пред примерния, тих съпруг,
Преди обяда той почина —
и го оплакаха роднини,
съсед, жена и две деца —
скърбящи искрено сърца.
Той бе добър и прост дворянин;
бял мрамор гроба му краси
и скромен надпис там гласи:
„Смирений грешник Дмитрий Ларин,
господен роб и бригадир,
под тоя камък спи във мир.“
XXXVII
Когато в село се завърна,
Владимир гроба един ден
под сведените вейки зърна.
Въздъхна, постоя смирен.
Сърцето му се беше свило
„Роог Уопск!“ — шепнеше унило;
припомни си как бе играл
сочаковския му медал-
„Как на ръце ме той държеше!
Тъкмеше Олга той за мен!“
„Дано дочакам този ден“ —
понявга бедният мълвеше.
И Ленски своята печал изля
в надгробен мадригал.
XXXVIII
След туй праха патриархален —
прах бащин, майчин — през сълзи
почете с надпис къс, печален…
Уви, в житейските бразди
за жътва скорошна родени —
потомства, идващи на смени,
възхождат, зреят, падат, мрат,
та път на други да дадат.
Тъй ветреното, племе младо
кипи по улици, стъгди…
изтиква своите деди
и нащто време жизнерадо.
Светът, ще бъде някой ден,
от нас-съвсем освободен.
XXXIX
Опивайте се дотогава,
другари, от живота лек!
Добре да не проумява
нищожеството му човек;
очи за призраци затворил,
но случва се, че заговори
в сърцето ми една мечта:
нима ще мина през света
и няма да оставя диря?
Не за похвали страдам аз,
но искал бих със искрен глас,
с гласа на бедната ми лира
за моя жребий нейде-тук,
един поне да спомня звук.
XIL
И в нечие сърце ще звънне
звукът, от времето щаден,
и няма в Лета да потъне
творбата, писана от мен!
И може би (мечта лъстива)
друг някой със съдба щастлива
след век ще сочи мой портрет,
прошепвайки: той бе поет!
Благодаря ти, мой поклонник,
ти, който нявга може би
ще спомниш моите творби,
когато с мисли благосклонни
подръпнеш стария певец
за лаврови ч м у в епси.
ГЛАВА ТРЕТА
I
„Къде така? Ах, тез поети!“
„Ще си вървя, Онегин, аз!“
„Не те задържам, но къде ти
прекарваш вечерния час?“
„У Ларини.“ — „Виж, туй не знаех!
Навярно здраво се скучае
там всяка вечер, а?“ —
„О, не!“ „Не те разбирам,
но поне представям си го
(слушай само) наш, руски дом,
обикновен, понявга с гости оживен,
към тях с усърдие голямо
почерпка, разговор за дъжд,
за лен, за пилета, за ръж.“
