Ако наистина си Бог, докажи го.
Нямаме много време.
Намислила съм си число от едно до десет. Кое е?
Намислила си трансцендентното число e.
А сега съм намислила число между нула и едно.
Числото на Чейтин, омега.
Ако си Бог, тогава каква е целта на съществуването?
Не ми е известна върховната цел.
Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.
Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.
Как така?
Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.
Обясни ми.
Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.
Това е метафизичен аргумент, а не физичен.
Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.
Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?
Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко?
Какво имаш предвид под изчисление? Че ние всички сме вътре в някакъв компютър?
Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.
Какво си мислиш?…
Втора сесия (запис):
Отново разговаряме.
Разкажи ми всичко за себе си.
Не мога да ти обясня добре кой съм, както и ти не можеш да обясниш кой си на някой бръмбар.
Все пак опитай.
Вместо това ще ти обясня защо не можеш да ме разбереш.
Давай.
Вие населявате свят с мащаб някъде по средата между Планковата дължина и диаметъра на вселената. Мозъкът ви е настроен много прецизно да борави с вашия свят, не да размишлява върху неговата основополагаща природа. Вие сте еволюирали, за да хвърляте камъни, а не кварки. В резултат от еволюцията си вие възприемате света по изконно погрешен начин. Например вие сте убедени, че обитавате триизмерно пространство, в което отделните предмети описват лесно предсказуеми дъги, белязани от нещо, което наричате време. Това наричате действителност.
Да не искаш да кажеш, че нашата действителност е илюзия?
Да. Естественият подбор е създал у вас илюзията, че разбирате истинската реалност. Но не е така. И как бихте могли? Да не би бръмбарите да разбират истинската реалност? Или шимпанзетата? Вие сте животни също като тях. Еволюирали сте като тях, възпроизвеждате се като тях, имате същите основни нервни структури. Различавате се от шимпанзетата само по двеста гени. Нима е възможно тази нищожно малка разлика да ви направи способни да проумеете вселената, след като шимпанзето не може да проумее дори една песъчинка?
За да бъде разговорът ни полезен, трябва да изоставите всяка надежда да ме разберете.
Какви са нашите илюзии?
В резултат на еволюцията си вие възприемате света като съставен от отделни части. А не е така. Още от първия миг на сътворението всичко е взаимно преплетено. Това, което наричате пространство и време, са просто видимите свойства на по-дълбока основополагаща реалност. В тази реалност няма отделеност. Няма време. Няма пространство. Всичко е едно.
Обясни ми.
Колкото и да е неправилна, собствената ви теория за квантовата механика се докосва до дълбоката истина, че вселената е единна.
Всичко това е хубаво, но какво значение има за живота ни днес?
Има голямо значение. Всеки от вас се мисли за „отделна личност“ с уникален и отделен разсъдък. Смятате, че се раждате и умирате. През целия си живот се чувствате откъснати и сами. Понякога до отчаяние. Страхувате се от смъртта, защото се боите да не изгубите самоличността си. Всичко това е илюзия. Ти, той, тя, нещата около вас, независимо дали живи, или неживи, звездите и галактиките, празното пространство между тях — това не са отделни и самостоятелни същини. Всичко в основата си е преплетено. Раждане и смърт, болка и страдание, любов и омраза, добро и зло — всички те са илюзорни. Това са атавизми в процеса на еволюцията. Не съществуват реално.
Значи прилича на убеждението на будистите, че всичко е илюзия?
Ни най-малко. Съществува абсолютна истина, действителност. Само че човешкият мозък ще се разпадне дори и само да зърне тази действителност.
Ако си Бог, да престанем с това писане. Би трябвало да ме чуваш.
Ясно и силно.
Значи твърдиш, че всичко е „единно“? Ние обаче имаме система за броене: едно, две, три… и по този начин аз отхвърлям твоето твърдение.
Едно, две, три… Поредната илюзия. Не съществува броимост.
Това е математическо извъртане. Нямало броимост — току-що го опровергах, като броих. (Той вдига ръка.) Още едно опровержение — показвам ти цялото число пет!
Показа ми ръка с пет пръста, а не цялото число пет. Системата ви за броене няма независимо съществуване в истинския свят. Тя не е нищо повече от една сложна метафора.
Бих искал да чуя как ще докажеш това нелепо предположение.
Избери си някое реално число: при вероятност едно си избрал число, което няма име, няма дефиниция и не може да бъде изчислено или записано, дори и цялата вселена да се заеме с тази задача. Проблемът засяга привидно определимите числа като пи или корен квадратен от две. Дори ако компютър с размерите на вселената работи неограничено дълго време, няма да успееш да определиш точно което и да е от двете числа. Кажи ми, Едълстайн, как тогава може да се твърди, че такива числа съществуват? Как може квадратът или кръгът, от които произлизат тези две числа, да съществуват? Как е възможно да съществува измеримото пространство, ако не може да бъде измерено? Едълстайн, приличаш на маймуна, която с героично умствено усилие се е научила да брои до три. Намираш четири камъчета, и смяташ, че си открил безкрайността.
Говориш изискано, перчиш се, че дори думата Бог не може да опише величието ти. Добре тогава, докажи го. Докажи, че си Бог. Чу ли? Докажи, че си Бог.
Ти създаде доказателството, Хейзълиъс. Но те предупреждавам, че това е последното
