Сони нетърпеливо попита:
— Добре, Том, ти си нашият consigliori, ще ни дадеш ли някакъв съвет? Какво, по дяволите, мислиш, че трябва да правим?
Хейгън се почерпи от бутилката уиски на бюрото.
— Ще преговаряме със Солоцо, докато баща ти се съвземе и е в състояние да поеме задълженията си. Може дори, ако се наложи, да сключим и сделка. Когато баща ти стъпи на крака, той ще уреди цялата работа без много шум и всички фамилии ще го последват.
Сони ядосано каза:
— Мислиш, че не мога да се справя с този Солоцо? — Том Хейгън го погледна право в очите:
— Сони, разбира се, че можеш да го надвиеш. Ти разполагаш с Клеменза и Тесио, а те могат да съберат хиляда души, ако се стигне до тотална война. Но накрая цялото Източно крайбрежие ще бъде опустошено и всички останали фамилии ще обвинят за това семейство Корлеоне. Ще си спечелим много врагове. А това е нещо, което баща ти никога не би одобрил.
Като го наблюдаваше, Майкъл си помисли, че Сони добре разбира това. Но тогава Сони попита Хейгън:
— Ами ако Стария умре? Какво ще ни посъветваш тогава, consigliori?
Хейгън спокойно каза:
— Зная, че няма, да го направиш, но ще те посъветвам да сключиш със Солоцо сделка за наркотиците. Без политическите връзки на баща ти и неговото лично влияние семейство Корлеоне губи половината от силите си. Без баща ти другите нюйоркски фамилии може да се отметнат и да подкрепят семейство Таталия и Солоцо само за да са сигурни, че няма да има продължителна и разрушителна война. Ако баща ти умре, сключи сделката. После изчакай и виж как ще се развият нещата.
Лицето на Сони беше побеляло от гняв:
— Лесно ти е на тебе, нали не са убили твоя баща. Хейгън отговори бързо и гордо:
— Бях толкова добър син на баща ти, колкото ти и Майк, а може би и по-добър. Аз ти давам моето професионално мнение. А що се отнася до мен, бих искал да избия всички тези копелета.
Вълнението в гласа му накара Сони да се засрами и той каза:
— За бога, Том, не исках това да кажа. — Но той наистина имаше пред вид това. Кръвта вода не става и нищо не може да се сравнява с нея.
Сони се замисли за миг, докато останалите смутено чакаха в мълчание. После въздъхна и заговори спокойно:
— Добре, ще стоим мирно, докато Стария може да ни каже какво да правим. Том, искам и ти да не напускаш уличката. Не се излагай на никакви рискове. Майк, ти бъди внимателен, макар и да мисля, че дори Солоцо не би намесил във войната членове от фамилиите, които са извън бизнеса. Тогава всички ще са против него. Все пак бъди внимателен. Тесио, ти дръж хората си като резерв, но нека душат из целия град. Клеменза, след като уредиш въпроса с този Поли Гато, премести хората си в къщата и на уличката, за да заместят хората на Тесио. Тесио, ти все пак остави твоите хора в болницата. Том, първото нещо, което трябва да направиш сутринта, е да започнеш преговори със Солоцо и семейство Таталия по телефона или чрез пратеник. Майк, вземи утре няколко души от хората на Клеменза, иди в къщата на Лука и го чакай, докато се появи, или открий къде, по дяволите, се е дянал. Това смахнато копеле може вече да е по петите на Солоцо, ако е чул новината. Не мога да повярвам, че ще тръгне някога против своя дон, независимо какво му е предложил Турчина.
Хейгън неохотно каза:
— Може би е по-добре Майк да не се замесва в тези неща така пряко.
— Правилно — каза Сони. — Забрави това, Майк. Все пак имам нужда от теб да стоиш тук до телефона в къщата, това е по-важно.
Майкъл не отговори нищо. Почувствува се неловко, почти засрамен и забеляза как Клеменза и Тесио бяха придали на лицата си безразличен вид, от което беше сигурен, че прикриват своето презрение. Той взе телефона, набра номера на Лука, Брази и държа така слушалката на ухото си, докато телефонът продължаваше да звъни.
ШЕСТА ГЛАВА
Питър Клеменза спа лошо тази нощ. Сутринта стана рано и сам си приготви закуска от чаша грапа, дебел резен италиански салам и голямо парче италиански хляб, който все още му доставяха всяка сутрин до вратата, както в добрите стари времена. После изпи голяма порцеланова чаша горещо кафе, примесено с няколко капки мастика. А докато се разхождаше из къщата в своята хавлия и червени меки чехли, размишляваше върху работата, която му предстоеше през този ден. Предишната вечер Сони Корлеоне бе дал ясно да се разбере, че той трябва веднага да се занимае с Гато. И това трябваше да стане днес. Клеменза бе разтревожен. Не защото Гато беше негово протеже и се бе оказал предател. Това не се отразяваше върху преценката на дебелия довереник. В края на краищата произходът на Поли беше идеален. Беше от сицилианско семейство, израснал в един и същ квартал с децата на Корлеоне и дори беше ходил на училище с един от синовете. На всички етапи от своето обучение беше получил необходимото възпитание. Бяха го проверили и не бяха открили недостатъци. А после, след като бе приел „бойното си кръщение“, семейство Корлеоне му бе осигурило добра издръжка — процент от конните надбягвания в Ист Сайд и заплата от един профсъюз. Клеменза знаеше, че Поли Гато допълва доходите си със самостоятелни обири, което беше изрично забранено от семейните закони, но дори това бе израз на неговите достойнства. Пренебрегването на такива разпоредби се считаше за израз на смелост, като тази на добър състезателен кон, който се бори с юздата.
Освен това Поли никога не бе им създавал неприятности със своите обири. Те бяха винаги най-щателно обмислени и се провеждаха с минимум шум и неприятности, без никой да пострада, получаваше три хиляди долара от един голям магазин за конфекция в Манхатън и малка сума от една фабрика за порцелан в покрайнините на Бруклин. В края на краищата един млад мъж винаги можеше да намери място на една допълнителна сума за харчене. Всичко това бе в рамките на допустимото.
Онова, което тревожеше Питър Клеменза тази сутрин, бе един чисто кадрови въпрос. Самото ликвидиране на Гато бе съвсем банално. Въпросът бе кого от редовите членове дебелият довереник трябваше да издигне, за да замести Гато в семейството. Това беше важно повишение, което не биваше да се дава с лека ръка. Кандидатът трябваше да бъде твърд и умен. Трябваше да е сигурен човек, който няма да се разприказва в полицията, ако го пипнат, а сицилианският закон омерта — законът на мълчанието, да е всмукан в него до мозъка на костите му. И после, каква издръжка да получава за новите си задължения? Клеменза бе говорил неколкократно с дон Корлеоне за по-добро възнаграждение на всички по-главни „изпълнители“, които бяха на най-предната линия при възникването на неприятности, но дон Корлеоне бе отлагал отговора. Ако Поли Гато беше получавал повече пари, можеше и да устои на ласкателствата на хитрия Турчин — Солоцо.
Най-после Клеменза сведе броя на кандидатите до трима. Първият беше човек, който работеше с цветнокожите застрахователни банкери в Харлем. Той беше едър и як грубиян, надарен с огромна физическа сила, човек с голяма доза личен чар, който се разбираше с хората, но можеше да ги накара и да се страхуват от него, когато беше необходимо. Ала след като обмисля кандидатурата му в продължение на половин час, Клеменза го задраска от списъка. Този човек се разбираше прекалено добре с негрите, което подсказваше за, съществуването на някакъв недостатък в характера му. Освен това щеше да бъде много трудно да бъде намерен заместник за мястото, на което беше сега.
Второто име, което Клеменза обмисли и на което почти се бе спрял, беше едно трудолюбиво момче, което служеше честно и добре в организацията. Този човек бе събирач на неплатени сметки от лихвари в Манхатън, получил разрешително за работа от семейството. Бе започнал на дребна служба в бизнеса с койните състезания. Но все още не беше достатъчно подготвен за толкова важно повишение.
Най-накрая той се спря на Роко Лампоне. Лампоне бе изкарал кратко, но забележително чиракуване в семейството. По време на войната беше ранен в Африка и бе демобилизиран през 1943 г. Поради липса на млади хора Клеменза го бе взел, въпреки че Лампоне бе малко осакатен от раняванията си и ходеше с подчертано накуцване. Клеменза го бе използувал като свръзка с черноборсаджиите в центъра за конфекция
