с възторг говореше за тях.
Сгодиха я. Прие със страх,
прие, да не обиди мама.
Но беше си избрала друг
и смяташе, че за съпруг
от него по-прекрасен няма.
А тоя Гранднсън бе франт,
млад комарджия и сержант.
XXXI
Обноски, вкус у нея — същи
като у този хубавец.
Но без и да я питат в къщи,
заведоха я под венец.
Замина тя със скръб в сърцето
на кроткия си мъж в селцето;
сред чужди щом се озова,
тя охка, плака месец-два,
държа се хладно със съпруга,
едва не стигна до развод,
но свикна с новия живот,
зае се с труд и стана друга.
Привичката е дар в света —
заменя щастието тя.
XXXII
Тъй навикът, природа втора,
скръбта й сладко потуши.
Едно откритие наскоро
напълно пък я утеши.
Откри тя тайната тогава
мъжа си как да управлява,
без в нищо да му се опре —
и всичко тръгна на добре.
Тя почна сметките да води,
туршии разни да соли,
да бръсне темета или
на баня в събота да ходи,
слугините да стяга с бой…
Туй всичко — без да знае той.
XXXIII
В Москва през младите години
в албуми пишеше със страст.
Прасковя викаше Полина
със някакъв напевен глас;
корсети носеше най-тесни
и „н“ умееше по френски
да произнася през носа;
но тук си промени вкуса:
забрави тя корсет, Алина,
забрави за година-две
тетрадки с нежни стихове,
кулка стана пак Селина,
накрая подплати с хастар
бонето и халата стар.
XXXIV
Мъжът й вярно я обикна.
Не й се бърка. Още млад,
с приумиците й привикна:
яде и пие по халат.
Животът им сговорно тече;
дохождаше понявга вечер
у тях добрият им съсед,
семейно, както му е ред,
за нова клюка да доложи;
побъбрят, малко поседят,
и тъй минутите летят;
заръчат Олга чай да сложи.
Вечерят; време е да спят,
а гостите — да си вървят.
XXXV
Живееха с привички мирни,
останали от стари дни;
у тях на заговезни сирни
московски правеха блинй;
два пъти постеха годишно,
обичаха, макар не пищно,
веселията — някой път
на люлки да се повъртят,
на Троица смирено в храма
отронваха по три сълзи
на своите вейки от брези,
на почит квасът бе голяма:
на госта гозбата, блина
поднасяха според чина.
XXXVI
Разлъката ги тъй намери,
стареещи един до друг:
отвориха се гробни двери
