постъпва така, никога да не се позволява на външни хора да разберат, че в семейството има различни мнения по даден въпрос. Ето защо Солоцо е сметнал, че като се освободи от Стария, аз ще сключа с него сделката за наркотиците. С ликвидирането на Стария могъществото на семейството се намалява най-малко наполовина. В такъв случай, според него, аз ще се боря на живот и смърт да задържа целия бизнес, който Стария е започнал. Наркотиците са бъдещето и ние ще трябва да се включим. Това, че Солоцо посегна на Стария, е чист бизнес и няма нищо лично. Ако става дума само за бизнес, бих се сдружил с него. Разбира се, той никога няма да ме допусне прекалено близо и за всеки случай ще се осигури никога да не ми падне на мушката. Но той знае също, че приема ли веднъж сделката, останалите фамили няма никога да ми позволят да започна след няколко години война само за да си отмъстя. Освен това семейство Таталия стои зад него.
— Ако бяха пречукали Стария, как щеше да постъпиш? — попита Майкъл.
Сони отговори съвсем просто:
— Солоцо ще бъде мъртъв. Не ме интересува какво ще ми струва това. Няма да се спра дори ако трябва да се бием срещу всичките пет нюйоркски фамилии. Семейство Таталия ще бъде напълно унищожено. Няма да се спра дори ако всички заедно, загинем.
Майкъл тихо каза:
— Не мисля, че татко би действувал по този начин. Сони яростно махна с ръка:
— Знам, ч-е не съм като него. Но ще ти кажа едно, а и той щеше да ти каже същото. Когато работата опре до истински действия, аз мога да се справя не по-зле от всеки друг, поне за известно време. Солоцо знае това, а също и Клеменза и Тесио. Бойното ми кръщение беше, когато бях на деветнайсет — последния път, когато семейството беше във война, и много помогнах на Стария. Ето защо не се тревожи сега. А в ситуация като сегашната нашето семейство държи в ръцете си всичко. Единственото ми желание е да се свържем с Лука. Майкъл запита с любопитство:
— Наистина ли Лука е толкова твърд, колкото казват? Наистина ли е толкова способен?
Сони кимна:
— Няма равен на себе си. Ще го изпратя след тримата от семейство Таталия. Със Солоцо ще се справя сам.
Майкъл се размърда неспокойно на стола си. Погледна по-големия си брат. Знаеше, че Сони може да бъде груб понякога, но по природа беше добросърдечен. Хубав човек. Струваше му се неестествено да го слуша да говори така и тръпки го побиха, като гледаше списъка от имена, който беше надраскал — хора, които трябваше да бъдат ликвидирани — сякаш беше някой новокоронован римски император. Доволен беше, че наистина не бе част от всичко това и не беше необходимо да се забърква в отмъщение сега, когато баща му беше жив. Щеше да помага, като се обажда по телефона, като изпълнява поръчки и предава съобщения. Сони и Стария можеха да се грижат за себе си, особено когато зад тях стоеше Лука Брази.
В този момент чуха, че във всекидневната изпищя жена. Божичко, помисли си Майкъл, приличаше на гласа на жената на Том. Той се втурна към вратата и я отвори. Всички във всекидневната стояха прави. До дивана със смутено лице, стоеше Том Хейгън, притиснал Тереза. Тя плачеше и хлипаше и Майкъл разбра, че писъкът, който беше чул, е бил нейният радостен вик. Докато той ги наблюдаваше, Том Хейгън се освободи от прегръдките на жена си и я сложи да седне отново на дивана. Той се усмихна мрачно на Майкъл:
— Щастлив съм да те видя, Майк, наистина съм щастлив. — Той влезе в кабинета, без повече да погледне своята още хлипаща жена. He напразно беше живял десет години със семейство Корлеоне, помисли си Майкъл и го обзе странен изблик на гордост. Нещо от Стария се бе предало на Том, също и на Сони, и дори, мислеше си той изненадан, на самия него.
ПЕТА ГЛАВА
Беше почти четири часът сутринта, когато всички още стояха в ъгловия кабинет — Сони, Майкъл, Том Хейгън, Клеменза и Тесио. Убедиха Тереза Хейгън да отиде в дома си, който се намираше в съседство. Поли Гато все още чакаше във всекидневната, без да знае, че хората на Тесио бяха инструктирани да не му позволяват да си отиде и да не го изпускат от очи.
Том Хейгън изложи условията На сделката, която Солоцо предлагаше. Разказа как след като Солоцо узнал, че дон Корлеоне е още жив, станало съвсем ясно, че се готви пак да се опита да го убие. Хейгън се ухили:
— Ако някога ми се наложи да пледирам пред Върховния съд, сигурен съм, че няма да го сторя по-добре, отколкото тази вечер пред проклетия Турчин. Казах му, че ще убедя семейството да приеме сделката, независимо че дон Корлеоне е жив. Казах му, Сони, че те въртя на малкия си пръст, че като деца сме били другари и, моля те, не ми се сърди, но го накарах да си мисли, че в същност ти не съжаляваш чак толкова много, че си заел мястото на баща си — боже, прости ми.
Той се усмихна смутено на Сони, който направи знак, че разбира и че всичко това Няма никакво значение.
Изтегнат във фотьойла с телефона от дясната си страна, Майкъл изучаваше двамата мъже. Когато Хейгън беше влязъл в стаята, Сони се бе втурнал да го прегърне. Не без ревност Майкъл разбра, че за много неща Сони и Том Хейгън бяха по-близки, отколкото той самият някога би могъл да се доближи до собствения си брат.
— Хайде да се залавяме за работа, — каза Сони. — Трябва да изготвим план. Том, погледни този списък, който изготвихме с Тесио. Тесио, дай твоето копие на Клеменза.
— Ако изготвяме план — каза Майкъл, — трябва и Фреди да е тук.
Сони мрачно каза:
— Фреди не може с нищо да ни помогне. Лекарят каза, че е толкова потресен от случилото се, че му е необходимо абсолютно спокойствие. Просто не разбирам. Фреди винаги е бил издръжливо момче. Предполагам, че му е дошло твърде много, като е видял Стария повален от куршумите, защото винаги е смятал дон Корлеоне за бог. Той не беше като теб и мен, Майк.
Хейгън бързо каза:
— Добре, изключете Фреди. Изключете го от всичко, абсолютно от всичко. А сега, Сони, докато всичко това свърши, мисля, че трябва да стоиш в къщата. Искам да кажа, въобще да не я напускаш. Тук си на сигурно място. Не подценявай Солоцо, защото той е нахакан тип, истинско мъжко момче. Болницата охранява ли се?
Сони кимна:
— Ченгетата са я заключили, а и аз имам мои хора там, които непрекъснато наблюдават татко. Какво мислиш за този списък, Том?
Хейгън намръщено погледна списъка от имена.
— За бога, Сони, ти наистина взимаш това като лична обида. Дон Корлеоне би го счел за чисто делови конфликт. Ключът е Солоцо. Отърви се от него и всичко ще си отиде на мястото. Не е необходимо да преследваш семейство Таталия.
Сони погледна своите двама довереници. Тесио сви рамене:
— Много е сложно — каза той. А Клеменза въобще не отговори.
Сони се обърна към Клеменза:
— Има нещо, което можем да свършим и без обсъждане. Не искам да виждам Поли повече тук. Запиши си това като задача номер едно. — Дебелият довереник кимна.
Хейгън попита:
— Какво става с Лука? Солоцо не изглеждаше разтревожен за него. Но мен това ме разтревожи. Ако Лука ни е продал, тогава наистина сме в беда. Това е първото нещо, което трябва да узнаем. Успя ли някой да се свърже с него?
— Не — каза Сони. — Звъних му цяла нощ. Може да се е вързал някъде с някоя.
— Не — каза Хейгън. — Той никога не остава да нощува у курвите. Винаги се връща в къщи веднага щом свърши. Майк, продължавай да звъниш, докато ти отговорят.
Майкъл покорно вдигна слушалката и набра номера. Чуваше как телефонът на другия край звъни, но никой не отговаря. Накрая затвори.
— Продължавай да звъниш всеки петнайсет минути — каза Хейгън.
