И пред тая чужда радост не изтрая Врабчо сиви, сърцето му огорчено изпълниха страшни сили. И сред всички като камък той се пусна отвисоко и в гърдите се удари, и разпери се широко. Припищяха сватбарите и хорото се разтури. Врабчо три пъти подскочи, писна страшно и притури: — Ида аз за отмъщене, да пролея кръв гореща!… Червенушко, юнак ли си, ха излез ми ти насреща! — Тук съм! — викна Червенушко, млада булка той остави, пухне криле ядовито и пред Врабча се изправи. И борба почнаха люта хвърковати горски сина, разпиля се, разхвърча се облак сив от перушина. Настръхнаха сватбарите, страх настана във гората, дърве върхове вдигнаха и прибраха си листата. Млада булка се разписка, перушинките си скуби: — Помощ, помощ, ах, Врабецът Червенушко ще погуби! Всички тръпнат, гледат плахо, работите зле отиват… Стражарите — соколите, ту се мръщят, ту подсмиват. Но изведнъж строг и важен, с глас спокоен и умерен тупна криле и извика мъдро попът — Гарван черен: — Стига, стига, неразумни, тая срамна борба спрете, рода славен хвърковати със кръвта си не петнете! Орешанка има сестра, хубавица като фея. Врабчо храбри, тя те иска, ти за булка вземи нея! Думите му мирни, кротки мир във всички души вляха и борбата прекрати се, и юнаците се спряха. Тогаз сладко се обади, там от близката елхичка на булката Орешанка най-мъничката сестричка: — Врабчо, ти юнак безстрашен, нека господ ме накаже, аз отдавна те обичам, сърце срам го бе да каже! Заскачаха сватбарите завикаха гласовито: — Нова сватба ще да правим, хайде нека е честито! И прегърнаха се братски двамата врази юнаци,
