ги приемаш и да сключиш сделка. Майкъл каза на сицилиански:
— Разкажи ми повече за това как възнамеряваш да започнеш бизнеса си, каква точно роля трябва да играе моето семейство в него и каква печалба можем да извлечем от този бизнес.
— Значи искаш цялото предложение в подробности, така ли? — попита Солоцо.
Майкъл сериозно каза: — Най-важно от всичко е да имаме сигурни гаранции, че няма да бъдат правени повече опити за отнемане живота на баща ми.
Солоцо изразително вдигна ръката си:
— Какви гаранции мога да дам? Та преследваният съм аз. Аз изпуснах своя шанс. Надценяваш ме, приятелю мой. Не съм чак толкова умен.
Сега Майкъл беше сигурен, че със срещата искаха само да спечелят няколко дни. Солоцо щеше да се опита отново да убие дон Корлеоне. Чудесно беше само, че Турчина го подценяваше и го смяташе за хлапак. Майкъл почувствува как онази странна приятна хладина изпълва тялото му. Той направи измъчена физиономия. Солоцо нервно попита:
— Какво има?
Майкъл сконфузено каза:
— Винато отиде направо в мехура ми. От одеве се стискам. Може ли да отида до тоалетната?
Солоцо напрегнато изучаваше лицето му с черните си очи. Той се присегна и грубо пъхна ръката си между краката на Майкъл, бръкна под него, около него, търсейки оръжие. Майкъл се направи на засегнат. МакКлъски рязко каза:
— Нали го претърсих. Претърсвал съм хиляди хлапаци каго него. Чист е.
Но на Солоцо това не му харесваше. Без каквото и да било основание, но не му харесваше. Той погледна мъжа, който седеше на една маса срещу тях, повдигна вежди и кимна към вратата на тоалетната. Мъжът леко кимна, че я е проверил и че вътре няма никой. Солоцо неохотно каза:
— Не се бави много. — Сетивата му бяха страшно изострени — беше неспокоен.
Майкъл стана и отиде в тоалетната. В писоара имаше розов сапун, закрепен в телена мрежа. Той влезе в кабината.
Наистина трябваше да отиде — стомахът му се беше разстроил. Свърши много бързо, после се присегна зад емайлираното казанче за вода и ръката му докосна малкия, с тъпа муцуна револвер, прикрепен там с тиксо. Той го освободи от тиксото, спомняйки си, че Клеменза му беше казал да не се притеснява за отпечатъците, оставени върху него. Мушна револвера в колана и Закопча сакото отгоре. Изми си ръцете и намокри косата си. Избърса отпечатъците от чешмата с носната си кърпа. После излезе от тоалетната.
Солоцо седеше с лице към вратата, на тоалетната, черните му очи пламтяха от напрежение. Майкъл се усмихна.
— Сега вече мога да разговарям — каза той с въздишка на облекчение.
Капитан МакКлъски ядеше от телешкото и спагетите, които му бяха донесли. Мъжът в най-далечния край до стената, който се беше вцепенил от напрежение, сега също видимо се успокои.
Майкъл отново седна. Спомни си, че Клеменза му беше казал да не прави това, а да излезе от тоалетната и веднага да стреля. Дали защото интуицията го предупреди, или просто от страх, но той не постъпи така. Почувствувал беше, че ако направи само едно бързо движение, ще бъде веднага покосен. Сега се чувствуваше сигурен и вероятно се беше уплашил, защото беше доволен, че не стои вече прав. Краката му бяха отмалели и трепереха.
Солоцо се беше навел към него. Майкъл, чийто корем беше прикрит от масата, разкопча сакото си и се вслуша напрегнато. Не разбираше нито дума от онова, което Солоцо му разказваше. За него това бяха буквално безсмислици. Кръвта в главата му бучеше така, че не можеше да схване нито дума. Той придвижи дясната си ръка под масата към втъкнатия в колана му револвер и го извади отам. В този миг дойде келнерът, за да вземе поръчката им, и Солоцо обърна главата си към него. С лявата си ръка Майкълотблъсна масата от себе си; а с дясната тикна револвера почти до главата на Солоцо. Реакциите на Солоцо бяха толкова бързи, че при това движение на Майкъл той беше вече понечил да се хвърли настрани. Но Майкъл, който беше по-млад и с по-бързи рефлекси, дръпна спусъка. Куршумът удари Солоцо точно между едното око и ухото и когато излезе от другата страна, плесна върху сакото на вкаменилия се келнер огромно петно кръв и парченца от черепа. Майкъл инстинктивно разбра, че един куршум е достатъчен. В този миг Солоцо си беше обърнал главата и той ясно беше видял как пламъчето живот изгасна в очите му така, както гаснеше свещ.
Беше изминала само една секунда когато Майкъл се извърна и насочи пистолета към МакКлъски. Полицейският капитан се беше втренчил флегматично в Солоцо с такава изненада, сякаш това нямаше нищо общо с него. Изглежда, не подозираше, че самият той е в опасност. Все още държеше вилицата с парче телешко; набодено на нея, и точно в този миг поглеждаше към Майкъл. А в израза на лицето и в очите му имаше толкова самоуверено възмущение — сякаш очакваше Майкъл да се предаде или да избяга, — че дърпайки спусъка, Майкъл се усмихна. Този изстрел беше лош, не беше смъртоносен. Попадна в дебелия като на бик врат на МакКлъски и той започна високо да се дави, сякаш беше погълнал прекалено голямо парче от телешкото. После въздухът се изпълни с фина мъгла от кръв на много ситни капчици, която той изкашля от разкъсаните си дробове. Съвсем хладнокръвно и съвсем съзнателно Майкъл изстреля следващия куршум в горната част на побелялата му глава.
Въздухът изглеждаше изпълнен с розова мъгла. Майкъл се хвърли към човека, седящ до стената. Този човек не беше помръднал. Изглеждаше като парализиран. Сега той внимателно сложи ръцете си отгоре на масата и обърна погледа си встрани. Келнерът се олюляваше обратно към кухнята с изписан на лицето ужас, втренчил невярващ поглед в Майкъл. Солоцо беше още на стола си, облегнат с едната си страна на масата. МакКлъски, чието тежко тяло тегнеше надолу, беше паднал от стола на пода. Майкъл така умело остави револвера да се изплъзне от ръката му, че той отскочи от тялото му и безшумно падна. Той видя, че нито човекът до стената, нито келнерът са го забелязали, че хвърля револвера. Измина няколкото крачки до вратата и я отвори. Колата на Солоцо беше още паркирана до бордюра, но от шофьора нямаше и следа. Майкъл зави наляво, а после зад ъгъла. Блеснаха фарове и една очукана лимузина, чиято врата веднага се отвори, спря до него. Той скочи Вътре и колата с рев потегли. Видя, че зад волана беше Тесио, а красивите черти на лицето му се бяха изопнали до крайност.
— Оправи ли Солоцо? — попита Тесио.
В онзи миг Майкъл остана учуден от израза, който Тесио беше употребил. Той винаги се употребяваше в сексуален смисъл и означаваше да прелъстиш жена. Странно беше, че Тесио го употреби сега.
— И двамата — каза Майкъл.
— Сигурен ли си? — попита Тесио.
— Видях мозъците им — отговори Майкъл.
В колата имаше един кат дрехи за преобличане за Майкъл. Двайсет минути по-късно той беше на италианския товарен кораб, определен да замине за Сицилия. Два часа по-късно корабът отплува в открито море и от своята каюта Майкъл виждаше светлините на Ню Йорк, които горяха като огньовете на ада. Почувствува огромно облекчение. Сега той беше извън този град. Чувството му беше познато, и той си спомни как го бяха взели от брега на един остров, където неговата дивизия беше направила десант. Боят още продължаваше, но той бе получил леко раняване и беше откаран на санитарния кораб. Тогава беше почувствувал същото всеобхващащо облекчение, каквото чувствуваше сега. Всичките сили на ада щяха да се развилнеят, но той нямаше да бъде там.
На следващия ден след убийството на Солоцо и капитан МакКлъски полицейските капитани и лейтенанти от всички полицейски управления на Ню Йорк съобщиха, че вече няма да има никакви хазартни игри, никаква проституция и никакви сделки от какъвто и да е характер, докато не бъде заловен убиецът на капитан МакКлъски. Из целия град започнаха масирани нападения. И целият незаконен бизнес замря.
Късно този ден при семейство Корлеоне дойде пратеник на фамилиите, за да ги попита дали са готови да предадат убиеца. На пратеника беше заявено, че това не засяга фамилиите. Същата нощ на уличката на семейство Корлеоне в Лонг Бийч избухна бомба, хвърлена от кола, която беше спряла до кордона, а после с рев беше отминала. Също през тази нощ двама наемници от семейство Корлеоне бяха убити, докато кротко вечеряли в един малък италиански ресторант в Гринидж Вилидж. Беше започнала войната на Петте фамилии от 1946 година.
