— Мисля, че трябва да знаете някои неща — каза детективът Филипс. — Вечерта, когато ви е оставил, той е отишъл в болницата. Когато напускал болницата, влязъл в пререкания с един полицейски капитан, който бил там по служба. Майкъл се нахвърлил върху полицая, но си изпатил зле. В същност челюстта му била счупена и загубил няколко зъба. Приятелите му го отвели в къщите на семейство Корлеоне в Лонг Бийч. На следващата вечер полицейският капитан, с когото той се бил, беше застрелян и Майкъл Корлеоне се скри. Изчезна. Ние имаме връзки, имаме доносчици. Те всички сочат Майкъл Корлеоне, но нямаме никакви доказателства за пред съда. Келнерът, който е присъствувал на убийството, не може да разпознае Майкъл на снимка, но може да го познае, ако го види. Освен това при нас е шофьорът на Солоцо, който отказва да говори, но ние можем да успеем да го накараме да проговори, ако Майкъл Корлеоне е в ръцете ни. Ето защо всички наши хора го търсят, ФБР също го търси, всички го търсят. Досега Нямаме никакъв успех, затова си помислихме, че вие бихте могли да ни насочите. Кей студено каза:
— Не вярвам на нито една дума от това, което казахте. — Но почувствува, че леко й се гади, защото разбра, че споменаването за счупената челюст на Майк трябва да беше вярно. Не че това би накарало Майк да извърши убийство.
— Ще ни съобщите ли, ако Майк се свърже с вас? — попита Филипс.
Кей поклати глава. Другият детектив, Сириани, грубо каза:
— Знаем, че вие двамата сте спали заедно. Имаме регистрациите от хотела и свидетели. Ако оставим тази информация да стигне до вестниците, баща ти и майка ти ще се почувствуват доста зле. Истински почтени хора като тях няма да имат много добро мнение за дъщеря си, която спи с гангстер. Ако не си признаеш веднага, ще извикам твоя старец тук и ще му кажа всичко направо.
Кей го погледна с удивление. После стана, отиде до вратата на кабинета и я отвори. Видя, че баща й стои до прозореца и пуши лулата си. Тя го повика:
— Татко, може ли да дойдеш? — Той се обърна, усмихна й се и влезе в кабинета. Когато влезе вътре, той прегърна дъщеря си през кръста, обърна се към детективите и каза:
— Слушам ви, господа?
Когато те не отговориха на подканата, Кей се обърна хладно към детектива Сириани:
— Кажете му всичко направо, господин полицай.
Сириани се изчерви:
— Господин Адамс, казвам ви това за доброто на дъщеря ви. Тя има връзки с един разбойник, за когото имаме основания да вярваме, че е убил полицай. Казах й само, че може да има сериозни неприятности, ако не ни съдействува. Но, изглежда, тя не разбира колко сериозно е всичко това. Може би вие ще поговорите с нея.
— Това ми се вижда крайно невероятно — заяви учтиво господин Адамс.
Сириани издаде брадата си напред:
— Вашата дъщеря и Майкъл Корлеоне са ходили повече от година. Нощували са в хотели, регистрирани като мъж и жена. Търсим Майкъл Корлеоне, за да го разпитаме за убийството на един полицай. Вашата дъщеря отказва да ни даде каквато и да е информация, която би могла да ни помогне. Това са фактите. Вие може да ги наричате невероятни, но аз мога да докажа всичко.
— Аз не се съмнявам в думите ви, господине — кротко каза господин Адамс. — Онова, което ми се струва невероятно е, че дъщеря ми може да има сериозни неприятности. Освен, ако не искате да кажете, че тя е — тук лицето му придоби израза на учен, който е несигурен — приятелка на разбойник, мисля, че така се казва.
Кей погледна баща си с изненада. Тя знаеше, че той се шегува по свой сух, педантичен начин, но беше удивена, че понася цялата тази работа леко.
Господин Адамс твърдо продължи:
— Все пак бъдете сигурен, че ако този младеж се появи тук, аз веднага ще съобщя на властите за пристигането му. Така както и моята дъщеря. А сега, моля да ни извините, но обядът ни вече изстива.
Той изпрати мъжете навън най-любезно и затвори вратата зад тях тихо, но решително. Хвана Кей за ръка и я поведе към кухнята, която беше далеч в задната част на къщата.
— Хайде, мила моя, майка ти ни чака за обяд.
Преди да стигнат до кухнята, Кей вече плачеше безмълвно, освободила се от напрежението и развълнувана от доверието и обичта на баща си. В кухнята майка й не обърна никакво внимание на нейния плач и Кей разбра, че баща й сигурно й е казал за двамата детективи. Тя седна на мястото си и майка й мълчаливо й сервира. Когато и тримата вече седяха на масата, баща й прочете молитвата с наведена глава.
Госпожа Адамс беше ниска, пълна жена, винаги спретната, с винаги направена коса. Кей никога не я беше виждала небрежно облечена. Майка й също никога не се беше интересувала от нея и я беше държала на разстояние от себе си. И сега тя постъпваше така:
— Кей, престани да драматизираш нещата. Сигурна съм, че всичко това е само много шум за нищо. В края на краищата момчето учеше в Дартмут и не е възможно да се е замесило в нещо толкова долно.
Кей я, погледна изненадана:
— Откъде знаеш, че Майк е учил в Дартмут?
Майка й самодоволно каза:
— Вие, младите, сте толкова потайни, мислите си, че сте много умни. Ние знаехме за него от самото начало, но, разбира се, не можехме да повдигнем този въпрос, преди ти да го сториш.
— Но откъде сте научили? — попита Кей. Тя още не можеше да погледне баща си, след като разбра сега, че той знае, че е спала с Майк. Затова не видя усмивката на лицето му, когато й каза:
— Отваряхме писмата ти, разбира се.
Кей беше ужасена и разгневена. Сега вече можеше да го погледне. Онова, което беше направил той, беше по-срамно от нейния грях. Никога не би повярвала, че той може да извърши такова нещо.
— Татко, не вярвам, не може да бъде. Господин Адамс й се усмихна:
— Аз премислих кое е по-голям грях — да отварям писмата ти или да съм в неведение относно опасността, на която моето единствено дете може да се изложи. Изборът беше лесен и почтен.
Госпожа Адамс каза между две хапки от вареното пиле:
— В края на краищата, мила моя, ти си съвсем наивна за възрастта си. Трябваше да внимаваме. Освен това ти никога не говореше за него.
За първи път Кей беше благодарна на Майкъл, че никога не се беше разнежвал в писмата си. Благодарна беше и че родителите и не са виждали някои от нейните писма.
— Никога не съм ви казвала за него, защото мислех, че ще се ужасите от семейството му.
— Ние наистина бяхме ужасени — каза господин Адамс весело. — Между другото, Майкъл обаждал ли ти се е?
Кей поклати глава:
— Не вярвам той да е виновен в нещо.
Тя видя как родителите й си размениха погледи през масата. После господин Адамс кротко каза:
— Ако не е виновен и е изчезнал, тогава може би му се е случило нещо друго.
В първия миг Кей не разбра. Но после стана от масата и изтича в стаята си.
Три дни по-късно Кей Адамс слезе от едно такси пред уличката на Корлеонови в Лонг Бийч. Беше телефонирала и я очакваха. На вратата я посрещна Том Хейгън и тя остана разочарована, че я посреща именно той. Знаеше, че няма да й каже нищо.
Той я покани в хола и й поднесе чаша уиски. Кей беше видяла няколко, души да се разтакават из къщата, но не видя Сони. Тя попита Том Хейгън направо:
— Знаете ли къде е Майк? Знаете ли как мога да се свържа с него?
Хейгън спокойно каза:
— Знаем, че е добре, но не знаем къде е сега. Когато чу, че са убили онзи капитан, той се уплаши, че ще обвинят него. Затова просто реши да изчезне. Каза ми, че ще се обади след няколко месеца.
Това обяснение беше не само невярно, но беше и разказано така, че тя да разбере, че е невярно. Повече не можеше да й каже.
— Наистина ли онзи капитан му е счупил челюстта? — попита Кей.
