читателя ще поразя,
а просто ще изобразя
бита на руското семейство
и любовта на младини,
и нравите на стари дни.
XIV
Бащите, дядовците вещи
ще вмъкна в своята творба,
уречените детски срещи
в дола при старата липа;
ще вмъкна ревността, сръдшгте,
на прошкаласкава сълзите —
и скараните ще сдобря
и в брак накрай ще ги сбера…
Ще спомня аз и чувства страстни
и думи, дето, на език
ми идваха в упоен миг,
в нозете на жени прекрасни,
когато в нега се топях.
Но днес напълно изтрезнях.
XV
Татяна, прелестна Татяна!
Да плача с тебе съм готов:
на модния отдаде своята любов.
Загиващ, мила, но, изглежда,
ти в сляпа някаква надежда
блаженство, призрачно зовеш;
с душа, изпълнена с копнеж,
ти пиеш чарове отровни,
преследват те мечти, мечти;
навред сега откриваш ти
за среща кътчета чаровни;
навред, навред пред теб е той —
все тоя изкусител твой.
XVI
Любовна мъка Таня гони —
в градината отива тя;
и изведнъж глава оброни
и се предава на скръбта.
Гърдите дишат притеснени-
и бузите пламтят червени,
замира в устните дъхът,
очите блеснали горят.
Нощта се спуска и луната
започва своя бавен ход
по тъмния небесен свод;
запява славей в тишината.
Татяна съня не лови.
На свойта дойка тя мълви;
XVII
„Не ми се спи! Ох, тъй е душно!
Прозореца ми отвори!“…
— Какво ми ти е, Таня?
„Скучно. За нещо ми поговори.“
— Но за какво? Преди години
аз помнех приказки старинни
за змейове и за моми,
царства незнайни и земи;
а днес забравих всичко, Таня;
и тъмно ми е в паметта.
Надви ме, чедо, старостта.
Върти мм се… „Кажи ми, няня,
за твойта младост и мечти —
нали си любила и ти?“
XVIII
— Що думаш! За любов изпърво
не бях и чувала тогаз!
А то с покойната свекърва
как щях да се оправям аз?!
„Но как си се венчала, няня?“
— То рекъл бог… Бе моят Ваня
от мен по-малък. Аз — дете,
подхванало тринайсетте.
Две седмици идва у леля
сватовница — струва, прави
и тате ме благослови.
С разплетена коса в неделя
поведоха ме; бе ме страх:
със плач към църквата вървях!
XIX
В чужд дом отидох да къщувам.
Но, Таня, ти не слушаш май…
„Ах, няня, няня, аз тъгувам
и тежко ми е, мила, знай!
Готова съм да заридая!…“
— Дете, какво ми те омая?
Помилуй, господи, спаси!
