Не казва тя: да поотложим —
цена тъй по-виерка можем
на любовта да придадем
и в мрежата да го вплетем;
с надежда крехка, с изненада
да го терзаем и смутим
и с ревност да го съживим.
Омръзва тихата наслада.
Мъжът, преситен от любов,
да се изплъзне е готов.
XXVI
Пред нова трудност е перото…
чест родна да спася от срам.
ще трябва превод на писмото —
и то във стихове — да дам.
По руски Таня слаба беше,
списанията не четеше:
и в писането бе далеч
от правилната родна реч…
тъй, на френски тя му писа.
Но да повторя съм готов,
до днеска женската любов
не се роднее с руска мисъл…
На нашия език, уви,
исмовца проза не върви!
XXVII
На наште дами се разправя
да учат руски. Чуй, сърце!
Не мога да си ги представя
о „Благонамеренний“ в ръце.
Осланям се на вас, поети.
Вий откровено ми кажете,
нима любимите жени,
които сме възпели ний
или сърца сме посветили —
нима не бъркат всеки миг
при говор руския език
и правят просто грешки мили?
И като роден, — грях не грях —
чуждият език за тях.
XXVIII
Да ми не дава бог да срещи,
при някой, вход или на бал.
академик с барета смешна
или семциарист във шал!.
Червени устни без усмивка
и руска реч без грешка нивга
не са допадали на мен.
Но може би ще дойде ден
и хубавиците тогава,
дочули молещия глас
на ред списания у нас,
с граматиката ще се справят,
но аз… На старото комай
ще бъда верен — и докрай!
XXIX
Брътвежът, смесен с дума чужда,
и говорът изопачен
сърдечен трепет ще събужда
тъй както винаги — у мен.
Но галицизмите без друго
ще срещам все така със укор,
като младежки грехове
или другарски стихове.
Но да се заловя с писмото;
уж дадох дума, а сега…
Да, виждам, че не е шега.
и на, запъва се перото.
Парни и неговият стил
на модата е изменил.
XXX
Певецо, пял за нежна мъка
и пирове, другарю мил,
да бе при мен, с една поръка
аз бих те днес безпокоил:
че твоят дар е тук потребен —
да преведе в напев вълшебен
чуждоезичните слова.
Къде си? Моите права
с поклон аз бих ти преотстъпил.
Но сред скалисти пустоти,
отвикнал от похвали, ти,
под фински небеса отстъпил,
самотно скиташ и сега
не знаеш моята тъга.
XXXI
Писмото е пред мене.
