Сватбата на Червенушко

Славеите — свирци първи,
бухалите — тъпанари,
роднините хоро скачат,
кой как може, кой как свари.

Чучулиги — деверите,
а кумата — кака сврака,
стара сваха — усойката,
току вика, току скака.

Папунекът — шегаджия —
смях им прави, та се пукат,
соколите — стражарите,
махмузите1 току чукат.

Синигери, неканени,
смесиха се, заиграха,
скорци бързо прилетяха,
напиха се и запяха.

Чуха песни, чуха викот
и тръгнаха от махлата:
Петльо герест, качулати,
с кокошката пух-пухната.

И тръгнаха с подаръци
как е редно, как приляга,
Петльо бабин с червейчуга,
кмет-синигер с бръмбарляга…

Тъй било е, тъй да бъде.
— Хайде нека е честито! —
и подвикват сватбарите,
и подскачат дяволито.

Пиха, пяха — пладне стана,
дойде време, то се вика,
Черешанката пратиха
поп Гарвана да повика.

Поп Гарван бе стар и мъдър
и живееше далеко,
Черешанка с поканата
къмто него хвръкна леко.

— Дядо попе, сватба правим,
за венчавката те каня! —
Черешанка писна тънко
и смирено се покланя.

Поп Гарван се вдигна важно
и тържествено изграка:
— Още вчера бях поканен
от кумата кака сврака!

Също имам предписане
от Орела — стар владика…
Да вървиме, Черешанке,
дълг пастирски щом ме вика!

И във златната карета
бързобеги Зайо впрегна,
прекръсти се, влезе вътре,
даде заповед и седна.

Сви ушите Зайо бързи,
на път пусна се сърцато,
че на сватбата и него
дар ще дарят пребогато.

С лист от зеле ще го гостят
и с оризец шепа още,
кума сврака ще го срещне,
кожухчето ще му пощи.

Тича Зайо бързобеги
и ушите току вири,
а каретата се носи
през долини и баири.

А поп Гарван благославя:
цвете, дърво и поляна,