Гориш! Не си добре, не си!
Да те поръся със светена
вода?… „Не, няня… чуй тогаз…
не болна — влюбена съм аз!“
— Ох, да те пази бог! — смутена
старицата ръка простря,
девойката прекръсти тя.
XX
„Да, влюбена съм аз“ — неволно
повтори тя със тъжен глас.
— Момиче мое, ти си болно!
„Ох, стига, влюбена съм аз!“
Лупата, ярко засияла,
бе с морна светлина обляла
разпуснатите й коси,
лицето, капките сълзи
и седналата там наблизо,
надвила дрямката едва,
със вехта кърпа на глава,
старица с дълга бяла риза.
А всичко спеше в тишина
под чародейката луна.
XXI
В нощта тъй светла и безшумна
Татяна чезнеше в мечти…
И изведнъж й нещо хрумна…
Я, няня, прибери се ти!
Но масичката премести ми,
перо и лист ми дай. Прости ми.
Сама е. Всичко тъне в сън.
Луната кротко свети вън.
И пише тя, облакътена,
Онегин е в ума й цял,
и със листа споделя бял
любов невинна, вдъхновена.
Завършено е, но защо?
Татяна, за кого е то?
XXII
Знам, дами недостъпни има,
далеч от страстите, шума,
студени, чисти като зима,
непостижими за ума —
такива модни и надменни,
със добродетели вродени.
Признавам, че от тях странях,
че на челата им четях
на ада надписа ужасен:
„Надежда всяка остави“.
Любов какво е, те, уви,
не знаят. Плашат с вид прекрасен.
Подобни дами край Нева
познати са навярно вам!
XXIII
Посред поклонници послушни
чудачки други съм видял,
самолюбиво равнодушни
към страст, похвала и печал.
У тях открих аз нещо ново:
с това държание сурово
прокуждат плахата любов
и нак; възбуждат порив нов
И съжаление лъжливо
във погледа им проличи,
гласът по-нежно прозвучи
и пак се втурва с чувство живо
поклонникът на любовта
след милата си суета.
XXIV
Нима Татяна бе виновна,
че в милата си Простота,
и чужда на игра любовна,
повярва в своята мечта?
Че безизкусна, недукава
на своите чувстваме отдава,
че се вълнува и гори
и че небето я дари
с въображение неспокойно;
със воля; с ум, с особен прав;
но непритворен, не дребнав,
и със сърце горещо, знойно?
Та кой от вас не би можал
да и прости, макар от жал?
XXV
Кокетка, обич непознала,
коварства всякакви плете,
Татяна се отдава цяла
на любовта като дете.
