— Поклон на Ваха! Поклон на Ваха!
Цялата многохилядна войска почна радостно да подскача.
След това Ян Бибиян даде знак на Магу да слезе и почна да му разправя нещо.
Магу разбра.
Той се обърна към тримата сияещи царе и им каза:
— Великият Ягага, който има честта пръв да посрещне пратениците на Ваха, кани да го посетите. По желанието на Ваха, на нейните пратеници, между четирите царства на Маха трябва да настъпи вечен мир и братство. Границите да бъдат свободни, съобщенията между жителите да бъдат позволени и благата свободно разменявани. Четиримата царе на Маха да царуват в своите четири царства мирно и щастливо. Тържествената клетва за общия мир ще се извърши по желанието на пратениците от Ваха в града на Ягага и ще бъде положена от четиримата царе под погледа на синьоликата Ваха тази нощ.
Тримата царе Дагага, Гагага и Трагага изслушаха с велика радост думите на Магу и поискаха веднага да доведат техните бързокрили магарета, за да могат по-скоро да отидат при Ягага.
Магу ги спря. Той им каза, че и те ще отпътуват при Ягага с великата машина на пратениците на Ваха, и ги покани да се качат.
Тримата царе, макар и уплашени от страшната машина, помъчиха се да скрият слабостта си и се качиха по стълбичката върху „Светкавица“ под шумната музика на многохилядната войска.
Ян Бибиян ги настани вътре при Магу и каза на Калчо:
— Хубав лов ще занесем на Ягага. Няма защо повече да се бавим. Пусни машината!
Калчо натисна копчето.
„Светкавица“ трепна, плъзна се, издигна се и полетя над пространството, където бяха настанени войските на тримата царе.
Вестта, че хвъркат с машината от Ваха, че е сключен вечен мир между Ваха и между четирите царства на Маха, бързо беше стигнала до войските и те, отдадени на веселби, тържествуваха, викаха и свиреха със своите странни музики. Където минаваше „Светкавица“, чуваха се оглушителни радостни викове:
— Да живее Дагага!
— Да живее Гагага!
— Да живее Трагага!
— Да живее Ягага!
„Светкавица“ бързо обиколи големия кратер, над който Ян Бибиян не пропущаше да прави своите наблюдения.
Дагага, Гагага и Трагага седяха свити и изплашени на своите места и яко се държеха за железните подпорки на столчетата, а Магу, весел и тържествен, ги успокояваше и им разправяше весели неща, за да разсее страха им.
Ян Бибиян бързаше да зарадва Ягага с победата. Той отправи „Светкавица“ към града на Ягага. Навсякъде, където минаваше, беше наизлязъл народ да гледа чудната машина, която със страшна бързина летеше и блестеше ослепително срещу слънцето.
Скоро Ян Бибиян стигна. Той направи една бавна обиколка над островърхите познати възвишения и кацна на равното пред пещерата, определена за скривалище на неговата „Светкавица“.
Още неизлязъл от машината, там пристигнаха на хвърчащите магарета Ягага, придружен от Ягагада, от двете му дъщери и от свитата.
Тримата царе излязоха смутени и без да се възползуват от стълбата за слизане, скокнаха долу на своите пневматически крака.
След обичайните поздрави с Ягага той се приближи до тях и на всекиго даде по три обли камъчета.
Магу застана пред него и тържествено заговори:
— Велики Ягага! Победихме не с оръжие, а с добро сърце. Пратениците на Ваха пожелаха мир на Маха и тримата царе непримирими днес идат да положат заедно с вас клетва за вечно приятелство пред лицето на синята Ваха и пред нейните пратеници. Кажете вашата дума!
— Моята дума е „мир“! — рече тържествено Ягага и почна поред да прегръща тримата царе.
А Шагада и Дагада — двете дъщери на Ягага — бяха отишли при Ян Бибиян и като го държеха нежно за ръцете, гледаха го в лицето и сияеха от радост.
— А мене не поглеждат — каза престорено сърдит Калчо, като се обърна към Ян Бибиян весело… — Или по-добре вземи ги и двете.
Като не знаеше какво да прави и уморен от дългите церемонии, той извади една празна цигарена кутия и я даде на по-голямата — Шагада.
Дагада се намръщи.
Ян Бибиян тогава даде на нея една кибритена кутийка.
Дъщерите на Ягага ликуваха.
Двете дъщери на Ягага
Тримата царе бяха отведени в двореца на Ягага и тук се почнаха нескончаеми веселби. Лунаги от всички краища на царството на Ягага пристигаха ежедневно с какви не скъпи подаръци. Пратеници от другите три царства също носеха подаръци. Това бяха късове скъпи метали, големи и чудни скъпоценни камъни и странни метализирани животни, изкопани от земята.
Всички тия подаръци се носеха на пратениците на Ваха от благодарност за сключения мир между Луната и синята господарка на небето — Земята.
Подаръците се нареждаха в една тъмна стая в подземния дворец на Ягага, за да може по-добре да се види техният магически блясък.
Ян Бибиян и Калчо гледаха с насмешка тия съкровища, които биха подлудили хората, ако да бяха на Земята. За жалост „Светкавица“ беше твърде малка, за да ги побере, да ги отнесе на далечната Земя. И за какво ли биха служили на Ян Бибиян всички тия неща, за които той никога не бе мислил? Единствената негова мечта — да посети Луната — беше изпълнена и той не искаше да ламти за нищо друго.
— Да занесем тия работи — казваше Калчо — подарък на Иа.
— Ах — рече Ян Бибиян, — тя едва ли би се зарадвала много.
Ян Бибиян отиде при предавателя на „Светкавица“ и повика Иа.
— Ало, Иа, ти ли си?… Чудни работи стават тук. Отрупан съм с най-скъпоценни подаръци, каквито ти дори не си сънувала. Какво да правя тия чудни скъпоценни камъни и метали?
— Нищо, нищо не желая, Ян Бибиян. Остави всичко там, само си ела по-скоро! Защо не се обаждаш вече, навярно нещо се е случило? Върни се тук на Земята! Чакаме те с нетърпение! Зарежи всичко!
— Виждаш ли, Калчо — каза Ян Бибиян, като затвори апарата. — Иа не иска нищо. Единственото нейно желание е да се върнем по-скоро. Право да ти кажа и на мене ми вече омръзна тука. Стана ми мъчно за нашата хубава зелена прохладна Земя с реки, с гори, с езера и морета, с плодородни и цъфтящи равнини, с чудния лек въздух. Тук ще умрем от тия задушливи горещини. Ние сме отслабнали твърде много и аз ставам апатичен към всичко. На Земята има изблик на сили, които минават в кръвта и те правят деен, бодър, пъргав, будят желание за работа, за мечтание… Тук царува суха апатия и случките, които преживяхме, колкото и да са интересни, за мене са безразлични. Как мислиш ти?
— И мене не ми се стои вече тук, Ян Бибиян. Тия еднообразни гледки, тия голи металически планини, тия тъмни сенки и ослепителни блясъци ми се отразяват лошо. Сякаш сърцето, душата и тялото ми станаха също металически и понякога ушите ми звънтят, звънтят, като че в главата ми бият камбани. Там, там, на нашата майка-Земя да идем по-скоро, да си починем!
Както разговаряха така Ян Бибиян и Калчо, при тях отведнъж с големи подскачания дойде Магу развълнуван.
— Ян Бибиян, златосияйният Ягага и неговата жена Ягагада, и тяхната дъщеря Шагада ми заповядаха да ви повикам веднага при тях. Тримата цареви чакат, също. Бързо… бързо!…
Ян Бибиян и Калчо последваха Магу. Вън ги чакаха хвърчащите магарета, да отидат по-скоро.
В най-блестящия салон на Ягага имаше особено оживление. Слуги, войници бяха наредени пред вратата му, когато пристигна Ян Бибиян, те почнаха да правят такива високи и невероятни подскачания за поздрав и така весело избъбряха някакви думи, наредени като стихове, че на Ян Бибиян тоя прием направи особено
