— Какво? — Усмивката на генерала замръзна на лицето му. За какво говори приятелят ми?
— Не съм ти приятел — отвърна твърдо Мат. — Никога не съм бил. Никога не си мислил нещо друго, освен да ме използваш за собствените си планове. Е, след като убих нарка-то, вече не съм ти нужен. Защо ти е да ме оставяш жив?
Генералът хвърли на Мат ужасен поглед. Но чертите на лицето му веднага се успокоиха и се възвърна лицемерното ухилване.
— Маддракс се учи бързо — призна той.
— Нали? — Мат кимна мрачно. — И това не е всичко. Къде е Аруула?
Върху лицето на Алкам се възвърна трескавият поглед.
— Изплюй камъчето! — заповяда Мат, измъкна пистолета си и го насочи към генерала. — Или и теб няма да те сполети нищо по-добро от това на нарка-то!
В продължение на един миг военачалникът стоеше замръзнал от ужас. Тогава с дрезгав глас издаде команда — и в следващия момент Мат преживя неприятна изненада.
Изработените от животински кожи платна, които представляваха стените на кръглата палатка, внезапно паднаха — и се появиха десетки стрелци с лък с насочени към Мат готови за стрелба оръжия.
— Както вижда Маддракс, взел съм предохранителни мерки — заяви Алкам триумфално. — Ако Маддракс ме убие, самият той ще умре в следващия миг, пронизан от стрели.
Мат Дракс трескаво се огледа. „Този подъл кучи син!“ Погледите им се срещнаха и като че замръзнаха във въздуха.
— Имаш право — обясни Матю внезапно и бавно отпусна оръжието си.
Алкам вече си помисли, че желанията му са се осъществили, когато Мат неочаквано натисна спусъка. Не се беше прицелил в Алкам, а в главата на нарка-то, която лежеше на пода, без никой да й обръща внимание. И не държеше в ръката си своята Берета, ами сигналния пистолет от аварийния пакет.
Всичко стана за части от секундата.
С оглушителен трясък, който накара стрелците с лък да замръзнат от уплаха, сигналната ракета излетя от дулото и експлодира с ярка светлина, която заслепи всички, които — както и Мат — в този момент не бяха затворили очите си. Пламъкът обгърна главата на нарка-то и напоената с масло козина веднага се запали.
Черепът пламна с глухо изфущяване и след всяка следваща секунда се превръщаше в алено кълбо.
Алкам, който стоеше в непосредствена близост, беше обзет от пламъци. Непоносима горещина се разнесе на всички страни. Огънят обгърна взривообразно цялата палатка, незабавно подпали дървените подпори и кожените платна.
Сред заслепените стрелци с лък настъпи ужасна паника. Някои бяха твърде близо до пламъците и нададоха ужасяващи викове, когато дрехите им се подпалиха, други побягнаха слепешката. Трети пък се хвърлиха ужасени на пода, защото помислиха, че Оргуудоо е извършил унищожително огнено чудо. Нито един не помисляше да стреля срещу Маддракс.
В продължение на няколко секунди цареше неописуема суматоха. Пламъците съскаха, мъжете крещяха с цяло гърло. Изплашените стражи дотичаха, воини се лутаха като живи факли в тъмнината, в агонията си подпалиха и други палатки. И самият Алкам, целият в пламъци, побягна навън и се хвърли в снега.
Възползвайки се от хаоса, Мат изчезна. Сграбчи първия войник, който му се изпречи на пътя.
— Жената! — заповяда му с гръмлив глас. — Варварката! Къде е?
Войникът така и не разбра кога Мат успя да опре в гушата му дулото на „Берета“-та, която беше сменил след сигналния пистолет. Воинът никога не бе виждал такова оръжие — но не се съмняваше, че то притежава могъща магия и може да откъсне главата от шията му.
— Във… в червената палатка — запелтечи той.
Мат го отблъсна от себе си и се втурна надолу по уличката между жилищата на воините. Някъде дадоха сигнал за тревога. С възбудени викове войниците наизлязоха от палатките и забързаха към бушуващия пожар.
Никой от тях не му обърна внимание. Кожената наметка, която носеше, и тъмнината му помогнаха необезпокояван да стигне до червената палатка, която му беше описал воинът. Нахълта в нея и благодари на Твореца, когато видя Аруула жива и здрава.
— Маддракс! — Лицето й се проясни, когато го видя. — Щом чух гърма, знаех, че може да си само ти…
— Да се разкараме оттук — заяви Мат, радостен, че отново може да използва родния си език. Пристъпи до Аруула, прегърна я, за да я предпази, и насочи „Берета“-та към веригата, поставена около глезена на варварката.
Куршумът разкъса ръждясалия метал. Аруула беше свободна.
Мат хвана младата жена за ръка и понечи да я помъкне със себе си, но тя спря, притегли го към себе си и нежно го целуна в устата.
Топло чувство обзе Мат. Отново осъзна, че Аруула беше за него нещо повече от боен другар. Отвърна на целувката й и за кратък миг изглеждаше, че виковете на войниците и пращенето на огъня принадлежат на друг, чужд свят.
Тогава побягнаха.
Презглава излетяха от палатката и само на косъм се разминаха с лъскавото острие, което се стрелна откъм тъмното нощно небе.
Със светкавична реакция Мат блъсна Аруула настрани, направи скок напред и се претърколи. Веднага отново се изправи на крака, обърна се и видя пред себе си едър боец. Дангалакът държеше в ръцете си двурък меч, който размахваше заплашително във въздуха.
— Умри — каза той задъхано, с гърлен глас.
— Сори, момко — изръмжа Маддракс извинително. — Нямам време…
С тези думи вдигна пистолета си и стреля. А великанът, чието коляно куршумът разтроши, изпусна оръжието си и със стон се строполи.
Аруула не се бави нито миг и грабна безстопанствения меч.
— Сега накъде? — попита тя.
— Към кошарата — отвърна Мат и посочи другата страна на лагера, където се намираше ограденото място с ефрантите.
— Тогава хайде — рече Аруула.
На бегом се спуснаха по уличката с палатките и прекосиха лагера, в който цареше пълен хаос. Повечето от хората на Алкам бяха заети с гасенето на пожара и се опитваха да попречат на пламъците да се разпространят и в останалата част на лагера, в който вече бяха унищожили три палатки.
Малцината воини, които Мат и Аруула видяха и им се изпречиха на пътя, бяха на бърза ръка прегазени от тях. Виковете им се загубиха сред общата бъркотия.
Останали без дъх, стигнаха до кошарата с товарните и ездитни животни.
— Стой! — извика стражът, един от малцината, които бяха останали на поста си. Когато видя Мат и Аруула да нахълтват, вдигна копието си и понечи да го хвърли.
Аруула го изпревари.
Мечът й, който тя запрати с убийствена точност, разсече със свистене въздуха и с ужасна сила се заби в гърдите на боеца. Мъжът моментално умря.
Аруула изтегли острието от трупа и взе кожената наметка на постовия, докато Мат мина през парапета на кошарата и се приближи до един оседлан ефрант.
Никога преди не бе възсядал някое от тези космати животни, но в ранчото на чичо си бе яздил диви коне. Може и да нямаше никаква представа как се управлява във въздуха мутирала гигантска мравка — но във всеки случай беше уверен, че може да язди четирикрако животно…
Вкопчи се в твърдата, дълга козина на ефранта и се изкачи до седлото, което беше завързано за мощния гръб на животното. Огромните, извити бивни бяха страховити на вид, ефрантът вонеше като як, но Мат нямаше нищо против, ако това щеше да им осигури измъкването от лагера на Алкам…
Бързо помогна на Аруула да се качи и седне зад него, тогава изплющя с поводите.
Огромният, обрасъл с четина хобот нададе оглушителен рев и в следващия момент ефрантът потегли.
