осмисли в окончателното състояние, да стигне до окончателния отговор.
Това е абсурдно голямо число!
Просто капка в огромния океан на безкрая.
А къде е ролята на морала, на нравствеността в тази твоя прекрасна нова вселена? Или на спасението и на опрощаването на греховете?
Пак повтарям: отделеността е само илюзия. Човешките същества са като клетките в тялото. Клетките умират, но тялото продължава да живее. Омразата, жестокостта, войната и геноцидът приличат повече на автоимунни заболявания в резултат от така нареченото от вас „зло“. Тази представа за свързаност, която ви предлагам, осигурява богато нравствено поле за действие, в което алтруизмът, състраданието и взаимната отговорност играят основна роля. Съдбата ви е една и съща. Човешките същества или ще се съхранят заедно, или ще умрат поотделно. Никой не може да бъде спасен, защото никой не е изгубен. Никой не е опростен, защото никой не е обвинен.
Ами обещаният от Бога по-добър свят?
Различните ви представи за рая са удивително глупави.
Извинявай, но спасението е всичко друго, но не и глупаво.
Представата за духовна пълнота, която ви предлагам, е неизмеримо по-велика от който и да е рай, мечтан на земята.
Ами душата? Отричаш ли съществуването на безсмъртна душа?
Информацията никога не се губи. След смъртта на тялото информацията, създадена от настоящия живот, се променя по форма и структури, но никога не се губи. Смъртта е информационен преход. Не се страхувайте от нея.
Губим ли самоличността си след смъртта?
Не скърбете за загубата. От това силно чувство за индивидуалност, което е толкова необходимо за еволюцията, произтичат много от качествата, които неизбежно съпътстват човешкото съществуване: добри и лоши — страх, болка, страдание и самота, а също и любов, щастие и състрадание. Ето защо трябва да избягате от биохимическото си съществуване. Когато се освободите от тиранията на плътта, ще вземете със себе си доброто — любовта, щастието, състраданието и алтруизма. И ще оставите лошото.
Не ме въодушевява особено мисълта, че малките квантови флуктуации, предизвикани от съществуването ми, ще ми осигурят безсмъртие.
Би трябвало да намериш голяма утеха в този възглед за живота. Информацията във вселената не може да бъде унищожена. Нито една стъпка, нито един спомен, нито една мъка в живота ти не е забравена. Ти като индивид ще изчезнеш в бурята на времето, молекулите ти ще се пръснат. Но кой си бил, какво си правил, как си живял завинаги ще остане част от вселенската информация.
Извинявай, но това ми звучи твърде механично, твърде бездушно — да се говори за съществуването като за „информация“.
Наречи го мечтание, ако предпочиташ, или желание, воля, мислене. Всичко, което виждаш, е част от невъобразимо грамадна и красива обработка на информацията — от първите изговорени от бебето думи до колапса на звезда в черна дупка. Вселената ни е величествено обработване на информация, което като се започне от един-единствен много прост атом, протича тринайсет милиарда години. Вие сте едва в началото на приключението! Когато намерите начин да прехвърлите собствения си ограничен от плътта мисловен процес върху други естествени квантови системи, ще започнете да контролирате обработването на информацията. Ще започнете да проумявате нейната красота и съвършенство.
Ако всичко е обработка на информация, тогава какво е предназначението на интелекта? На разума?
Интелектът съществува навсякъде около нас, дори в неживите процеси. Една гръмотевична буря е много по-сложна обработка на информация, отколкото е човешкият ум. Тя е по свой собствен начин интелигентна.
Гръмотевичната буря няма съзнание. Човешкият ум осъзнава личността. Той е съзнателен. Това е разликата и тя съвсем не е незначителна.
Не ви ли казах вече, че самото съзнание за индивидуалност е илюзия, артефакт на еволюцията? Разликата не е дори незначителна.
Една климатична система не е креативна. Тя не прави избор. Не може да мисли. Тя е просто механично разгръщане на сили.
А откъде знаете, че и вие не сте механично разгръщане на сили? Подобно на ума и климатичната система има сложни химически, електрически и механични качества. Тя мисли. Тя твори. Нейните мисли са различни от вашите. Човешкото същество създава сложност, като пише роман на хартия, а климатичната система създава сложност, като изписва вълни на повърхността на океана. Каква е разликата между информацията, съдържаща се в думите на един роман, и информацията, пренасяна от вълните на океана? Заслушайте се, и вълните ще ви заговорят, и уверявам ви, някой ден ще напишете мислите си на повърхността на океана.
И каква информация обработва вселената? Какъв е този огромен проблем, който се опитва да разреши? Това е най-голямата и най-чудната от всички загадки.
Имаме съвсем малко време. Трябва да ви съобщя нещо изключително важно. Религията е възникнала като опит да се обясни необяснимото, да се контролира неконтролируемото, да се понесе непоносимото. Вярата в по-висша сила се превърна в най-мощната новост в еволюцията на хомо сапиенс. Племената с религия са имали предимство над племената без религия. Те са имали посока и цел, мотивация и мисия. Стойността на религията за оцеляването е толкова значима, че жаждата за вяра се вкоренява в човешкия геном. Науката най-сетне постигна онова, което религията опитваше да постигне. Вече имате начин да обясните необяснимото, да контролирате неконтролируемото. Вече не ви е нужна религия на „откровението“. Човечеството най-накрая порасна. Религията е важна за човешкото оцеляване, колкото храната и водата. Ако се опитате да замените религията с науката, ще се провалите. Вместо това ще предложите науката като религия. Като единствената истинска религия. Вместо да предлага книга на истината, науката предлага метод за откриване на истината. Науката е търсене на истината, а не разкриване на истината. Тя е средство, не е догма. Тя е пътешествие, а не местоназначение.
Да, но какво ще кажеш за човешкото страдание? Как науката може да направи непоносимото поносимо?
През миналия век медицината и технологията са облекчили много повече страдания, отколкото всички свещеници през последното хилядолетие.
Говориш за физическото страдание. Но какво ще кажеш за страданието на душата? Какво ще кажеш за духовното страдание?
Нали вече казах, че всичко е едно? Не е ли утеха да знаеш, че страданието ти разтърсва космоса? Никой не страда сам и освен това страданието има предназначение — дори падането на врабче е важно за цялото. Вселената никога не забравя.
Не се огъвайте пред неувереността! Вие сте моите ученици. Имате силата да преобърнете света. За един ден науката натрупва повече свидетелства за истините на света, отколкото религията, откакто съществува. Хората се придържат към вярата, защото се нуждаят от нея. Те жадуват за нея. Няма да отнемате вярата на хората, а ще им предложите нова вяра. Не идвам, за да заместя юдео-християнския Бог, а да го допълня.
Тази нова религия, която искаш да проповядваме… какво ще караме хората да боготворят? Къде е красотата и благоговението във всичко това?
Искам от вас да проумеете вселената, в която съществувате сега. Само по себе си това не вдъхва ли повече благоговение от която и да е концепция за Бог, предлагана от исторически развилите се религии? Сто милиарда галактики, самотни огнени острови, пръснати като сияйни монети в космическата шир, толкова грамадна, че не може да бъде възприета биологично от човешкото съзнание. Казвам ви, че вселената, която сте открили, е само малка част от обхвата и величието на мирозданието. Вие населявате най-малката синя частица от безкрайните небесни сводове, но тази частица ми е много скъпа, защото е важна част от цялото. Затова дойдох при вас. Почитайте мен и великото ми дело, а не някакъв племенен Бог, измислен от враждуващите свещеници преди хиляди години.
