воля на гнева си, ругаейки Сони на сицилиански — език, който по-добре от всеки друг даваше възможност за изливане на гнева. Той завърши с въпроса:
— Кое ти даде право да извършиш такова нещо? Кое те накара да желаеш да извършиш такова нещо?
Сони стоеше ядосан и отказваше да отговори. Дон Корлеоне каза с презрение:
— И при това нещо толкова глупаво. Какво спечелихте за работата, извършена през тази нощ? По петдесет долара? По двайсет долара? Да рискувате живота си за двайсет долара?
Сякаш не чул тези последни думи, Сони каза предизвикателно:
— Видях те, когато уби Фанучи. — Дон Корлеоне пророни само: „А-а-а“ и потъна във фотьойла си. Той чакаше. Сони продължи: — Когато Фанучи напусна сградата, мама ми каза, че мога да се кача госе. Видях те, че се катериш към покрива и те последвах. Видях всичко, което направи. Останах горе в те видях как хвърли портфейла и револвера.
Дон Корлеоне въздъхна:
— Е, добре, тогава не мога да те уча как трябва да ce държиш. Но не искаш ли да свършиш училище, не искаш ли да станеш адвокат? Адвокатите могат да откраднат повече пари със своята чанта, отколкото хиляда души с револвери и маски.
Сони му се ухили и закачливо каза:
— Искам да вляза в семейния бизнес. — Когато видя, че лицето на дон Корлеоне остана безизразно и че той не се засмя на шегата, бързо добави: — Мога да се науча да продавам зехтин.
Дон Корлеоне все още не отговаряше. Накрая той сви рамене.
— Всеки човек си има съдба — каза той. Но не добави, че присъствието на Сони като очевидец на убийството на Фанучи е определило съдбата на неговия син. Той просто се извърна и тихо добави: — Ела утре сутринта в девет часа. Генко ще ти покаже какво да правиш.
Но Генко Абандандо, със своята тънка проницателност, която трябваше да притежава всеки consigliori, разбра истинското желание на своя дон и използуваше Сони предимно като телохранител на баща му, положение, от което той можеше да учи тънкостите да бъде дон. А това изкара на бял свят професионалния инстинкт на самия дон, който заради своя най-голям син често изнасяше лекции как да се постигне целта.
Освен че често повтаряше теорията си, за това, че човек си има съдба, дон Корлеоне непрестанно укоряваше Сони за неговата младежка избухливост. Той считаше използуването на заплахи за най-глупаво излагане, а даването на воля на гнева без предвидливост — за най-опасна слабост. Никой никога не беше чул дон Корлеоне да произнася явна заплаха, никой никога не го беше виждал в състояние на неудържим гняв. Това беше немислимо. И така той се опитваше да научи Сони на тази своя дисциплина. Той твърдеше, че няма по-голямо и естествено предимство в живота от това врагът да надценява, недостатъците ти, като се изключи случаят, когато приятелят ти подценява твоите достойнства.
Клеменза, неговият довереник, се зае със Сони и го научи да стреля и добре да си служи с гарота5. На Сони не му харесваше италианското въженце, той беше прекалено американизиран. Предпочиташе простия, действуващ направо, безличен англосаксонски револвер, което натъжи Клеменза. Но Сони стана постоянен и желан другар на своя баща, като караше колата му и му помагаше в някои незначителни подробности. През следващите две години всички смятаха, че той е синът, който навлиза в бизнеса на баща си — не много умен, не много ентусиазиран, доволен да остане на някаква лека работа.
Междувременно неговият другар от детинство и полуосиновен брат Том Хейгън учеше, в колеж. Фредо беше още в гимназията, Майкъл, най-малкият брат, беше в средно училище, а съвсем малката им сестра Кони бе момиченце на четири години. Много отдавна семейството се беше преместило в един жилищен блок в Бронкс. Дон Корлеоне имаше намерение да купи къща в Лонг Айлънд, но искаще да съчетае това с други планове, които кроеше.
Вито Корлеоне беше човек с поглед. Всички големи градове в Америка бяха разкъсвани от борбите в престъпния свят. Избухваха десетки гангстерски войни, амбициозни разбойници се опитваха да си създадат малки империи, хора като самия Корлеоне се опитваха да запазят своите, граници и подчинени. Дон Корлеоне виждаше, че вестниците и правителствените учреждения използуваха тези убийства, за да издават все по-строги и по-строги закони и да използуват все по-сурови методи и полицията. Той предугаждаше, че възмутеното обществено мнение може да доведе до прекратяване на демократичния ред, което можеше да бъде фатално за него и за хората му. Неговата собствена империя, вътрешно, беше в безопасност. Той реши да омиротвори всички враждуващи фракции в Ню Йорк, а после в цялата страна.
Не хранеше никакви илюзии относно рисковете на своята мисия. Първата година се отдаде на срещи с различни главатари на банди в Ню Иорк като им излагаше основните принципи, проверяваше ги, предлагаше им сфери на влияние, които щяха да бъдат признати от временно съставен федеративен съвет. Но фракциите бяха прекалено много, имаше прекалено много определени интереси, които влизаха в конфликт. Беше невъзможно да се постигне споразумение. Както други велики държавници и законодатели в историята, и дон Корлеоне реши, че редът и спокойствието са немислими, докато броят на господствуващите групировки не бъде намален дотолкова, че да може лесно да се управлява.
Имаше и пет-шест „фамилии“, които бяха прекалено могъщи, за да бъдат елиминирани. Но останалите — кварталните терористи от „Черната ръка“, независимите лихвари, насилниците и събирачите на облози, които действуваха без необходимата, с други думи, платена закрила на официалните власти, трябваше да си отидат. И така той започна нещо, което имаше ефекта на колониална война срещу тези хора и хвърли всичките сили на организацията си срещу тях.
Омиротворяването на нюйоркския район трая три години и имаше някои неочаквано добри последици. Първоначално всичко тръгна зле. Група свирепи ирландски майстори на грабежа, които дон Корлеоне беше набелязал за изтребление, за малко щяха да победят със своя изключителен ирландски жар. По някаква случайност и със самоубийствена смелост един от ирландските главорези проби защитния кордон на дон Корлеоне и стреля в гърдите му. Убиецът веднага беше надупчен с куршуми, Но вредата бе сторена.
Все пак това даде възможност на Сантино Корлеоне да се прояви. След като баща му беше извън строя, Сони пое командуването на една бойна част, с чин на довереник и като млад, непосрещнат с фанфари Наполеон, показа, че има изключителни способности за водене на война в града. Показа също, че притежава безмилостна жестокост, липсата на която беше единственият недостатък на дон Корлеоне като завоевател.
От 1935 до 1937 година Сони Корлеоне си създаде славата на най-изкусния и безмилостен изпълнител на смъртни присъди, който престъпният свят бе познавал. Но дори Сони беше засенчен от страховития човек на име Лука Брази, що се отнася до истинския ужас.
Именно Брази беше този, който се зае с останалите ирландски главорези и сам самичък ги унищожи напълно. Брази беше този, който, действувайки съвсем сам при опита на една от шестте могъщи фамилии да се намеси и да стане закрилник на независимите, уби главата на семейството като предупреждение към останалите. Скоро след това дон Корлеоне се възстанови от раната си и сключи мир с това семейство.
През 1937 година в Ню Йорк вече царуваше спокойствие и хармония, с изключение на дребни инциденти, дребни недоразумения, които, разбира се, понякога бяха фатални.
Така както древните управители на градовете са следели със загриженост варварските племена, скитащи край техните стени, така и дон Корлеоне следеше развитието на нещата в света, заобикалящ неговия собствен свят. Той обърна внимание на идването на Хитлер, падането на Испания, натиска, който Германия оказа на Англия в Мюнхен. Понеже не беше скрит с наочници от външния свят, той ясно виждаше наближаващата световна война и си правеше изводи. Неговият собствен свят щеше да бъде по-неуязвим отпреди. Но не само това, по време на войната един бдителен и предвидлив човек можеше да направи състояние. А за да го стори, трябваше в собствения му дом да има мир, докато във външния свят бушуваше война.
Дон Корлеоне разпрати посланието си из целите Съединени щати. Съвещаваше се със свои сънародници от Лос Анжелис, Сан Франциско, Кливланд, Чикаго, Филаделфия, Майами и Бостон. Стана апостол на мира в престъпния свят и през 1939 година беше постигнал споразумение между най-могъщите престъпни организации в страната, което даваше резултати. Както конституцията на Съединените щати, така и това
