— Вярно ли е, че Лука Брази е мъртъв?
Майкъл отново кимна и остана изненадан от израза на облекчение, изписан на лицето на старата жена. Филомена се прекръсти и каза:
— Господ да ми прости, но дано душата му вечно се пече в ада.
У Майкъл се събуди отдавнашното любопитство към личността на Брази и той изведнъж интуитивно разбра, че тази жена знае историята, която Хейгън и Сони бяха отказали да му разкажат. Той й наля чаша вино и я накара да седне.
— Разкажи ми за баща ми и Лука Брази — помоли я той нежно. — Аз знам нещо, но как са станали приятели и защо Брази беше така предан на баща ми? Не се страхувай, разкажи ми.
Набръчканото лице на Филомена, нейните черни като стафиди очи се обърнаха към дон Томазино, който по някакъв начин й даде знак, че й разрешава. И така Филомена им запълни вечерта, като им разказа своята история.
Преди трийсет години Филомена била акушерка в Ню Йорк, на Десето Авеню, и обслужвала италианската колония. Жените често забременявали и тя преуспявала. Дала добър урок на лекарите за някои неща, когато те се опитвали да се намесят при трудно раждане. Мъжът й тогава бил собственик на преуспяващ бакалски магазин, сега покойник, горкият, тя го благослови, въпреки че бил картоиграч и женкар, който никога не се сещал да сложи нещо настрана за черни дни. Така или иначе през една проклета нощ преди трийсет години, когато всички почтени хора отдавна били в леглата си, на вратата на Филомена се почукало. Тя никак не се изплашила, защото това били онези тихи часове, които бебетата предпазливо избирали, за да дойдат благополучно на този грешен свят; затова се облякла и отворила вратата. Отвън стоял Лука Брази, чиято слава още тогава била ужасна. Известно било също, че е ерген. И тогава Филомена се уплашила. Тя помислила, че е дошъл да напакости на мъжа й, че може би мъжът й безразсъдно му е отказал някоя дребна услуга.
Но Брази бил дошъл с друга цел. Той казал на Филомена, че имало една жена, която щяла да ражда, че къщата била извън квартала на известно разстояние и че тя трябвало да отиде с него. Филомена веднага усетила, че нещо не е в ред. Тази нощ жестокото лице на Брази изглеждало почти като лице на смахнат, той очевидно бил обладан от някакъв зъл дух. Опитала се да го увери, че разраждала само жени, с протичането на чията бременност е запозната, но той пъхнал в ръката й шепа зелени банкноти и грубо й заповядал да тръгне с него. Била твърде изплашена, за да откаже.
На улицата имало спрян форд, чийто шофьор бил един дол дренки с Лука Брази. Пътували не повече от трийсет минути до малка къща с ограда в Лонг Айлънд точно след моста. Къщата била двуфамилна, но очевидно наета само от Лука Брази и бандата му. Защото в кухнята седели неколцина други главорези, конто играели на карти и пиели. Брази завел Филомена по стълбите нагоре в спалнята. В леглото лежало младо хубаво момиче, което приличало на ирландка, с гримирано лице и червена коса, с издут като на свиня корем. Бедното момиче било толкова изплашено. Когато видяло Брази, то с ужас извърнало главата си, да, с ужас, и наистина изразът на омраза върху лицето на Брази бил най-ужасяващото нещо, което Филомена била виждала някога през живота си. (Тук тя отново се прекръсти.)
Накратко казано, Брази излязъл от стаята. Двама от неговите хора помогнали на акушерката и бебето се родило, майката, изнемощяла, заспала дълбоко. Брази бил повикан от Филомена, която увила новороденото дете в още едно одеяло, протегнала вързопа към него и казала:
— Ако ти си бащата, вземи я. Моята работа е свършена. Брази я погледнал свирепо и злобно, а на лицето му била изписана лудост.
— Да, аз съм бащата — казал той. — Но не искам никой от тази раса да живее. Занеси го долу в мазето и го хвърли в пещта.
За миг Филомена помислила, че не го е разбрала правилно. Била объркана от начина, по който той използувал думата „раса“. Дали имал пред вид, че момичето не е италианка? Или че е от най- пропадналите — развратница, с една дума? Или имал пред вид, че на всичко, което се е пръкнало от него, забранява да живее. Решила, че си прави груба шега и му казала:
— Детето е твое, прави каквото искаш. — След което се опитала да му подаде вързопа.
В това време изтощената майка се събудила и се обърнала. Тя погледнала към тях точно когато Брази блъснал вързопа с новороденото дете в гърдите на Филомена и немощно извикала: „Лук, Лук, съжалявам.“ Брази се обърнал към нея.
Било ужасно, каза Филомена. Толкова ужасно. Двамата били като две побеснели животни. Не били хора. Омразата, която изпитвали един към друг, със страшна сила лумнала в стаята. Нищо, дори новороденото дете не съществувало за тях в този миг. И въпреки това имало някаква необикновена страст.
Кървава, демонична похот, толкова неестествена, че човек разбирал, че са завинаги прокълнати. Тогава Лука Брази се обърнал отново към Филомена и с пресипнал глас заповядал:
— Прави каквото ти казвам и ще те направя богата. Филомена не можела да отвори уста от страх. Тя поклатила глава. Накрая успяла да прошепне:
— Ти го направи, ти си бащата, щом искаш, ти го направи. — Но Брази не отговорил. Вместо това извадил изпод ризата си нож.
— Ще ти прережа гърлото — казал той.
Тогава тя трябва да била изпаднала в шок, защото следващото нещо, което си спомняла, било, че всички стояли в мазето на къщата пред една квадратна желязна пещ. Филомена още държала увитото в одеяло бебе, което не било издало нито звук. (Може би ако беше заплакало, може би ако бях достатъчно хитра да го защипя, каза Филомена, може би тогава този злодей щеше да се смили.)
Един от мъжете трябва да бил отворил пещта, защото огънят сега се виждал. И тогава тя се озовала сама с Брази в това мазе с изпотени тръби и миризма на мишки. Брази отново извадил ножа. Не можело да има никакво съмнение, че щял да я убие. Виждала пламъците, виждала и очите на Брази. Лицето му било лицето на самия дявол, било нечовешко, било ненормално. Той я блъснал към отворената врата на пещта.
На това място Филомена млъкна. Тя скръсти кокалестите си, ръце в скута си и погледна Майкъл в очите. Той знаеше какво иска тя, как искаше да му разкаже, без да използува гласа си.
Попита я нежно:
— Направи ли го? — Тя кимна.
Едва след още една чаша вино и сед като се прекръсти и измърмори молитвата си, тя продължи разказа. Дали й пачка пари и я откарали в къщи. Разбрала, че ако каже какво се е случило, щяла да бъде убита. Но два дни по-късно Брази убил ирландското момиче, майката на детето, и бил арестуван от полицията. Филомена, изплашена до смърт, отишла при Кръстника и му разказала случилото се. Той й наредил да мълчи, обещал, че ще се погрижи за всичко. По това време Брази не работел за дон Корлеоне.
Преди дон Корлеоне да успее да уреди нещата, Лука Брази се опитал да се самоубие в килията, като прерязал гърлото си с парче стъкло. Бил пренесен в болницата на затвора и докато се възстановил, дон Корлеоне бил уредил всичко. Полицията нямала какво да докаже в съда и Лука Брази бил освободен.
Въпреки че дон Корлеоне уверил Филомена, че няма от какво да се страхува — нито от Лука Брази, нито от полицията, тя нямала мира. Нервите й били разбити и не можела вече да практикува професията си. Накрая убедила мъжа си да продаде бакалския магазин и се върнали в Италия. Мъжът й бил добър човек, разказала му всичко и той разбрал. Но той бил слаб човек и в Италия прахосал състоянието, за което и двамата се били трепали в Америка. И така, след смъртта му тя станала слугиня.
Филомена завърши своя разказ. Тя изпи още една чаша вино и каза на Майкъл:
— Благославям името на баща ти. Той винаги ми изпращаше пари, когато исках, той ме спаси от Лука Брази. Кажи му, че се моля за душата му всяка вечер и че той няма защо да се страхува от смъртта.
След като тя си отиде, Майкъл попита дон Томазино:
— Вярно ли е това, което разказа? — Шефът на мафията кимна. А Майкъл си мислеше — нищо чудно, че никой не беше искал да му разкаже историята. Биваше си я тази история. Биваше си го този Лука.
На следващата сутрин Майкъл искаше да обсъди всичко това с дон Томазино, но научи, че старият човек е повикан в Палермо със спешно съобщение, пратено по куриер. Същата вечер дон Томазино се върна и дръпна Майкъл настрана. Имало вест от Америка, каза той. Вест, която му било много тежко да съобщи. Сантино Корлеоне бил убит.
