безпокойство. Въпреки шума не излезе никой.

„Тези хора са се научили да не надничат в чуждия двор“, помисли си Том.

След пет минути се намираха долу при лодките. Том освети с фенерчето военната лодка, единствената с двигател с осемнайсет конски сили. Беше добре оборудвана, с два огромни пластмасови резервоара за бензин, и двата пълни. Той започна да я развързва. Внезапно се чу глас, говореше тихо в тъмнината.

— Вие не иска този лодка.

Беше мъжът, с когото се бяха уговорили по-рано през деня.

— Искаме я и още как!

— Оставете глупав военни вземе този лодка. Вода спада. Ще засядат на всеки завой в река. Вземете мой лодка. С него няма заседне. Само тъй успее избяга. — Той се протегна като котка към дока и отвърза тънкото кану с двигател от шест коня. — Качвай вътре.

— Ще дойдете ли с нас? — попита Сали.

— Не. Аз каже на тъпи военни, че вие мен ограбили. — Той откачи бензиновите резервоари от военната лодка и ги натовари в задната част на кануто. Даде им още един резервоар от друга лодка. Том и Сали се покатериха. Том бръкна в джоба си и извади няколко банкноти.

— Не още. Ако претърсят мен и открият пари, те мен застреля.

— Как да ви се отплатим? — попита Том.

— Милион, по-късно. Мой име Мануел Уаоно. Аз винаги тук.

— Един момент. Милион долара?!

— Вие богат американци, лесно плати мен! Аз, Мануел Уаоно, спасил ваш живот. Тръгва сега. Бързо.

— Как да намерим Пито Соло?

— Последно село на река.

— Но как ще разберем…?

Индианецът изглежда не се канеше да дава повече обяснения. Той ги изтласка от брега с големия си бос крак и лодката се плъзна в тъмнината.

Том наклони двигателя във водата, наля малко гориво, за да изчисти втвърденото масло, задави го, натисна ръчката. Моторът изрева в отговор. Звукът прокънтя остро в тишината.

— Тръгва! — подкани ги Мануел от брега.

Том тласна лодката напред. Издърпа ръчката докрай и тенекиеният двигател нададе вой и потрепери. Дългото дървено кану се понесе през водата. Том управляваше, а Сали стоеше на кърмата и осветяваше с фенерчето пътя им.

Не беше минала и минута, и Мануел се развика от дока на испански:

— Помощ! Ограбен съм! Лодката ми, откраднаха ми лодката!

— Бога ми, не чака дълго — промърмори Том.

Скоро над реката се понесе глъч от десетки възбудени гласове. Ярката светлина на газов фенер заподскача по кея наред с фенерчетата, осветявайки тълпа хора, които се събираха около заливчето. Чуха се гневни и объркани викове, след което настъпи внезапна тишина.

— Моля, обърнете, или ще заповядам на хората си да стрелят! — Това беше резкият глас на лейтенант Веспан.

— Блъфира — каза Сали.

Том не беше толкова сигурен.

— Не мислете, че се шегувам! — извика teniente.

— Няма да посмее — прошепна Сали.

— Едно… Две…

— Това е номер!

— Три…

Настъпи тишина.

— Какво ти казах!

Последва мигновен огън от автоматични оръжия. Звукът отекна ужасяващо близко до тях.

— По дяволите! — изкрещя Том, докато се хвърляше на пода. Лодката започна да криволичи и той бързо протегна ръка, за да стабилизира лоста.

Сали продължаваше да стои на носа невъзмутимо.

— Том, стрелят във въздуха. Не биха рискували да ни ударят. Ние сме американци.

Този път Том съвсем ясно видя как следващите куршуми вдигат пръски в разпенената вода около тях. След миг Сали лежеше на пода до него.

— Исусе Христе, те наистина стрелят по нас! — изкрещя тя.

Том се протегна, дръпна румпела настрани и кануто рязко изви, избягвайки огъня. Оръжията изтрещяха хорово още два пъти и смъртоносните оловни късчета изжужаха над главите им и отляво като разгневени пчели. По всичко изглежда, че се целеха по звука на двигателя. И определено бяха решили да ги убият.

Той подкара лодката на зигзаг, опитвайки се да избегне атаката. При всяко затишие Сали надигаше глава и осветяваше с фенерчето напред, така че да виждат накъде се движат. Биха се спасили, поне за момента, щом веднъж минат завоя на реката.

Разнесе се нов пукот и този път няколко куршума нащърбиха планшира, обсипвайки ги с дъжд от отломки.

— Мръсник!

— Ще ви пипнем! — извика лейтенантът с далеч по-слаб глас отпреди. — Ще ви пипнем и тогава има много да съжалявате за жалкия остатък от скапания си живот.

Том преброи до двайсет и се осмели да хвърли поглед напред. Лодката бавно стигна до завоя, извън линията на огъня. Том се престраши и я плъзна съвсем близо до стената от буйна растителност. Докато завиваха, светлините на малката площадка проблеснаха през мрежата от листа, след което изчезнаха.

Бяха успели!

Чу се друг залп. Отляво, откъм джунглата, дойдоха късо клъцване и пукот — дърветата бяха посрещнали снарядите. Звукът отекна надалеч, после реката утихна.

Том помогна на Сали да се изправи. Лицето й беше побеляло, изглеждаше призрачно на слабата светлина. Тя вдигна фенерчето и го насочи напред — от двете страни на тъмната река се издигаха дървета. Самотна звезда светна за миг в малкия отрязък небе и примигна плахо, докато минаваха. Малкият двигател нададе протяжен вой. Сега бяха сами по реката. Тъмната влажна нощ ги обгърна.

Том взе ръката на Сали. Тя трепереше. В този миг той осъзна, че неговата също трепери. Бяха стреляли в тях, опитвайки се да ги убият. Беше го гледал милион пъти по филмите, но в действителност беше нещо съвсем различно.

Луната стоеше зад стената на джунглата и тъмнина задушаваше реката. На мъждивата светлина на фенерчето Том се опита да види какво има пред тях, като избягваше умело теснините и стърчащите от реката дънери. Рояк досадни комари жужеше над главите им. До края на пътуването им сигурно щяха да ги връхлетят хиляди.

— Не допускам, че в някой от безбройните ти джобове има и репелент против насекоми — обади се Том.

— Всъщност, успях да взема дамските си принадлежности в джипа. След което ги пъхнах в панталона си. — И тя извади малкото пакетче от един огромен джоб на бедрото си и го разкопча. Започна да рови из него и измъкна куп неща — шишенце с таблетки за пречистване на вода, няколко кутийки водоустойчив кибрит, свитък от стодоларови банкноти, географска карта, шоколад, паспорт, както и няколко неизползваеми кредитни карти.

— Направо не знам какво има тук.

Том освети купчинката, а тя се зае със сортиране. Оказа се, че няма репелент. Тя изруга и взе да пъха всичко обратно. В този момент изпадна една снимка. Том премести кръгчето светлина върху нея. Видя удивително красив млад мъж с тъмни вежди и изваяна брадичка. Сериозното изражение, което бе направило дълбоки бръчки между веждите му, плътната линия на устните, сакото от туид и начинът, по който бе наклонил главата си, всичко това го представяше като човек, който наистина се взема много на сериозно.

Вы читаете Тайният кодекс
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×