администрация сметнали, че всички задържани от фашисткия режим са демократи и много от тези мафиоти били назначени за кметове на села или за преводачи на военната администрация. Тази щастлива случайност дала възможност на мафията да се прегрупира и да стане по-страшна от когато и да било.
Дългите разходки, една бутилка силно вино заедно с препълнена чиния със спагети и месо, даваха възможност на Майкъл да спи. В библиотеката на доктор Таца имаше книги на италиански и въпреки че Майкъл говореше на диалект, а беше минал и няколко курса по италиански в колежа, четенето на тези книги му костваше много усилия и време. Вече говореше лочти без акцент и въпреки че никога не можеше да мине за местен жител, човек можеше да повярва, че е един от онези странни италианци от далечния север на Италия, където страната граничеше с Швейцария и Германия.
Деформацията от лявата страна на лицето му го приобщаваше повече към местните жители. Такива обезобразявания често се срещаха в Сицилия поради липса на медицинско обслужване. Леки наранявания, които не можеха да бъдат оправени просто поради липса на пари. Много деца, много мъже имаха физически недостатъци, които в Америка щяха да бъдат коригирани с малки операции или с по-специално лечение.
Майкъл често мислеше за Кей, за нейната усмивка, за нейното тяло и винаги чувствуваше угризение на съвестта, че я е изоставил така жестоко, без дори дума за сбогом. Може и странно да беше, но съзнанието му никога не се обременяваше с мисълта за двамата мъже, които беше убил. Солоцо се беше опитал да убие баща му, а капитан МакКлъски го беше обезобразил за цял живот.
Доктор Таца непрекъснато настояваше да оперират изкривеното му лице, особено след като Майкъл го беше помолил за обезболяващи лекарства, тъй като болката се засилваше с течение на времето и се появяваше все по-често. Таца му обясни, че под окото има лицев нерв, от който излизат цял сноп други нерви. Този нерв в същност беше любимото място на мъчителите от мафията, които го търсеха по бузите на своите жертви с острия като игла връх на алпийските пикети. Точно този нерв на лицето на Майкъл беше засегнат или може би в него се беше врязала някаква костичка. Една най-обикновена операция в болницата в Палермо щеше завинаги да премахне болката.
Майкъл отказа. Когато лекарят го попита защо, той се засмя и рече: „Това ми е спомен от дома.“
И наистина болката не го притесняваше, усещаше я като леко пулсиране на кръвта в черепа му, напомняше му шум на апарат, който влива течност в мозъка му, за да го прочисти.
Изминаха почти седем месеца спокоен селски живот, преди Майкъл да се почувствува отегчен. По това време дон Томазино стана по-зает и рядко го виждаха във вилата. Имаше свои неприятности с „новата мафия“, възникваща в Палермо — млади хора, които правеха състояние от следвоенното усилено строителство в този град. С това богатство те се опитваха да присвоят незаконно селските феодални владения на старомодните водачи на мафията, които с презрение наричаха „мустакати дядовци“. Дон Томазино беше непрекъснато зает със защитата на своето владение. Затова Майкъл беше лишен от компанията на възрастния човек и трябваше да се задоволи с разказите на доктор Таца, които започнаха да се повтарят.
Една сутрин Майкъл реши да предприеме дълга разходка пеш до планините отвъд Корлеоне. Естествено придружаваха го двамата овчари-телохранители. В същност задачата им не бе да го закрилят от враговете на семейство Корлеоне. Просто за всеки, който не беше местен жител, беше прекалено опасно да се скита сам. Това беше доста опасно и за местните жители. Районът беше пренаселен с бандити, с мафиоти, които се биеха помежду си и така застрашаваха всички. Освен това можеше погрешно да го вземат, че е тръгнал да обира pagliaios.
Pagliaio е сламена колиба, направена на полето, за да подслонява селскостопанските работници и сечивата им, така че да не ги носят из дългия път от селото. В Сицилия селянинът не живее сред земята, която обработва. Това е прекалено опасно и всяка обработваема земя, ако той я притежава, е много ценна. Той предпочита да живее в селото и при изгрев слънце поема на път да работи на далечните ниви — като приходящ работник, само че идваше пеш. Когато някой пристигнеше в своята колиба и я намереше ограбена, той се чувствуваше ужасно засегнат. За този ден му измъкваха хляба от устата. Мафията, след като законът се бе оказал безпомощен, взе тази грижа на селяните под своя закрила и реши проблема в свой типичен стил. Тя преследваше и убиваше всички такива крадци. Неизбежно беше да не пострадат и някои невинни. Възможно беше, ако Майкъл минеше покрай току-що ограбена колиба, да бъде взет за престъпник, ако нямаше кой да гарантира за него.
И така в една слънчева утрин той пое на разходка през полята, следван от своите двама предани овчари. Единият от тях беше обикновен простосърдечен човек, почти умствено недоразвит, мълчеше като пукал и беше с безизразно лице на индианец. Имаше типичното за сицилианец жилаво тяло, преди да напълнее в средната си възраст. Казваше се Кало.
Другият овчар беше по-отракан, по-млад и беше видял нещичко от света. Главно океаните, тъй като по време на войната бил моряк в италианската флота, но успял само да се татуира, преди корабът му да бъде потопен, а той да падне в плен у англичаните. Но татуировката го направила известен човек в селото му. Сицилианците не се татуират често — нямат нито възможност, нито склонност към това. (Този овчар, Фабрицио, се беше татуирал най-вече за да покрие един размазан червен белег на корема си, който носеше от рождение.) Само пазарските каруци на мафията имаха изписани ярки сцени — примитивни рисунки, но направени красиво, с много обич и внимание. Във всеки случай, връщайки се в родното си село, Фабрицио не беше много горд с тази татуировка, макар тя да илюстрираше много скъп на сицилианската „чест“ сюжет — съпруг, който пробожда с нож един гол мъж и една жена, вплетени един в друг на косматия под на корема на Фабрицио. Обикновено Фабрицио се шегуваше с Майкъл и го разпитваше за Америка, защото естествено се бе оказало невъзможно да държат овчарите в неведение относно истинската му националност. Въпреки това те не знаеха точно кой е, освен това, че се укрива и че не трябва да бръщолевят за него. Понякога Фабрицио носеше на Майкъл прясно сирене, от което още капеше мляко.
Те минаха по прашни селски пътища, настигаха магарета, които теглеха ярко изрисувани каруци. Земята беше покрита с розови цветя, портокалови градини, горички от бадемови и маслинови дървета, всичките нацъфтели. Това беше една от изненадите. Майкъл беше очаквал да види една безплодна земя заради пословичната бедност на сицилианците. А беше открил земя на бликащо изобилие, застлана с килими от цветя, изпълнена с благоуханието на цвета на лимона. Тя беше толкова красива, че той се чудеше как можеха жителите й да я напускат Колко ужасно се отнасяха хората един към друг можеше да се съди по масовото емигриране от тази земя, която приличаше на райска градина.
Беше решил да отиде пеш до крайбрежното село Мазара, после да вземе автобус обратно до Корлеоне вечерта и да се умори така, че да може да спи. Двамата овчари имаха раници, пълни с хляб и сирене, за да хапнат по пътя. Те носеха своите лупари съвсем открито, сякаш отиваха на лов.
Беше много красива утрин. Майкъл се чувствуваше така, както се беше чувствувал като дете, когато беше излизал рано сутринта през лятото, за да играе на топка. Тогава всеки ден се появяваше с нова светлина, с нови цветове. И сега беше така. Сицилия беше застлана с килим от пищни цветя, уханието на портокаловите и лимоновите цветове беше толкова силно, че въпреки увреждането, което засягаше синусите му, той го усещаше.
Счупената челюст от лявата страна на лицето му беше оздравяла, но костта беше зараснала неправилно и натискът върху, синусите му причиняваше болка в лявото око. Като резултат той имаше и постоянна хрема — пълнеше носните кърпи със слуз и често издухваше носа си на земята, както правеха местните селяни, навик, който като момче го беше отвращавал, когато виждаше стари италианци, презрели носната кърпа като английска суетност, да се секнат на улицата.
Освен това усещаше в главата си някаква тежест. Доктор Таца му беше казал, че се дължи на натиска върху синусите, причинен от лошо зарасналото счупване. Доктор Таца го наричаше яйцевидно счупване на зигомата; казваше, че ако е било лекувано преди зарастването на костите, е могло лесно да бъде поправено с малка хирургическа намеса, при която се използува инструмент, подобен на лъжица, с който се избутва костта на нейното нормално място. Сега обаче, твърдеше лекарят, трябвало да отиде в болницата в Палермо и да се подложи на по-сложна операция, наречена максиларно-лицева, при което костта щяла отново да бъде счупена. На Майкъл това му стигаше. Той отказа. Но онова, което го тревожеше повече от болката и хремата, беше чувството на тежест в главата.
Този ден той въобще не достигна до крайбрежието. След като повървяха около двайсет и пет километра, тримата спряха под прохладната зелена сянка на една портокалова горичка, за да обядват и да изпият виното си. Фабрицио бърбореше за това как един ден щял да отиде в Америка. След като пиха и
