Тайният кодекс

Дон Алфонсо изглеждаше разочарован. Той се наведе към Том, сякаш искаше да му каже нещо тайно. Гласът му, обаче, можеше да се чуе от всеки в лагера.

— Тя е много красива жена, Томас, независимо, че е възрастна.

— Извинявайте, но съм на двайсет и девет.

— Ах, сеньорита, вие сте по-възрастна, отколкото си мислех. Томас, трябва да побързаш. Тя е вече доста възрастна за женене.

— В нашата култура — каза Сали, — двайсет и девет годишните се смятат за млади.

Дон Алфонсо продължи да клати тъжно глава. Том едва успяваше да потисне смеха си.

Сали се завъртя към него:

— Какво толкова смешно има?

— Малък сблъсък на култури — каза той, поемайки си дъх.

Сали премина на английски:

— Не разбирам тези сексистки разговори на четири очи между теб и този мръсен старец. — Тя се обърна към Дон Алфонсо: — За старец на сто двайсет и една години, какъвто сте, изразходвате доста време в мисли за секс.

— Един мъж никога не престава да мисли за любов, сеньорита. Дори когато е остарял и членовете му са се съсухрили като плод на юка под слънцето. Може и да съм на сто двайсет, но кръвта ми кипи като на младо момче. Томас, бих се оженил за жена като Сали, само че да беше шестнайсетгодишна с твърди, големи гърди…

— Дон Алфонсо — прекъсна го Сали, — не мислите ли, че момичето би могло да е поне осемнайсетгодишно?

— Тогава сигурно няма да е девица.

— В нашата страна повечето жени не се омъжват преди да са навършили поне осемнайсет. Противно е да говорим за женитба на шестнайсетгодишно момиче.

— Съжалявам. Би трябвало да се досетя, че момичетата се развиват много по-бавно при студения климат на Северна Америка. Но тук една шестнайсетгодишна…

— Спрете! — извика Сали и запуши ушите си. — Не искам да слушам нищо повече. Дон Алфонсо, наслушах се на коментарите ви относно секса!

Старецът вдигна рамене.

— Аз съм възрастен човек, Лечителко, което означава, че имам право да говоря и да се шегувам така, както ми е приятно. В Америка това не е ли прието?

— В Америка възрастните не говорят непрекъснато за секс…

— А за какво говорят?

— За внуците си, за времето, за Флорида, ей такива неща.

Дон Алфонсо поклати глава.

— Колко ли е скучно да остаряваш в Америка.

Сали се отдалечи и блъсна вратата на колибата, като преди това хвърли на Том гневен поглед. Той се почувства раздразнен. Какво толкова лошо беше направил или казал? Не беше честно да го обвинява в сексизъм.

Дон Алфонсо сви рамене неразбиращо и запали отново лулата си, като продължи да говори на висок глас.

— Не разбирам. Тя е тук, на двайсет и девет и не е омъжена. Баща й ще трябва да плати голяма зестра, за да се отърве от нея. Ти също си тук, почти старец, и също нямаш съпруга. Защо не вземете двамата да се ожените? Да не си хомосексуалист, а?

— Не, Дон Алфонсо.

— Няма нищо лошо, ако си, Томас. Кори ще те приеме. Той не е придирчив.

— Не, благодаря.

Дон Алфонсо поклати глава, чудейки се.

— Е, тогава съвсем нищо не разбирам. Томас, не бива да позволяваш на възможността да ти се изплъзне.

— Сали — отвърна Том, — ще се омъжи за друг човек.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха нагоре:

— Аха. И къде е в момента този човек?

— В Америка.

— Не може да я обича.

Том трепна, вперил поглед в колибата. Гласът на Дон Алфонсо притежаваше свойството да се чува надалече.

От колибата се чу гласът на Сали:

— Обича ме и аз го обичам и ще ви помоля да млъкнете най-после!

В този момент откъм гората се чу изстрел от пушка и Дон Алфонсо се изправи.

— Осигурихме и второто блюдо. — Той вдигна мачетето си и се отправи по посока на звука.

Том също стана и взе хамака си, за да го закачи в колибата. Завари Сали да отвързва някакви билки от единия прът.

— Този Дон Алфонсо е един стар развратник и сексистка свиня — каза тя разгневено. — И ти не си по- добър.

— Той ни превежда през блатото.

— Омръзнаха ми коментарите му. Както и ти, хилиш се одобрително на всяка негова дума.

— Не можеш да очакваш от него да е феминист, нали?

— Не чух обаче да говори за теб, че си твърде стар за женене, въпреки, че си по-голям от мен с поне четири години. Все жената е тази, която е прекалено стара за брак.

— Усмихни се, Сали.

— Няма пък.

Гласът на Дон Алфонсо прекъсна отговора на Том.

— Първото блюдо е готово за ядене. Сварен папагал със сос от маниока. Следващото е пържола от тапир. Изключително здравословно и вкусно. Стига сте спорили, елате да ядете!

25.

— Buenos tardes — промърмори Окотал, докато сядаше до Филип край огъня.

— Buenos tardes — отвърна Филип, изваждайки изненадано лулата от устата си. Това беше първият път от началото на пътуването им, когато Окотал го заговаряше.

Стигнаха до голямо езеро на края на блатото и спряха за къмпинг на пясъчен остров, който всъщност имаше плаж. Комарите и всичките там досадни твари бяха изчезнали, въздухът беше свеж и за първи път от седмица се виждаше на повече от двайсет стъпки в една посока. Единственото неприятно нещо беше, че водата, която окръжаваше брега беше с цвят на черно кафе. Както обикновено Хаузър беше излязъл на лов с двама от моряците, докато другите се бяха скупчили край огъня и играеха карти. Въздухът караше на сън заради горещината и златистозелената светлина на късния следобед. Общо взето мястото беше приятно, помисли си Филип.

Окотал рязко се наведе напред и каза:

— Подочух какво си говореха моряците нощес.

— И? — вдигна въпросително вежди Филип.

— Не реагирай на това, което ще ти кажа. Канят се да те убият. — Той произнесе това толкова тихо и бързо, че Филип в първия момент си помисли, че не е чул добре. Седеше слисан и се опитваше да проумее думите.

Окотал продължи:

— Канят се да убият и мен.

— Сигурен ли си?