изтощените им тела бяха покрити с рани, кожата им беше потъмняла и съсухрена, гърбовете изкривени, костите изпъкнали. Много от тях бяха проядени до такава степен от радиацията — плешиви, беззъби и измършавели — че Форд не можеше да различи мъжете от жените. Дори войниците, които ги охраняваха, изглеждаха апатични и болни.
— Какво виждаш? — прошепна Кхон зад гърба му.
— Разни неща. Ужасни неща.
Кхон допълзя до него със собствения си бинокъл в ръка. Той го вдигна към очите си и остана така дълго време, смълчан.
Докато наблюдаваха, един от миньорите, които носеха руда, се спъна и падна, а рудата се разсипа по земята. Човекът беше дребен и слаб, Форд реши, че сигурно е тийнейджър. Един войник издърпа момчето извън линията и започна да го рита, опитвайки се да го накара да се изправи. Момчето се опита да се надигне, но беше твърде слабо. Най-накрая войникът опря пистолет в главата му и стреля. Останалите дори не обърнаха глави. Войникът махна с ръка към една каруца с магаре, тялото беше хвърлено вътре и Форд я проследи с поглед, докато магарето я изтегли до края на долината. Там тялото беше изхвърлено в един ров, който изглеждаше като прясна рана в червеникавата почва на джунглата — масов гроб.
— Видя ли това? — попита тихо Кхон.
— Да.
Форд обърна бинокъла към патрула и с изненада установи, че повечето от войниците също са тийнейджъри, а някои дори и по-малки деца.
— Погледни нагоре в долината — промърмори Кхон, — към онези големи дървета, които не са паднали.
Форд се обърна натам и веднага забеляза дървената къща, която се криеше между дърветата в началото на долината. Беше построена в класически френски колониален стил, с насмолен тенекиен покрив, прозорци с капандури и стени от боядисани в бяло дъски и дюшеме. Покривът се спускаше надолу над широка веранда, закрита от цъфнали хеликонии с ярки оранжеви и червени цветове. Той забеляза стар, птицеподобен мъж, който ситнеше напред-назад по верандата с питие в ръка. Косата му беше снежнобяла и беше ужасно прегърбен, но лицето му беше гладко и будно. Той обясняваше нещо на други двама мъже и оживено ръкомахаше със свободната си ръка. Двама тийнейджъри, въоръжени с автомати „Калашников“, охраняваха къщата от двете страни.
— Виждаш ли го?
Форд кимна.
— Сигурен съм, че този мъж е Брат номер шест.
— Брат номер шест ли?
— Дясната ръка на Пол Пот. Носеха се слухове, че копелето контролира голям район край тайландско- камбоджанската граница. Като че ли току-що открихме малкото му феодално имение. — Кхон свали бинокъла и го прибра в раницата. — Като че ли намерихме всичко, което ни трябва.
Форд не каза нищо. Усещаше с гърба си погледа на Кхон.
— Да направим няколко снимки, да го заснемем с камерата, да свалим данните от джипиеса и да се махаме оттук.
Форд свали бинокъла от очите си, но не каза нищо.
Внезапно Кхон се намръщи. Той забеляза нещо в тревата под краката си; пресегна се, взе го и го показа на Форд. Беше фас от ръчно свита цигара, скорошен и сух.
— Ох, ох — каза Форд.
— Трябва да се махнем оттук.
Те пропълзяха обратно покрай картечното гнездо. Форд забеляза някакво движение в гората и се притисна към земята. Кхон го последва.
— Патрул — даде му знак Форд.
— Със сигурност идват насам.
— Тогава ще се спуснем от другата страна.
Форд пропълзя по корем до обграждащата ги стена и се сви до нея, Кхон го последва.
— Не можем да останем тук. Трябва да се прехвърлим през стената.
Кхон кимна.
Форд откри удобно място, където да се захване, надигна се леко над ръба и се прехвърли от другата страна. Остана да лежи в тревата, дишайки тежко. Не го бяха забелязали. След минута и Кхон се появи на върха. От джунглата се разнесе оглушителен взрив от автоматична стрелба, куршумите се забиха в стената, пръскайки на всички страни каменни отломки като шрапнели.
—
Стрелбата спря също толкова рязко, както и беше започнала. Форд чу виковете на скритите войници, които тичаха през гората в ниското. Опитвайки се да се снижи колкото може повече, той се прицели в посока на гласовете и стреля веднъж. Отговорът беше дъжд от куршуми, които все още се забиваха високо над главите им.
— Да се махаме оттук — каза Форд.
Кхон измъкна деветмилиметровата си берета.
— Щом казваш, янки.
Над главите им прелетя граната и се взриви върху хълма. Взривната вълна събори Форд. Ушите му звъннаха, той разтърси глава, опитвайки се да проясни съзнанието си.
— Спусни се надолу, аз ще те прикривам. След това ти ще ме прикриваш.
— Добре.
Форд стреля по войниците, а Кхон скочи и хукна надолу по хълма. Форд продължи да стреля, докато Кхон не стигна до подножието на хълма и не се покри.
След миг Форд чу отчетливото бум-бум на пистолета му — Кхон му осигуряваше прикриваща стрелба. Той скочи и се затича надолу по хълма към прикритието му. Зад него се взриви нова граната и го отхвърли напред — тъкмо навреме, защото автоматичната стрелба направи на сол растителността на мястото, където беше стоял допреди минута.
Той запълзя надолу, а върху него се сипеха листа и клонки. Войниците продължаваха да стрелят нависоко, от своята позиция просто не можеха да постигнат правилния ъгъл. Миг по-късно се озова пред Кхон.
— Бягай!
Двамата се втурнаха надолу, проправяйки си път през храсталаците и лозниците. Около тях летяха куршуми, но постепенно започнаха да изостават и да се разреждат.
Десет минути по-късно двамата се озоваха в горната част на клисурата и се спряха край бреговете на потока, за да си поемат дъх. Форд коленичи и наплиска лицето и врата си, опитвайки се да се охлади.
— Тръгнаха след нас — каза Кхон. — Не трябва да спираме.
Форд кимна.
— Нагоре по потока. Няма да очакват да тръгнем натам.
Влязоха във водата и тръгнаха нагоре по бързеите. След половин час изморително изкачване, те се озоваха при извора, където водата бликаше от една цепнатина. Хребетът минаваше на стотина ярда над главите им, а надясно продължаваше сухо дере.
Те прекосиха дерето и се изкачиха върху хребета, минаха от другата му страна и стигнаха до друг хълм, покрит с гъсти храсталаци. Минаха два часа и започна да се спуска здрач. Гората потъна в зелен сумрак.
Кхон се хвърли върху снопчетата малка зелена папрат, обърна се по гръб и подложи ръце под главата си. Спокойното му лице се разтегна в усмивка.
— Прекрасно. Да си направим лагер.
Форд седна върху един паднал пън, дишайки тежко. Извади манерката си и я подаде на Кхон, който отпи жадно. След това самият той пи от топлата, зловонна вода.
— Нали намери мината — каза Кхон, като седна и се загледа в маникюра си. Извади от джоба си малка
