за всеки разказ непознат

на юначага мустакат.

XIX

Затуй и пламенната младост

не може тайна да търпи;

вражда, любов, печал и радост

готова е да разтръби.

Онегин слушаше поета —

душа, от светъл блян обзета —

и сам любовен инвалид,

мълчеше с хладен, важен вид,

когато Ленски доверчиво

си бе разбулвал съвестта.

И той научи повестта

на младото сърце щастливо.

Но този разказ за любов

за нас отдавна не е нов.

XX

Той любеше, тъй както клета

безумно люби още тук

душата млада на поета,

тъй както днес не люби друг.

Навред и винаги над всичко

едно желание, едничко,

една любов, една печал —

на тях той беше се отдал!

Ни дълговременна разлъка,

ни чуждоземна красота,

ни муза в тиха самота,

ни весел шум, наука, мъка

не промениха в тоз младеж

душата, сгряна от копнеж.

XXI

На детството си още в дните,

от Олга вече запленен,

той често гледаше игрите

на свойта дружка умилен;

по близки сенчести дъбрави

делеше нейните забави и

готвеха за тях в мечти

венчило двамата бащи.

В туй село, тихо притаена

между домашните си тя,

с невинна прелест разцъфтя.

Тъй момина сълза смирена

цъфти незнайна сред стебла

за пеперуда и пчела.

XXII

Тя бе на Ленски подарила

възторзите на първи сън;

и беше въодушевила

на лирата му първи звън.

Прощавайте, игри невинни!

Обикна той гори, долини,

усамотеност, тишина

и звездна вечер, и луна…

А тя, небесната лампада,

е гряла нявга и над нас —

било при срещи в късен час,

било при скръб или в отрада.

Сега за нас във мрака чер

тя просто е един фенер.

XXIII

Тя беше скромна и послушна,

с вида на утринно небе,

като поета простодушна,

като целувка мила бе;

очи, подобни на звездици,

усмивка, ленени къдрици,

движения и глас, и стан…

Но в който и да е роман

открили бихте вий наверно

на Олга образа премил.

И мен преди ме бе пленил,

но ми омръзна той безмерно.

Сега бих искал да се спра

на по-голямата сестра.

XXIV

Наричаше се тя Татяна…

С туй име ще се осмелим

ний страниците на романа

за първи път да осветим.

Какво пък? Звучно и приятно,

но ви напомня вероятно

за нещо старовремско то

или слугинско, но защо?

Признавам аз — и то веднага, —

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату