Това продължи две седмици. Майкъл й носеше подаръци всеки път, когато ходеше, и постепенно тя стана по-малко стеснителна. Но никога не можаха да се срещнат без опекун. Тя беше само едно селско момиче, почти неграмотно, без каквато и да е представа за света, но притежаваше свежест, жажда за живот, която с помощта на езиковата бариера я правеха да изглежда интересна. По молба на Майкъл всичко стана много бързо. И защото момичето беше не само очаровано от него, но и знаеше, че сигурно е и богат, насрочена беше дата за сватбата след две седмици.
Сега дон Томазино се намеси. Беше получил съобщение от Америка, че на Майкъл не може да му се заповяда, но че трябва да бъдат взети всички елементарни предпазни мерки. Дон Томазино пое ролята на баща на младоженеца, за да осигури присъствието на своите лични телохранители. Кало и Фабрицио също бяха гости на сватбата от страна на Корлеоне, както и доктор Таца. Младоженецът и младожецката щяха да живеят във вилата на доктор Таца, опасана с каменна ограда.
Сватбата беше като обикновените селски сватби. Селяните, стояха на улиците и хвърляха цветя, когато сватбарите — младоженци и гости — вървяха пеш от църквата до дома на младоженката. Сватбената процесия засипваше всички наоколо със захаросани бадеми — традиционните сватбени бонбони, а с останалите бонбони направиха захарнобели планини върху брачното легло на младоженката, което в случая беше само символично, тъй като първата нощ щеше да бъде прекарана във вилата извън Корлеоне. Сватбеното тържество продължи до полунощ, но младоженецът, и младоженката си тръгнаха с алфаромеото преди това. Когато дойде време да тръгват, Майкъл с учудване разбра, че майката щеше да отиде във вилата заедно с тях по молба на младоженката. Бащата му обясни: момичето било младо, девствено, леко поизплашено и щяло да има нужда да поговори с някого на сутринта след своята първа брачна нощ; да я насочат правилно, ако нещо не станеше както трябва. Тези неща понякога можеше да се усложнят. Майкъл видя, че Аполония го гледа някак нерешително с огромните си тъмнокафяви очи. Той й се усмихна и кимна.
И така, пристигнаха във вилата извън Корлеоне заедно с тъщата. Но възрастната жена веднага завърза разговор със слугите на доктор Таца, прегърна и целуна дъщеря си и изчезна от сцената. Майкъл и неговата младоженка бяха оставени да отидат сами в своята огромна спалня.
Аполония още беше облечена в булчинската си рокля, наметната с пелерина. Чантата и куфарът й бяха пренесени от колата в стаята. На малка масичка имаше бутилка вино и чиния с дребни сватбени сладкиши. Огромното легло с балдахин нито за миг не се изплъзваше от погледите им. Младото момиче стоеше в средата на стаята и чакаше Майкъл да направи първата крачка.
И сега, когато тя беше с него, сега, когато официално я притежаваше, сега, когато нямаше никаква пречка да се наслади на това тяло и лице, за които беше мечтал всяка вечер, Майкъл не можеше да се престраши да я приближи. Наблюдавеше я как свали булчинския воал и го надипли върху един стол, а после остави булчинския венец на малката тоалетна масичка. На тази масичка имаше внушителна редица от парфюми и кремове, които Майкъл беше наредил да изпратят от Палермо. Момичето се загледа за миг в тях.
Майкъл изгаси лампите, като си мислеше, че Момичето изчаква стаята да се затъмни, за да скрие тялото си, докато се съблича. Но сицилианската луна проникна през отворените прозорци, сияйна като злато, и Майкъл отиде да пусне капаците на прозорците, но не изцяло, тъй като в стаята щеше да стане много тъмно.
Момичето още стоеше до масичката, затова Майкъл излезе и отиде долу в банята. С доктор Таца и дон Томазино бяха изпили по чаша вино, докато жените се приготвяха за лягане. Бе очаквал, когато се върне, да намери Аполония по нощница под завивките. И се бе изненадал, че майката не беше направила тази услуга на дъщеря си. Може би Аполония беше искала да й помогне да се съблече. Но беше сигурен, че е прекалено срамежлива и прекалено невинна за подобно дръзко държане.
Когато сега се върна пак в стаята, откри, че вътре е съвсем тъмно, някой беше затворил капаците изцяло. Той се добра до леглото пипнешком и видя очертанията на тялото на Аполония под завивките, обърнато с гръб към него, извито настрана и сгушено на топка. Съблече се и се мушна гол под чаршафите. Протегна ръка и докосна копринено голо тяло. Тя не беше сложила нощницата си и тази смелост го очарова. Бавно и внимателно той сложи едната си ръка на рамото й и придърпа нежно тялото й, за да я обърне към себе си. Тя се обърна бавно, ръката му докосна гърдите й — нежни и заоблени, и тогава тя се намери в ръцете му толкова бързо, че телата им се доближиха като два искряши полюса и най-после ръцете му я обгърнаха, целуваше страстно топлите й устни, притискаше тялото и гърдите й към себе си, а после претърколи своето тяло върху нейното.
Плътта и косата й бяха като опъната коприна, сега тя цялата беше само желание, диво устремена към него в еротичния екстаз на девственица. Когато я облада, дъхът й секна и тя остана неподвижна за миг, а после с мощно движение на тялото си напред обви гладките си като атлаз крака около бедрата му. Когато свършиха, бяха се вкопчили един в друг така свирепо и се притискаха така силно, че да се откъснат беше равносилно на предсмъртен гърч.
През тази нощ и през следващите седмици Майкъл Корлеоне разбра защо девствеността се ценеше толкова високо от по-примитивните хора. Това беше период на чувственост, която той никога не беше изпитвал, чувственост, примесена с усещането за мъжка сила. През тези първи дни Аполония му стана почти робиня. Обградено с доверие и обич, едно младо жизнено момиче, събудено от девствеността за чувствената осъзнатост, беше така вкусно, както напълно узрял плод.
Тя, от своя страна, освежи доста мрачната мъжка атмосфера във вилата. Беше изпратила майка си да си върви още на следващия ден след първата брачна нощ и властвуваше на общата трапеза със свежия си момичешки чар. Дон Томазино вечеряше с тях всяка вечер, а доктор Таца разказваше старите си истории, докато пиеха вино в градината със статуите, окичени с кървавочервени цветя; така вечерите минаваха сравнително приятно. През нощта в спалнята си, младоженците се любеха трескаво с часове, Майкъл не можеше да се насити на красивите форми на тялото й, на кожата й с меден цвят, на огромните й кафяви очи, блестящи от страст. От нея се излъчваше чудесен свеж мирис, мирис на нейната женска плът, и при това почти сладък и непоносимо възбуждащ. Нейната девствена страст прилягаше на неговото силно желание на младоженец и двамата често задрямваха, изтощени, едва на зазоряване. Понякога, задоволен, но още не готов да заспи, Майкъл сядаше на перваза на прозореца и съзерцаваше голото тяло на Аполония, докато тя спеше. Лицето й също беше прекрасно в съня, съвършено лице, беше виждал такива лица преди само в албуми с италиански мадони, които въпреки цялото умение на художника, нямаха вид на девственици.
През първата седмица след сватбата те ходеха на пикници и малки разходки с алфа-ромеото. Но след това дон Томазино дръпна веднъж Майкъл настрана и му обясни, че след сватбата присъствието и самоличността му са станали известни на мнозина в тази част на Сицилия и че трябва да се вземат предпазни мерки срещу враговете на семейство Корлеоне, чиито дълги ръце също се простираха до това островно убежище. Дон Томазино постави въоръжена охрана около вилата си, а двамата овчари, Кало и Фабрицио, неотлъчно бдяха от вътрешната страна на стената. Така че на Майкъл и жена му се наложи да останат в района на вилата. Майкъл прекарваше времето си, като учеше Аполония да чете и да пише на английски и да кара колата покрай вътрешната страна на оградата на вилата. По това време дон Томазино изглеждаше прекалено ангажиран и нямаше време да им прави компания. Според доктор Таца, той още имал неприятности с новите мафиоти в Палермо.
Една вечер в градината старата селянка, която работеше в къщата като слугиня, донесе чиния с пресни маслини и се обърна към Майкъл с въпроса:
— Вярно ли е това, което всички разправят, че си син на дон Корлеоне от Ню Йорк, на Кръстника?
Майкъл видя как дон Томазино поклати глава, недоволен, че всички знаят Тайната. Но старицата го гледаше с такова безпокойство, сякаш за нея беше много важно да знае истината, и Майкъл кимна.
— Познаваш ли баща ми? — попита той.
Името на жената беше Филомена, а лицето й беше набръчкано и кафяво като орех, с почернели зъби, които стърчаха от устата й. За първи път, откакто беше във вилата, тя му се усмихна.
— Кръстникът спаси живота ми на времето — каза гя, — а също и мозъка ми. — Тя посочи главата си.
Тя очевидно искаше да каже още нещо, затова Майкъл й се усмихна да я окуражи. Тя почти със страх попита:
