II
„В туй нищо лошо не намирам.“
„Как нищо? Скука, друже мой!“
„Света модерен не разбирам,
ценя домашния покой,
където мога…“ — „Пак еклога!
Но стига, мили мой, за бога!
Ех, жалко, че не поседя.
Ах, слушай, мога ли видя
оназ Филида, що сънуваш,
предмет на мисли, стихове,
на сълзи в скръбни часовее! сега?“ —
„Ти се шегуваш.“ „Не се шегувам. Но кога?“
„Кога ли?… Може и сега!“
III
Да идем… Яхнаха конете.
Пристигнаха и ето на,
приеха ги с безброй привети,
тъй както в древни времена.
Да кажа обреда накратко:
поднасят им в чинийка сладко,
на масичка във съд висок
им слагат боровинков сок.
А към вратата и стобора
девойки припнаха отвред
да видят новия съсед;
събраха се мъже на двора
да разсъждават с „да“ и с „не“
за господарските коне.
IV
Към къщи бричката ги носи;
държи юздите млад слуга.
Но да послушаме какво си
говорят двамата сега:
„Какво, Онегин, ти скучаеш?“
— По навик, Ленски, нали знаеш.
„Но повече от други път.“
— Еднакво… Их, че глупав път!
А ние закъсняхме доста.
Андрюшка, карай, захладия…
За Ларина се сетих: тя
е мила бабичка, по проста.
Със сока прекалих съвсем,
дано да ме не свий корем.
V
„Коя от двете е Татяна?“
Които тъжна Все седя,
замислена като Светлана.
Все до прозореца бе тя.
„В по-малката ли си се влюбил?“
„Е, що?“ — „По другата
бих губил аз дните си; да бях поет.
Бездушна Олга е наглед
като Вандайкова мадона,
тъй кръгла и с червенина
напомня глупава луна,
като ей таз на небосклона.“
Владимир млъкна, устни сви
и думичка не промълви.
VI
За идването на Евгений
у Ларинн — след ден, след два
сред хората озадачени
се появи едиа мълва.
Започнаха да го тълкуват,
да се догаждат и шегуват;
подметка не един език,
че Таня има годеник;
твърдяха някои по-смели,
че и до сватба се дошло,
ала отложено било,
дорде се с пръстени снабдели.
За Ленски бе въпрос решен,
че ще го женят някой ден.
VII
Татяна слушаше с досада
тез клюки; дразнеха я те;
но почна тя сама с наслада
за тях да мисли, без да ще;
проникна мисълта в сърцето,
най-сетие от любов обзето;
тъй семето кълни в пръстта
под огъня на пролетта.
И нейното въображение
в оная селска тишина
набираше добра храна
и сърдечното й притеснение.
