланс възлизаше на един милиард четиристотин и осемдесет милиона лева.

За повишаване доходите на населението докладва проф. Давид Давидов. Той подчерта, че от първи ноември се предлага да се въведат Единна тарифна мрежа и Единна щатна таблица за цялото народно стопанство. В тях са включени компенсациите за посрещане повишените разходи за храна, заплащане на отопление, осветление и вода на всички работници от материалното производство със 144 лева годишно или с по 12 лева месечно, а на служителите и ръководните кадри с по 120 лева годишно, или с по 10 лева месечно.

Особено внимание бе отделено за подобряване заплащането на труда на около 265 хиляди млади специалисти. Техните щатни заплати се увеличиха средно с около 40–50 на сто. Установен бе нов размер на минималната заплата — 100 лева месечно, вместо 80 лева. Въведени бяха допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при неблагоприятни и други специфични условия. Установена бе нова категоризация на стопанските организации и поделенията им. Увеличиха се пенсиите на 1 милион и 936 хиляди души, детските надбавки на 2 милиона и 200 хиляди деца, стипендиите на ученици и студенти и т.н. Държавният бюджет пое изцяло допълнителните разходи за храна, отопление и други на детските и болничните заведения. Изменено бе облагането с данък върху общия доход с оглед да се освободят от облагане добавките за компенсация. Увеличи се размерът на кредита за жилищно строителство. Следователно, задачата бе всеки български гражданин да получи компенсация в размер на средните допълнителни разходи, произтичащи от увеличението на цените на дребно на някои стоки и услуги.

За измененията в цените на дребно на някои хранителни стоки и услуги докладва проф. Иван Виденов.

Задълбоченият анализ, който направи работната група, на равнището и съотношението на цените на дребно на стоките и услугите, показа, че цените на основната част на нехранителните и на някои от хранителните стоки не се налага да се изменят. Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други.

Най-голямо бе увеличението на цените на месото и местните произведения — с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения — с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация.

Най-дискусионният въпрос бе увеличаването на цените на хляба, хлебните и тестените изделия.

Предложи се да се утвърдят нови цени на хляба. За хляб „Софийски“, т.е. за типовия хляб, новата цена да стане 26 стотинки за килограм, за хляб „Добруджа“ — 36 стотинки за килограм и за хляб „Стара Загора“, т.е. за белия — 48 стотинки за килограм.

— Какво? какво, запита Т. Живков и скочи от стола.

Иван Виденов повтори предложението. Т. Живков започна да обикаля кръглата маса. Почти крещеше:

— Вие искате да ме скарате с българския народ? Какво си въобразявате? Ще бъркате в джоба на вашите бащи и майки? Тая няма да я бъде. Хляба, тая светиня, няма да се пипа. Разбрахте ли?

— Дълго време се обмисля и преценява от всички страни… Трябва, макар и символично да се повиши цената, каза Виденов.

— Може ли един въпрос, подех аз. Знаете ли от кога в България не са изменяни цените на хляба и хлебните изделия?

Живков се сепна. Явно мислеше върху неочаквано зададения въпрос и запита:

— Кажи откога?

— От 1954–1956 г. Това са вече 23–25 години. Едва ли има държава в света толкова дълго да е държала цените на дребно на хляб, брашно, фиде, макарони, ориз и т.н. Всеки българин знае, че на село и в малките градове стопаните с хляб си хранят животни. Даже цените на фуража и триците са вече равни или по- високи от цените на брашното и хляба. Навсякъде хлябът се пилее. Ако правилно и добре се обоснове и разясним на населението, то ще ни разбере.

— И компенсация се дава, почти в един глас допълниха Гр. Филипов и К. Зарев.

— Е, какво да се прави тогава? — запита Живков.

Думата взе Гриша Филипов и каза:

— Налагат се предложените икономически мерки. Само с агитация и призиви хляб не се пести. В деня на публикуване на постановлението Давидов и Виденов да излязат по телевизията и радиото и аргументирано да разяснят на народа мероприятията, които се предлагат. Същото да направят и с журналистите — главните редактори на вестниците. Бонев да напише разяснителен материал на достъпен за хората език, който да се чете на събрания на трудовите колективи и по квартали, да се организира в печата и по телевизията „Въпроси и отговори“. Министерският съвет да отпечата ценоразписите и предварително да инструктира председателите на окръжните съвети. Караманев и Пръмов да организират инвентаризация на складовете и магазинната мрежа на държавната и на кооперативната търговия, за да няма спекула…

— Добре, прекъсна го Живков, внесете материалите, и да се свика съвместно заседание на Централния комитет на партията и Министерския съвет.

Това заседание се проведе на 11 ноември 1979 г., събота сутринта. Всички магазини за продажби на стоки, които подлежат на увеличение, бяха запечатани. Извършваше се инвентаризация. Отделът организира предаването по телевизията на въпроси и отговори, свързани с реформата. Отначало през ден, после през два три дни, та цял месец. Реформата се проведе успешно.

След реформата в заплащането на труда и цените на дребно все по-често се замислях за изпълнението на програмата за повишаване жизненото равнище на народа. Още повече, че 1980 г. бе последната за изпълнението на втория петгодишен план от нейното приемане. Анализите показваха слаби звена в нейното реализиране. Тревожно бе, че от 1977 г. на вътрешния пазар се очертаваше тенденция на минимално увеличение, задържане, а в отделни случаи и на влошаване на стоковата осигуреност. Тревогата от това явление споделихме с наблюдаващия отдела секретар.

С най-активното участие на отдел „Планово-икономически“ се подготви и проведе Русенското съвещание за производство на повече, по-разнообразни и качествени стоки и услуги за населението, състояло се в гр. Русе на 10 май 1980 г.

Периодът 1977–1981 г. бе успешен и за моята научно-преподавателска дейност. Написах и публикувах статии, студии, брошури. Сред тях са: „Обща теория на народностопанското планиране“, учебник за икономическите техникуми, второ основно преработено издание; „За усъвършенстване на плановото ръководство на икономиката и социалистическата организация на труда“, брошура; „Усъвършенстване на планирането и на плановото ръководство на народното стопанство“, студия; „Усъвършенстване социалистическата организация на труда и на плановото ръководство“, учебно помагало; „Планиране и баланс“, учебник за ВУЗ, две глави и други.

Някои от публикациите ми през 1980 г. са: „Икономическият подход и усъвършенстване на планирането“, статия. Тя е преведена на пет езика: руски, френски, немски, английски и испански; „Повишаване научното равнище на планирането в НРБ“, статия за полското списание „Планово стопанство“. Висока оценка получиха студиите: „Новият икономически подход и планирането“, отпечатана в трудовете на ВИИ „Карл Маркс“ и „Планирането и плановото ръководство на социалистическото стопанство“, отпечатана в Сборник на Икономическия институт на БАН.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату