— Трябва да го разпространим. Да разкажем историята си. Светът трябва да знае. Уайман, когато стигнем до Флагстаф, ще организираме пресконференция. Ще дадем изявление. По радиото съобщиха, че всички ни смятат за мъртви. В момента вниманието на целия свят е насочено към случилото се на Червеното плато. Помисли какво въздействие можем да окажем. — Красивото й лице, толкова изморено и съсипано, никога не бе изглеждало така въодушевено.
— Изявление ли… За какво?
Тя го изгледа като луд.
— За случилото се. За научното откритие на… — Кейт се поколеба за момент, преди да изрече думата, после я произнесе много убедено: — Бог.
Форд преглътна.
— Кейт?
— Какво?
— Преди това трябва да узнаеш нещо. Преди да… предприемеш тази стъпка.
— И какво е то?
— Ами… — той замълча. Как да го направи?
— Ами какво?
Той се поколеба.
— С нас си, нали? — попита Кейт.
Той се запита дали изобщо ще успее да й каже истината. Но трябваше да опита. Иначе нямаше да може да се понася. Или пък ще може? Вгледа се в лицето й, озарено от убеденост и от вяра. Беше изгубена, а сега отново бе намерила себе си.
Не можеше да си тръгне, без да й каже какво знае.
— Било е измама — бързо изрече Форд.
Тя присви очи:
— Моля?
— Хейзълиъс е изфабрикувал всичко. Било е планът му да започне нова религия, нещо като сциентология.
— Уайман, никога няма да се промениш, нали? — поклати глава тя.
Той се опита да хване ръката й, но тя рязко я дръпна.
— Не мога да повярвам, че се опитваш да направиш това — внезапно се разгневи тя. — Наистина не мога.
— Кейт, Хейзълиъс сам ми каза. Призна си. Долу, в мината. Всичко е измама.
Тя поклати глава:
— Опита всичко по силите си да предотвратиш това, да дискредитираш случващото се тук. Но никога не съм предполагала, че ще паднеш толкова ниско… до откровена лъжа.
— Кейт…
Тя се изправи:
— Уайман, няма да се получи. Знам, че не можеш да приемеш случилото се тук. Не можеш да изоставиш християнската си вяра. Само че думите ти нямат никакъв смисъл. Ако Грегъри си е измислил всичко това, защо му е да го признава пред когото и да е? Най-вече пред теб?
— Мислеше, че и двамата ще умрем.
— Не, Уайман, думите ти нямат смисъл.
Форд я погледна. Очите й блестяха с пламенна вяра. Никога нямаше да успее да промени мнението й.
— Видя ли как умря той? — продължи тя. — Помниш ли какво каза, последните му думи? Те прогориха следа в паметта ми. „Вселената никога не забравя.“ Мислиш ли, че и това е част от измамата? Не, Уайман, той умря с вяра. Не можеш да фалшифицираш такова нещо. Той стоеше прав в огъня. Дори докато гореше и с един счупен крак, Хейзълиъс стоеше прав. Не се огъна, не гъкна, не престана да се усмихва, дори не затвори очи. Толкова силна бе вярата му. И ти твърдиш, че е било измама?
Той не продума. Нямаше да промени мнението й, а и не искаше да го променя. Животът й беше толкова труден, с толкова много загуби. Да я убеди, че Хейзълиъс е бил измамник, означаваше да я съсипе. А може би повечето религии се нуждаеха от известна доза измама, за да успеят. В крайна сметка религията почиваше не на факти, а на вяра. Тя беше игра на духовна убеденост. Форд погледна Кейт с почти безутешна печал. Хейзълиъс имаше право: нито Форд, нито Волконски можеха да направят нещо, за да спрат всичко това. Нищичко.
А отгоре на всичко бе загинал като истински вярващ.
— Уайман, ако изобщо си ме обичал някога — каза Кейт, — повярвай и се присъедини към нас. Свършено е с християнството. — Тя размаха срещу него компютърната разпечатка. — Как е възможно да не вярваш в това след всичко, което преживяхме?
Той поклати глава, неспособен да отговори. Разпалеността й го изпълни със завист. Колко прекрасно би било, ако можеше да сподели тази вяра.
— Можем да го направим — стисна ръцете му тя. — Скъсай с миналото си. Избери новия живот с мен.
Форд сведе глава.
— Не — тихо каза той.
— Все още можеш да се опиташ да повярваш. С течение на времето ще видиш светлината. Науката е новата истина — отговорът на големите въпроси, дори на най-големите. Не обръщай гръб на това. Не обръщай гръб на мен!
— Тръгвам си.
— Къде?
— Ще взема един кон и ще отида до Кау Спрингс и ще намеря някого от националната гвардия. Ще им кажа, че рано са ме отделили от останалите и че нямам представа къде се намирате. Не се тревожи — ще стигнеш до Флагстаф.
— Каза, че ме обичаш и ще останеш с мен. Обеща ми.
Той се наведе и я целуна съвсем леко по челото:
— Сбогом, Кейт… И Бог да те благослови.
Епилог
Един месец по-късно
Уайман Форд седеше в ресторантчето на Мани Бъкхорн в Сан Антонио, Ню Мексико, ядеше хамбургер със зелено чили и гледаше телевизора зад бара. Беше минал месец от пресконференцията във Флагстаф, която бе наелектризирала света.
След като докладва във Вашингтон на Локууд и безсрамно изопачи историята, за да подкрепи новата митология, той бе заминал с джипа си в Ню Мексико. Прекара няколко седмици на палатка в каньоните на север от Абикуи, сам и размишлявайки над случилото се.
Изабела бе унищожена, Червеното плато се бе превърнало в опожарен и димящ лунен пейзаж. Стотици бяха измрели или бяха изчезнали по време на пожарищата. В крайна сметка ФБР бе идентифицирало тялото на Ръсел Еди съгласно ДНК данни и зъбния му картон, и бяха обявили вярващия в Страшния съд пастор за подстрекател.
Вече и бездруго превърнала се в медиен спектакъл, след пресконференцията във Флагстаф историята на Червеното плато достигна невероятни мащаби.
Това бе най-прочутата история през последните две хиляди години, вещаеха познавачите.
Четири века бяха нужни на християнството да завладее Римската империя. Новата религия — която привържениците й наричаха Търсенето — обходи Съединените щати за четири дни. Световната мрежа се оказа предпочитаното средство за разпространение на новата вяра — като че ли интернет бе създаден
