в ръката и трепери плик;
лепенка розова засъхва
на възпаления език.
Главица морно е склонила
и нощницата е открила
прекрасно рамо. Тишина;
бледнее ясната луна.
Лек полъх парите отвява
и мярва се сребрист поток,
разнася се овчарски рог
и селяните призовава.
Но за Татяна този ден
от всяка прелест е лишен.
XXXIII
Навела трепетно челото,
не вижда, че гори денят,
печата дървен за писмото
във унес пръстите държат.
Вратата тихо се отваря,
бавачката й проговаря
със чай в ръка: „Дете, стани,
че съмна вече… погледни!
О, моя ранобудна птичко!
Ти вече си готова! Ах,
а как ме беше снощи страх!
Но, слава богу, мина всичко!
Добре си вече! Ти си пак
в лицето като цъфнал мак.“
XXXIV
— Ах, няня… Моля, направи ми
една услуга… „Да, каква?“
— Да не помислиш пък, че има…
че… нещо лошо… във това…
„На, бог ми е свидетел, драга!“
— Тогава чуй: прати веднага
по твоя внук това писмо.
На нашия съсед… На О…
на онзи… Нареди му строго.
не бива да ме издаде…
„Но, миличка, кому? Къде?
Наоколо съседи много,
та знам ли, глупавата аз,
кои и колко са край нас?!“
XXXV
— Ах, колко си недосетлива:
„Така е, мила, остарях;
умът ми вече го не бива,
а нявга остроумна бях:
от дума господарска воля…“
— Ах, няня, няня, стига, моля!
Сега не ме учи на ум,
а туй писмо прати без шум
там… на Онегин…
„Бива, чедо, ще стане,
сигурна бъди… Да,
оглупях… не се сърди…
но ти… ти пак си нещо бледа…“
— О, ще ми мине…А пък ти
веднага внука си прати!
XXXVI
Денят без отговор протече.
Настана друг и отлетя.
Татяна чака. Клюмна вече,
на сянка заприлича тя.
Ей Олгиният обожател дойде.
„А вашият приятел…
забрави ли ни?“ — своя гост
посреща старата с въпрос.
Татяна трепна, пламна цяла.
„Ще дойде, каза… Кой го знай
отвърна Ленски. — Виж, комай
че пощата го задържала.“
Тя цялата от срам се сви
тъй, сякаш укор долови
XXXVII
И ето — вечерта настава
и самоварът пак кипи,
и чайник фарфоров загрява,
и бяла пара се кълби.
След малко Олга чай налива
и струйка тънка, миризлива
полека в чашите тече;
на всекиго едно момче
поднася в купичка сметана;
а до прозореца двукрил,
замислена — мой ангел мил,
със пръстче прелестно Татяна
чертае; вензел Е и О —
на замъгленото стъкло.
