Тайният кодекс

знам тази пътека, както я е знаел и баща ви. Мога да чета следите.

— И какво прочетохте?

— Преди нас са минали три групи пътници. Първата е минала преди месец. Между втората и третата има само няколко дни, те пък са прекосили блатото преди седмица.

— Как можете да сте сигурни в това? — попита Сали.

— Чета водата. Виждам резка, направена в заседналия дънер. Виждам отрязана лиана. Виждам следа от прът по крайбрежния пясък или бразда в плитчината, където е бил килът. Тези белези в застоялата вода са от седмици.

Сали посочи едно дърво:

— Вижте, ей там има махагоново дърво. Bursea simaruba. Маите са използвали сока му при ухапване от дървеници. — Тя се обърна към Дон Алфонсо. — Нека да минем покрай него и да си вземем малко.

Дон Алфонсо извади лулата от устата си.

— Дядо ми събираше от това растение. Ние го наричаме лукауа. — И той погледна Сали с новопоявило се уважение. — Не съм знаел, че сте Лечителка.

— Всъщност не съм — отвърна Сали. — Прекарах известно време на север и се увлякох по културата на маите, докато бях в колежа. Изучавах тяхната медицина. Аз съм етнофармаколог.

— Етнофармаколог? Това ми се вижда много сериозна професия за жена.

Сали се намръщи.

— В нашата култура жените могат да правят всичко, което и мъжете правят. И обратното.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха високо нагоре.

— Не вярвам.

— Но е истина — каза Сали категорично.

— В Америка жените ходят на лов, докато мъжете се грижат за бебетата?

— Не това имах предвид.

Дон Алфонсо с триумфираща усмивка пъхна тръбицата на лулата в устата си, спечелил спора. И намигна победоносно на Том. Сали му метна гневен поглед.

„Нищо не съм казал“, помисли си Том с раздразнение.

Кори насочи лодката към дървото. Сали клъцна ствола с мачетето и обели една вертикална ивица от кората. Сокът мигновено започна да се стича на червеникави капчици. Тя събра малко, нави панталоните си и намаза ухапаните места, после втри от сока във врата и в китките си.

— Приличаш на страшилище — каза Том.

Тя изстърга още малко от лепкавия сок на кората с мачетето и му го подаде.

— Том?

— Да не си посмяла да ми сложиш такова нещо.

— Само ей тук.

Том отстъпи назад и тя втри от сока в нахапания му от насекомите врат. Сърбежът и паренето преминаха.

— Е, как е?

Том раздвижи врата си.

— Малко лепне, но иначе е добре. — Беше му приятно да усеща хладните й ръце върху кожата си.

Сали му подаде мачетето с отрязаната кора:

— Можеш да намажеш краката и ръцете си.

— Благодаря. — Той ги натри със сока, изненадан от това колко ефикасно се оказа.

Дон Алфонсо също се възползва, кимайки:

— Това е наистина забележително, американка да познава лечебните тайни на растенията, истинска лечителка. Живял съм сто двайсет и една години и за първи път виждам такова нещо.

През онзи следобед минаха покрай първата скала от дни наред. От другата страна слънцето се процеждаше и огряваше обрасло сечище, направено на малко островче твърда земя.

— Тук ще направим лагера — обади се Дон Алфонсо.

Избутаха кануто успоредно на скалата и го завързаха. Пинго и Кори се перчеха напред-назад с мачете в ръка, изкатериха се по скалата и започнаха да смъкват отрязани стъбла. Дон Алфонсо се разхождаше и проучваше почвата, тъпчейки я с крака, като откъсваше по някоя лиана или клонка.

— Това е просто невероятно! — извика Сали и се огледа възторжено. — Тук има zorillo. Скунков корен, едно от най-важните растения, използвани от маите. Правели са билкова вана от листата и са използвали корените против болки и язви. А, виждам и suprecayo! — Тя започна да къса листа от един храст, намачка ги и ги помириса. — Оттатък пък расте кралски кестен. Невероятно. Това е направо уникална малка екосистема. Някой има ли нещо против да посъбера от тези неща?

— Чувствай се като у дома си — каза Том.

Сали тръгна към гората.

— Май някой тук си е правил къмпинг преди нас — обърна се Том към Дон Алфонсо.

— Да, така е. Това място е било прочистено първо преди месец. Виждам кръг от пален огън и останки от колиба. А последните, които са идвали, са го направили може би преди седмица.

— И всичко това е израснало само за седмица?

Старецът кимна.

— Гората не обича празни места. — Той огледа любопитно остатъците от огъня, после вдигна нещо от земята и го подаде на Том. Беше пръстен от пура „Куба Либре“ — покрита с пръст и почти изгнила.

— Марката, която пуши баща ми — каза Том, поглеждайки. Почувства се странно. Баща му е бил тук, лагерувал е на това местенце, пушил е пура и е оставил тази малка диря. Той я пусна в джоба си и се зае да събира дърва за огъня.

— Преди да вдигнеш съчката — посъветва го Дон Алфонсо, — трябва да удряш по нея с някой клон, за да изпопадат мравките, змиите и veinte cuatros.

— Veinte cuatros?

— Насекомо, прилича на термит. Наричаме го veinte cuatros, двайсет и четири, защото след като те ухапе не можеш да се движиш двайсет и четири часа.

— Виж ти…

Час по-късно той видя Сали да излиза с тежка крачка от джунглата с дълъг прът, прехвърлен през рамото, от двете страни на който беше завързала китки растения, дървесна кора и корени. Дон Алфонсо вдигна поглед от папагала, който вареше в тенджерата, за да я види.

— Лечителко, напомняш ми за дядо ми Дон Кали, който се връщаше по този начин от гората всеки ден, само че ти си по-хубава. Той беше стар и сбръчкан, а ти си здрава и силна.

Сали се зае с растенията си, привързвайки ги за една пръчка, за да изсъхнат близо до огъня.

— Тук има невероятно разнообразие от растения — обърна се тя въодушевено към Том. — Джулиан ще бъде наистина доволен.

— Чудесно.

Том насочи вниманието си към Пинго и Кори, които правеха колиба, докато Дон Алфонсо даваше нареждания и сипеше критики за работата им. Те започнаха със забиването на шест здрави пръта в земята, правейки скеле от гъвкави пръчки, над които вързаха брезента. Хамаците бяха опънати между прътите, всеки със своя собствена мрежа против комари, а последното парче брезент беше спуснато отвесно, с идеята да оформи отделно пространство за Сали.

Когато свършиха, Дон Алфонсо тръгна да проверява колибата с присвито око, после кимна и излезе.

— Е, предлагам ви не по-лоша къща от която и да е друга къща в Америка.

— Следващия път — обади се Том, — имам намерението да помагам на Кори и Пинго.

— Както искаш. Лечителката има свое собствено ъгълче, където да спи, което може да бъде разширено за допълнителен гост, в случай, че тя се нуждае от компания. — Старецът намигна на Том. Той усети, че се изчервява.

— Имам намерение да спя сама — произнесе Сали хладно.