праскови и грозде. Не обърна внимание на никого, от суетящите се около него офицери от медицинските части на СА. Поговори си с десантчика, заинтересува се боли ли го крака, изрази неодобрението си относно тънките контешки мустачки, които войничето беше пуснало. После си замина. След генералското посещение обръщаха специално внимание на българското войниче. Навярно генералът беше разказал как, при какви обстоятелства то си е счупило крака. Особено често при парашутиста идваше лекарката, капитан от медицинските части, младо русоляво момиче с чудна усмивка. След два месеца дойдоха български военни лекари, взеха войничето и то си замина. Лекарката-капитан много плака. На раздяла тя му подари контешки бастун със сребърна топка…
Една година по-късно две момчета лежаха на офицерския плаж във Варна, препичаха се на ленивото слънце и се любуваха на приятелките си, които цапкаха из водата. „Графе, хайде във водата“ — провикна се една от тях. „Ида, Дани, варда! Високопроходимата пехота идва варда!“ — провикна се едното момче, после скочи и почти без да се подпира на контешкото си бастунче, и почти без да куца, хукна към водата. Там запляска срещу момичетата, подгони ги, разлудува се, после прегърна тази, която нарече Дани, целуна я и захвърли навътре в морето бастуна…
Беше мирно, безгрижно, лениво лято…
Информация за текста
© 2003 Красен Шидеров
Източник: http://bezmonitor.com, ноември 2003
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2821)
Последна редакция: 2007-04-29 16:36:44
