КНИГА ВТОРА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джони Фонтейн небрежно махна с ръка на своя прислужник в знак, че е свободен и му каза: „Ще се видим утре сутринта, Били.“ Цветнокожият иконом излезе от хола с изглед към Тихия океан, като се покланяше. Това беше по-скоро приятелски поклон за довиждане, отколкото поклон на прислужник, беше направен само защото Джони Фонтейн имаше гости — за вечеря.
Гостенката на Джони Фонтейн беше едно момиче на име Шарън Муър, момиче от нюйоркския Гринидж Вилидж, дошло в Холивуд, за да се кандидатира за малка роля в един филм, чийто режисьор беше от славната стара гвардия. Беше ходила в студиото, докато Джони се беше снимал във филма на Уолц. Тя му се беше сторила млада и свежа, очарователна и остроумна и тази вечер я беше поканил на вечеря в дома си. Неговите покани бяха известни, те имаха стойността на кралска покана и тя, разбира се, прие.
Очевидно осведомена за неговата репутация, Шарън Муър очакваше той да я атакува направо, но Джони Фонтейн мразеше този холивудски подход. Той никога не спеше с едно момиче, ако в него нямаше нещо, което наистина да му харесва. С изключение, разбира се, когато понякога беше много пиян и се събуждаше с момиче в леглото, с което не си спомняше нито да се е запознавал, нито дори да го е виждал преди. И сега, когато беше на трийсет и пет години, разведен веднъж, отблъснат от втората си жена, и може би с хиляда женски скалпа, висящи на колана му, той просто нямаше такова силно желание. У Шарън Муър обаче имаше нещо, което събуждаше в него нежност, и затова я беше поканил на вечеря.
Той никога не ядеше много, но знаеше, че младите и хубави момичета упорито гладуват, за да могат да си купят хубави дрехи, а когато ги канеха на вечеря, ядяха много, затова на масата имаше много храна. Имаше също и много алкохол: шампанско в кофичка и скоч, бренди и ликьор на бюфета. Джони сервира напитките и приготвените чинии с храна. Когато свършиха с храненето, той я заведе в огромния хол, на който една от стените беше цялата от стъкло и гледаше към Тихия океан. Сложи на грамофона цял куп плочи на Ела Фицджералд и се настани с Шарън на дивана. Поговориха малко за това-онова, той се поинтересува да узнае каква е била като дете — мъжкарана или кокетка, дали е била грозничка или хубава, тиха или весела. За него тези подробности бяха винаги трогателни и винаги събуждаха нежността, която му беше необходима, за да се люби.
Бяха се сгушили на дивана, съвсем по приятелски и съвсем удобно. Той я целуна по устните, една студена приятелска целувка, и когато тя му отвърна по същия начин, остави нещата така. Навън през огромния панорамен прозорец виждаше тъмносинята повърхност на Тихия океан, съвсем гладка под лунната светлина.
— Защо не пускаш твои плочи? — попита Шарън. Гласът й беше закачлив. Джони й се усмихна. Той се развесели от нейната закачливост.
— Не съм възприел привичките на Холивуд чак до такава степен — каза той.
— Пусни ми нещо твое — помоли тя. — Или ми попей. Искам да кажа, както във филмите. Чувствата ми ще избликнат и ще те залеят целия, точно както правят момичетата на екрана. — Джони открито се засмя. Като по-млад бе вършил точно такива неща и резултатът винаги беше театрален — момичетата се опитваха да изглеждат сексапилни и разтапящи се, като си придаваха страстен вид, сякаш бяха пред някоя въображаема камера. Сега не би и помислил да пее пред някое момиче; първо, от месеци насам не беше пял и не се доверяваше на гласа си. И второ, непрофесионалистите не разбираха до каква голяма степен професионалните певци зависят от техниката, за да звучат гласовете им така добре, както се чуваха на запис. Можеше да пусне свои плочи, но изпитваше неудобство, слушайки своя млад и вълнуващ глас, също както се чувствува остаряващ и оплешивяващ мъж, започнал да напълнява, показвайки свои снимки от младостта, когато е бил в разцвета на силите си.
— Не съм във форма — каза той. — И честно казано, до гуша ми е дошло да се слушам.
И двамата пиеха на глътки от чашите си.
— Чувам, че си бил великолепен в новия филм — каза тя. — Вярно ли е, че не са ти платили нищо?
— Само колкото да не е без хич — отговори Джони.
Той стана, за да допълни чашата и с бренди, подаде и цигара със златен монограм, щракна запалката си и я поднесе към цигарата й. Тя пушеше и отпиваше от чашата си, а той отново седна до нея. В неговата чаша имаше значително по-голямо количество бренди, отколкото в нейната. Той се нуждаеше от питието, за да го стопли, да го развееели и да го възбуди.
Положението, в което се намираше, беше обратното на онова, в което обикновено се намираше един любовник. Вместо момичето, сега той трябваше да се напие. Обикновено когато момичето имаше прекалено голямо желание, той нямаше никакво. Последните две години бяха съсипали неговото самочувствие и той използуваше този прост начин за възстановяването му, като спеше с някое младо и свежо момиче един път, водеше го няколко пъти на вечеря, правеше му скъп подарък и после се освобождаваше от него по възможно най-милия начин, така че да не нарани чувствата му. А после те винаги можеха да кажат, че са имали нещо с великия Джони Фонтейн. Не беше истинска любов, но човек не можеше да я отхвърли, ако момичето беше хубаво и истински приятно. Той мразеше онези, които бяха като закоравели проститутки, които спяха с него и после се втурваха да разказват на приятелките си, че са спали е великия Джони Фонтейн, винаги добавяйки, че той не е най-добрият, когото са имали. Онова, което го смайваше повече от всичко друго в неговата кариера, бяха любезните съпрузи, които му казваха почти в очите, че прощават на жените си, защото и на най-целомъдрената матрона било позволено да изневери с такъв велик певец и кинозвезда като Джони Фонтейн. Това наистина го побъркваше.
Той обичаше да слуша Ела Фицджералд на плоча. Обичаше това чисто пеене и това ясно произнасяне на думите. Пеенето беше единственото нещо в живота, което той наистина разбираше и знаеше, че разбира по-добре от всеки друг на този свят. Излегнат сега на дивана с брендито, което затопляше гърлото му, той имаше желание да запее или по-точно да произнася думите заедно с певицата от плочата, но беше невъзможно да го направи пред чужд човек. Сложи свободната си ръка в скута на Шарън, а с другата държеше чашата, от коя тя отпиваше на глътки. Без каквото и да е лукавство, но с чувствеността на дете, търсещо топлина, ръката му дръпна копринената й рокля и над фините златисти чорапи се показа млечно- бяло бедро. И както винаги при тази гледка, независимо от многото жени, многото години и тези безкрайно познати неща. Джони почувствува как отвътре някаква топлина залива тялото му. Чудото все още ставаше, а какво щеше да прави, когато и то започнеше да му изневерява, както гласът?
Сега вече беше готов. Остави чаитата върху дългата инкрустирана масичка и извърна тялото си към нея. Беше много сигурен, много самоуверен и все пак нежен. В милувките му нямаше нищо лукаво и нищо похотливо. Той я целуваше по устните, докато ръцете му се преместваха нагоре към гърдите й. Ръката му се спусна към топлите й бедра, а кожата им му се струваше като копринена. Тя отвръщаше с топла, но не страстна целувка и в този миг той предпочиташе да е така.
Мразеше момичета, които се възбуждат бързо, сякаш телата им бяха мотори, които се задвижваха в еротични тласъци при самото докосване.
После направи нещо, което винаги правеше и което никога досега не му беше изневерявало и винаги го беше възбуждало. Нежно и съвсем леко, но така, че все пак да се усети нещо, той прекара върха на средния си пръст дълбоко между бедрата и. Някои момичета дори не усещаха тази първа крачка към любенето. Някои се подлудяваха, без да са сигурни дали това е било физическо докосване, защото в същото време той страстно ги целуваше по устата. Други пък сякаш всмукваха пръста му или го налапваха с един страстен тласък. И, разбира се, преди да стане известен, някои момичета го бяха удряли по лицето. Това беше цялата му техника и обикновено тя му служеше съвсем добре.
Реакцията на Шарън беше необикновена. Тя прие всичко, докосването, целувката, но после отдръпна устните си от неговите, отмести тялото си съвсем леко назад и взе чашата си. Това беше спокоен, но решителен отказ. Случваше се понякога. Рядко, но се случваше. Джони взе чашата си и запали цигара.
Тя му заговори много нежно и много внимателно:
— Не е защото не те харесвам, Джони, ти си много по-мил, отколкото очаквах. И не защото не съм от онези момичета. Аз просто трябва да бъда запалена по някой мъж, за да го направя с него, нали разбираш
