„Светкавица“. Ако не ги уплашим, обръщам веднага машината по пътя за Земята.
— Ами Магу?
— Ще го заведем и него на гости на Ваха — засмя се Ян Бибиян.
Ян Бибиян победител
До „Светкавица“ достигнаха ужасни и застрашителни викове на многобройните войски, които с голяма бързина се съсредоточаваха и обхващаха големия кръг на кратера.
Ян Бибиян бързо натисна някакво копче на машината и „Светкавица“ полетя по-ниско над повърхността.
Отведнъж многохилядната войска се спря като скована и шумните викове престанаха.
— Пусни топчето! — каза Ян Бибиян на Калчо.
— На месо ли?…
— Не, не! — извика Ян Бибиян бързо. — Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Ще гърмим нагоре във въздуха.
Калчо завъртя нагоре едно колело и изправи гърлото на малкото топче, което се намираше върху „Светкавица“, право нагоре, след това натисна спусъка.
Раздаде се страшен гръм, който забоботи като гръмотевица.
Ян Бибиян пусна електрическите пушки, които затракаха една след друга със зловещ трясък. „Светкавица“ почна да се носи със страшна бързина над тая застрашителна войска и да разнася ужасен трясък.
Магу, който стоеше до това време спокойно, се изплаши ужасно. Той почна да търси вратата, да бута прозорчетата, обладан от паника и готов да се хвърли долу.
Напразно Ян Бибиян и Калчо го успокояваха. Той риташе като уловена птица, бръщолевеше несвързано и охкаше. А когато гърмежите зачестиха, почна да пищи.
Като помислиха, че при това бясно скачане насам-нататък може да повреди някоя част на машината или да скъса някоя жица, Калчо отвори едно долапче, което служеше за дрехи, набута силом Магу в него и го затвори.
Магу се усмири и потаи. Само от време на време се чуваше как бъбри някакви молитви.
Ян Бибиян продължаваше да гърми с електрическите пушки, а Калчо даде още няколко изстрела с топчето.
Това произведе неописуем ефект над трите войски. Конниците, които се носеха като гъсти облаци на своите хвърчащи магарета, се повърнаха и накацаха на едно далечно разстояние, а пехотата, разбъркана и разстроена, хукна назад, като изостави всичките си товари.
Понеже бягаха на различни посоки и се пръскаха, Ян Бибиян намисли да ги събере всички накуп. И почна като овчар, който събира стадото си, да пуща „Светкавица“ ту на една, ту на друга страна, като обикаляше всички краища, докъдето се разстилаше това бягащо множество.
Всички бягаха от сянката на чудовищната машина и се втурнаха към една посока да търсят спасение. Те скачаха по каменистата повърхност като диви кози, хвърляха се в малките кратери, с които бе осеяна околността, изскачаха пак и се групираха около малките възвишения.
Ян Бибиян не им даваше нито минута покой. Той ги гонеше със своята могъща машина и постоянно гърмеше. Най-после лунагите, уморени от това бясно бягане, изплашени от страшните гърмежи, нападаха по лицата си и почнаха да се кланят, като удряха отчаяно главите си о камъните.
Тогава Ян Бибиян престана да гърми, спусна „Светкавица“ ниско и кацна сред голямата войска, която се кланяше и искаше милост.
— Калчо — каза Ян Бибиян, — пусни Магу да преговаря!
Калчо отвори долапа. Магу седеше свит в него, с широко отворени очи и цял треперещ.
Калчо го потупа приятелски по рамото, хвана го за ръка и му помогна да излезе. След това му обясниха (те вече бяха свикнали да се обясняват лесно с него) да излезе пред лунагите и да каже, че тримата царе на трите царства трябва да дойдат незабавно тук, защото иначе цялата им войска ще бъде избита…
— Магу — каза Ян Бибиян усмихнат, — ти излезе голям победител, ние ще съобщим на Ягага да те възнагради .
Магу, който помисли, че Ян Бибиян смята, че на него дължи победата, се почувствува герой, изправи гордо глава и подскокна. След това Ян Бибиян отвори малката вратичка и му помогна да излезе. Ян Бибиян и Калчо го последваха. Те тримата застанаха върху тялото на „Светкавица“ и Магу се провикна с гръмовит глас, като простря ръката си:
— Лунаги, не се бойте! Нашите гости от Ваха не желаят никому зло. И ви прощават, че сте се вдигнали на война срещу гостоприемния Ягага, който е сключил мир със синьосветлата Ваха — господарка на небесните пространства, — и тя няма вече да ни праща болести. Идете и доведете тримата царе на вашите три царства. Нека дойдат незабавно и без страх при царя на синята Ваха! Чувате ли? Нека тримата ваши царе: Дагата, Гагага и Трагага веднага да дойдат тук!
Като чуха гласа и думите на Магу, най-близките до „Светкавица“ военачалници се изправиха и почнаха да подскачат, което беше знак на поздрав. След това дадоха заповед на войниците си да станат.
Войските се вдигнаха и също почнаха да подскачат. Военачалниците избраха най-бързите от тях и ги пратиха с бърза поръчка зад големия рид, който не беше далече оттук и зад който бяха се прикрили владетелите на трите въстанали държави.
— Победата е наша — каза Ян Бибиян, който гледаше от „Светкавица“ изплашената войска на лунагите, готова да хукне в бягство от първия гърмеж.
— Такава бърза победа над три съюзени сили — каза Калчо — и сам Наполеон не е нанасял!
— Само че още не е свършена — рече Ян Бибиян.
— Защо?
— Трябва да се подпише мирът. Ние ще вземем тримата царе, ще ги набутаме в „Светкавица“ и ще ги занесем подарък на Ягага.
— Това ще бъде хубаво. И Магу ще получи награда.
— От нас една бутилка вино — засмя се Ян Бибиян. В това време откъм рида, към който заминаха пратениците, се чу шум и викове на войниците, които поздравяваха. Скоро оттам се зададе в стройни редове една група войници, предвождани от шумна музика.
Пред тях, пъстро и скъпо облечени, вървяха тримата царе със свитата си.
Войските, всред които минаваха, надаваха шумни гърлести викове и също подскачаха под такта на музиката.
Шествието бързо пристигна и спря на стотина метра от „Светкавица“.
Чуха се заповеди:
— Дайте път на всесилните владетели наши — царете.
Магу, който стоеше при Ян Бибиян върху „Светкавица“ и наблюдаваше пристигането на тримата царе, сияеше от радост. Той се чувствуваше победител и още отсега предвкусваше радостта от наградите, които щеше да получи от Ягага.
Магу постоянно викаше:
— Не бойте се, а се радвайте, защото между Ваха и нашата Маха (така наричаха те Луната) настъпва мир! Ваха е умилостивена и върху Маха няма вече да има никакви болести.
Най-после тримата царе пристигнаха близо до „Светкавица“ със своята блестяща свита, направиха обичайните си поклони и подскачания и застанаха да чакат заповеди.
Тогава Ян Бибиян се спусна бързо по стълбичката, слезе при тях и като подскокна три пъти, както правеха те, наведе се, взе три камъчета и даде на всекиго от царете по едно. Това бе знак на приятелство, което силният даваше на слабия.
Тримата царе се зарадваха много. Лицата им засияха, пипалата на главите им замърдаха. Те подскочиха няколко пъти, като се обърнаха към свитата си, дадоха някаква заповед. Отведнъж от близките части на войската се раздадоха тържествени удари от големите металически плочи. Войските зад тях ги поеха и предадоха назад и скоро цялата околност се оглуши от биенето на тия металически дискове. А след това се понесоха нескончаеми тържествени викове:
