Времето, в което живях, и хората, с които работих

Специално ще отбележа изданието „Актуални проблеми на планирането на народното стопанство“, написано съгласно учебната програма за тази дисциплина за студентите от специалност „Управление и планиране на народното стопанство“ IV курс на ВИИ „Карл Маркс“ София. То се посрещна, през втората половина на януари 1980 г., с благодарност от студентите-плановици. Изданието не отбягна от погледа и на мнозина преподаватели. Бе предмет на разговори и от колегите в катедрата. Една сутрин на март 1980 г. в института от стаята на завеждащ катедрата академик проф. Евгени Матеев излизаше проф. Никола Вълев. Когато ме видя, направи две крачки назад, отвори вратата и възкликна:

— За вълка говорим, а вълкът е в кошарата.

Обърна се към мен и ме вкара в кабинета на завеждащия. Ръкувахме се. Седнахме. Академикът започна:

— Току що с професор Вълев приказвахме за кадровото развитие на членовете на катедрата. Стана дума и за теб, за твоите „Актуални проблеми“. Интересни проблеми си захванал. Увлекателно си я написал. Това ти е готов 90 на сто хабилитиран труд за професура. Какво чакаш?

— От колеги чух хубави отзиви, продължи проф. Вълев.

Гледах ги малко смутено. Разговорът бе неочакван за мен. Затова полугласно казах:

— Има време. Ще помисля и ще ви кажа. Имам голяма служебна заетост…

— До края на семестъра да си готов и да обявяваме процедура, разпореди се проф. Н. Вълев.

Мина време. Служебната заетост наистина не ми позволи да се вместя в поръчания срок.

Разработката за „Икономическия механизъм за управление на народното стопанство“ обогатих с нови моменти и я използвах за основа при две изказвания на научни форуми и за написване на студия.

Едното изказване бе встъпително слово при откриването на семинар за обмяна на опит по управлението и планирането в стопанските организации на НРБ и ГДР през лятото на 1980 г. Словото бе отпечатано в Сборник доклади на Института за социално управление у нас и на Сборник на Централния институт за социалистическо стопанско ръководство на Германската демократична република.

Другото изказване, относно социално-икономическата същност на новия икономически подход, бе на научно-теоретична конференция във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ — София. То бе отпечатано в сборник „Проблеми на икономическия механизъм на функциониране и управление на народното стопанство“, издание на института. Студията имаше заглавие „Новият икономически подход и планирането“. Написах я специално и е отпечатана в научните трудове на ВИИ „К. Маркс“ също през 1980 г.

Във връзка с 1300-годишнината на българската държава участвах със студията „Планирането и плановото ръководство на социално-икономическата политика на българската държава (681–1981)“, книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна, 1981 г. Съставител и отговорен редактор бе проф. д-р Лалю Радулов, ректор на Висшия икономически институт „К. Маркс“. В сборника взеха участие изтъкнати български икономисти като професорите Михаил Савов, Здравко Ковачев, Доко Доков, Емил Александров, Стефан Цонев и други.

Във връзка с тази годишнина участвах и в сборника „Изграждането на икономиката на развитото социалистическо общество“ издание на Българската академия на науките, Икономическия институт.

По случай 1300-годишнината на българската държава на 6 септември 1981 г. бях награден от Държавния съвет на НРБ с най-високия орден на републиката „1300 години България“.

В началото на април на XII конгрес на Българската комунистическа партия бях избран за член на Централния комитет на партията.

На 7 юни 1981 г. се проведоха избори за Народно събрание. Гласоподавателите от Девненския избирателен район единодушно ме избраха за техен представител.

На 16 юни се състоя първата сесия на Осмото народно събрание. Първия ден положих две клетви за вярна служба на българския народ. Едната бе като народен представител, другата — като член на Правителството на Народна република България.

Народното събрание избра нов състав на Министерския съвет. За председател бе предложен Гриша Филипов, за първи зам.-председател — Тодор Божинов, и пет зам.-председатели, а именно: Григор Стоичков, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Кирил Зарев и Станиш Бонев. Избирането ми в най-висшия орган на изпълнителната и разпоредителната власт — Министерския съвет, бе за мен неочаквано. Дори за миг в живота си не бях си представял, че един ден ще стана министър, камо ли вицепремиер на републиката. Съдбата ми поднесе и този неоценим и най-отговорен дар. Седнах на правителствената скамейка в Народното събрание. Трудно събирах мислите в главата си. Какво ли не преминаваше през нея. Една от тях никога няма да забравя: „какво трябва и как по-добре да го направя, за да оправдая оказаното ми високо доверие“.

След заседанието на Народното събрание пешком се прибрах в кабинета си. Наобиколиха ме колеги, поздравяваха ме. Звъняха телефони. Чувах познати гласове с приповдигнато настроение. Вечерта си тръгнах за вкъщи по-рано от обикновеното. Исках у дома, със семейството да чуя новините в 20:00 часа. Съпругата ми и двете ми деца ме посрещнаха радостни. Току що седнах, съседката ми по етаж Райна и майка и леля Пенка нахълтаха с цветя в ръце. Двата телефона звъняха непрекъснато. Много приятели и познати отправяха своите поздравления.

На другия ден към 10:00 часа по телефона се обади Иван Шпатов — главен секретар на Министерския съвет, и предложи да се срещнем в правителствената сграда. Настани ме на третия етаж, стая № 13. Тук някога работеше като вицепремиер Пенчо Кубадински. Преди години той бе преустроил кабинета с комфортна дърворезба във възрожденски стил. Помолих абсолютно нищо да не се изменя. Така винаги съм постъпвал. Предложих за секретарка Мария Кисьова. Познавах я от преди години като такава на промишлената група. Имах хубави впечатления от работата й. И не се излъгах. Близо пет години тя бе пословично работлива, изпълнителна и прецизна, скромна и добросъвестна, уважавана от всички колеги. Запазих и досегашния шофьор Ванчо — скромен, честен и добросъвестен млад човек. С това битовото ми устройстване като вицепремиер приключи.

На първото заседание на новото правителство министър-председателят подробно говори за предстоящите задачи по изпълнение на Програмната декларация, произнесена в Народното събрание. Той предложи създаването на шест правителствени комисии. Една от тях бе по най-щекотливите за времето си проблеми — жизненото равнище на населението. Неин председател трябваше да стана аз. Представих поименен списък на нейния състав и формулирах главните й функции и задачи, които бяха одобрени от правителството. В комисията се включиха: министърът на вътрешната търговия и услугите — Георги Караманев, министърът на народното здраве — акад. проф. Радой Попиванов, председателя на Централния кооперативен съюз — Иван Пръмов, председателят на Комитета по туризма — Георги Евтимов, председателят на Комитета по опазване на природната среда — Георги Павлов, доскорошен министър, по един зам.-председател на Държавния комитет за планиране, на Комитета по труда и работната заплата и на Националния аграрно-промишлен съюз, зам.-министри на финансите и на външната търговия и като секретар — Йордан Великов, бивш дългогодишен специалист в плановия комитет и помощник на зам.-председателя на Министерския съвет Тано Цолов. Не се назначи специален апарат на комисията. За такъв се използваше досегашният състав от съветници на правителството.

Решенията, които вземаше Комисията по жизненото равнище, имаха силата на правителствени актове, т.е. бяха задължителни за изпълнение от органите на държавно управление. Много бяха решенията и проведените мероприятия от комисията. Едно от тях, оставило следа в съзнанието на много българи от онова време, бе тържественото изпращане на юбилейната 1981 година, когато централните площади на градовете и тротоарите пред търговските обекти се заредиха със стоки, построиха се временни павилиони, навеси и сергии. В тях се продаваха нехранителни стоки. Имаше и скари за кебапчета, кюфтета, печена риба, карначета и други. Предлагаха се бира и наливно червено вино, безалкохолни напитки. Специално внимание се отдели на павилионите с детски стоки и играчки, лакомства.

Огромна работа се извърши от „Търговия на едро“, „Нармаг“ и другите търговски организации под непосредственото ръководство на народните съвети. Най-добре се организира работата в София, където със задачата лично се зае кметът Петър Междуречки. Димитър Пушников, зам.-председател на Столичния народен съвет, дългогодишен търговски работник, денонощно контролираше изграждането на павилионите, обезценката на стоките и изкарването им от магазините. Всички съветници към комисията бяха в провинцията.