да стигнат до просветление и да си изберат друг начин на живот.
— Не и Аруула — каза Мат категорично. — Не е в нрава й. Дори и да беше така, не би офейкала тайно.
— Какво те кара да си толкова сигурен?
— Ами… — Мат се прекъсна. Искаше да каже, че са били щастливи заедно, че са водили изпълнен с вълнения и приключения живот, но тогава му хрумна, че през последните дни Аруула забележимо се беше променила. Беше очебийно, че не беше щастлива. Дали причината не се криеше у него…?
— Маддракс би трябвало да изпита вярата си — подхвърли идеята Маатин, като измери Мат с изпитателен поглед. — Трябва да бъде готов да приеме волята на Вудан и да прогони от сърцето си всяко съмнение.
— Ах, да — рече Мат със злобно ухилване. — И ако не успея да го сторя, тогава ще кацна на кладата ли?
— Кой ти е разказал за това? — попита остро монахът.
— Един поклонник — отвърна Мат, запазвайки пълно присъствие на духа. Всъщност искаше само да бъде по-саркастичен, а сега явно улучи право в целта. — Каза, че волята на Вудан била всички еретици и неверници да бъдат изгорени продължи той.
Маатин издържа на ледения поглед на Мат.
— Е, волята на Вудан е велика — каза. — Не е наша работа да я обсъждаме.
— А, така ли? — Мат сграбчи за яката човека от ордена и го дръпна към себе си. — Тогава сега ме чуй — изръмжа му. — На тази Земя съм от много по-дълго време, отколкото някой от вас може да си представи. Познавам цялата свинщина, вършена в старите времена, а вие сте на път да повторите всички грешки. Нищо не сте научили и не сте станали нито на йота подобри. Все още убивате в името божие! Не знам какво става на това място. Знам само, че тук нещо страшно смърди и аз ще го разкрия. Разбра ли ме?
— Не знам за какво говориш — отвърна хладно монахът.
— А, така ли? Тогава ми кажи, Маатин: Къде е Лакан? След пристигането ни вече не го видях. И къде е Аруула? Знам, че не ме е напуснала току-така. И тъй, къде е?
Монахът преглътна с усилие, изви се в яката хватка на Мат. За момент изразът на лицето му беше странно отнесен. После чертите му отново се проясниха.
— Слаба е вярата ти — констатира тъжно той. — Не мисля, че си достоен да останеш в Етера.
— И не мисля да го сторя — отвърна Мат. — Откровено казано, не ми е притрябвал вашият рай. Всичко, което искам, е Аруула.
— Тогава иди да я посетиш — отговори кратко монахът. Убеди се сам, че съм казал истината.
— Къде? — попита Мат.
— Твоята спътница беше призована от Вудан — отговори Маатин, — също като Лакан. Двамата постъпиха на служба при него, за да му принадлежат завинаги.
— Какво ще рече това?
— Лакан постъпи в нашия орден. Вече се готви да приеме посвещението си.
— А Аруула?
— Реши да постъпи в Дома на жените. Там ще я подготвят за служителка на Вудан и в бъдеще ще изпълнява длъжността си в къпалнята.
— Това не е истина!
— Понякога истината е болезнена, брате — отвърна сладникаво-патетично монахът, — трябва да се явиш пред нея. Аруула избра по-различен път от твоя.
— Къде мога да я намеря?
— В Дома на жените. — Маатин посочи към улицата, малко по-нататък, където се издигаше великолепна барокова сграда. Старата мюнхенска резиденция…
Мат остави монаха. Без да каже нито дума повече, обърна се и тръгна към разкошната сграда, чиито златисти орнаменти блестяха на яркото слънце.
Дали там щеше да намери Аруула?
И ако я намери, какво ли щеше да му каже? Че дружбата им е била една заблуда?
„Дружба…!“ — Мат поклати глава. На кого ли ще ги разправя тези. По дяволите, той обичаше Аруула и ако тя го напуснеше, не би могъл да го понесе!
Чу се глух тътен, когато дървената врата се затвори зад него. Шумът и деловитостта на улицата останаха отвън, Мат беше обгърнат от тишина и хладен мрак.
При него дойде млада жена с лъчезарна усмивка на красивото си лице. Дългата й червена коса се спускаше почти до хълбоците й. Ефирно тънка, почти прозрачна туника обгръщаше стройната й фигура.
— Какво мога да направя за теб, брате? Това място е отредено за вярващите сестри.
— Зная — отвърна Мат. — Бих искал да говоря с Аруула. Тя тук ли е?
— Така е — отговори тайнствено червенокосата. — Но не съм сигурна дали ще иска да разговаря с теб.
— Аз съм напълно сигурен в това — изръмжа Мат. Търпението му взе да се изчерпва.
Младата жена видя решителния израз в лицето му и сигурно разбра, че е невъзможно да го отпрати.
— Тогава ме последвай — рече тя и през великолепното фоайе придружи Матю до огромна градина с пищна зеленина, обградена от украсена с фрески и картини покрита галерия.
Насред градината стоеше млада жена, която носеше същото облекло като червенокосата. Беше навела глава, изглежда, медитираше.
Мат въздъхна, когато видя Аруула. Поне беше жива и здрава.
— Благодаря — прошепна той на придружителката си, после отиде при варварката. В градината освен двамата нямаше жива душа, никой не ги смущаваше. Сега най-сетне щеше да узнае какъв дявол беше влязъл в главата на спътницата му…
— Ало — заговори я той, дари я с бегла усмивка.
Тя вдигна очи, позна го, ала в израза на лицето й нямаше никакъв признак на радост от срещата.
— Маддракс — каза само.
— Тревожех се — призна той. — Ти изчезна внезапно.
— Трябваше да вървя — каза. — Вудан ме повика.
— Тогава… вярно ли е? Решила си да живееш тук? При жените?
— В служба на Вудан — поправи го Аруула.
— Но защо… не каза нищо за това? Защо просто избяга?
— Знам, че Маддракс се съмнява — отвърна тя, — че не вярва колкото Аруула във Вудан. Знаех, че няма да ме разбере.
Мат поклати глава, не знаеше какво да отговори. Беше така нетипично за Аруула, съвсем не в нейния стил. По-рано не би отбягвала никакъв конфликт, при всички случаи би отстоявала убежденията си. Какво ли е станало с нея?
Погледна я право в очите, видя тайнствените припламвания в тях, които му се сториха толкова чужди, колкото и държанието й. Ако не знаеше тези неща, щеше да повярва, че пред него стои съвсем друга жена.
Въздъхна дълбоко.
— Какво става с Берлин? — попита я, макар че вече се досещаше за отговора.
— Това е пътят на Маддракс — отвърна тя. — Ще трябва да върви сам. Аруула намери тук призванието си.
— Разбирам. — Кимна, чертите на лицето му се изопнаха.
Щеше да е доволен, ако знаеше, че наистина волята на Аруула е да остане на това място. Но той имаше смътното чувство, че Етера променя хората по ужасен начин, кара ги да вършат неща, които са съвсем нетипични за тях.
Но какво трябваше да направи Мат?
Засега не му оставаше нищо друго, освен да си тръгне. И да се опита да разкрие тайната, която обгръщаше това странно място. В религиозната си лудост поклонниците може и да не го забелязваха, но в
