— Доктор Корсо, дори всичките ви изчисления да бяха точни, в което се съмнявам, това все пак си остава неуместно отклонение от основната ни мисия. Предпочитам да се концентрирате върху данните от SHARAD — които и без това са доста закъснели.
— Но… Ние определено трябва да проучим тази аномалия — отвърна Корсо със слаб глас. — Тя може да представлява значителна заплаха за живота на Земята.
— Не съм сигурен дали въобще подобна аномалия съществува — каза Чодри. — Освен това въобще не съм склонен да толерирам подобни тревожни слухове, базирани върху толкова несигурни данни. Трябва да сме изключително внимателни.
— Но дори да съществува и най-малката вероятност…
Чодри го прекъсна:
— Когато дълго време гледате фоновия шум, започват да се виждат неща, които не са там. Човешкият мозък често се опитва да си наложи модели, които не съществуват. — Той продължи да говори спокойно, почти съчувствено. — За нас са важни данните от SHARAD. Покойният доктор Фрийман също направи грешката да изгуби голяма част от времето си за тези гама-излъчвания. Не ми се иска да направите същата грешка.
Дирквайлер се обърна към Чодри.
— Чък, сам ще довърша анализа на SHARAD. Утре до пет ще бъде на бюрото ти. Съжалявам за това.
Чодри кимна с глава.
— Значи до утре в пет. Благодаря, Уинстън.
До края на събранието Корсо стоеше със скръстени ръце, с изписан на лицето престорен интерес, без да вижда нищо, без да чува нищо, с усещането, че нещо в него умира. Дори успокоителното потупване на Марджъри Ланг не му помогна. Как можа да допусне толкова елементарна грешка?
Фрийман се беше оказал прав: всъщност Чодри се беше оказал още по-голям идиот и от Дирквайлер. Но какво всъщност означаваше това? Че той беше тотално прецакан.
22.
Форд седеше на земята с кръстосани крака, гледаше в огъня и слушаше звуците на нощната джунгла. Тъмната гора ги обграждаше като влажно подземие.
Кхон се пресегна, вдигна капака на тенджерата, която къкреше върху огъня и разбърка съдържанието й с пръчка. След това каза с натежал от скептицизъм глас:
— И така, какво следва? Как смяташ да взривиш мината?
Форд въздъхна и хвърли една съчка в огъня, без да каже нищо.
— В годините на полетата на смъртта — продължи Кхон, — видях как застрелват чичо ми в главата. Знаеш ли какво беше престъплението му? Притежаваше готварска тенджера.
— И защо са го наказвали със смърт?
— Такива са били червените кхмери. Такъв е бил начинът им на мислене. Щом притежава тенджера, значи не е приел духа на колективизма, на комунизма. Въобще не ги интересуваше, че той има петгодишен син, който умира от глад. Затова първо екзекутираха детето пред очите му, а после убиха и него. Разбираш ли, срещу какви хора се изправяш, Уайман?
Форд счупи още една съчка и хвърли парчетата в огъня.
— Разкажи ми за Брат номер шест.
— Той участвал в студентската група на Пол Пот в Париж през петдесетте. Станал член на Централния комитет по време на полетата на смъртта, известен е под името Та Прак.
— Произход?
— Образовано семейство от Пном Пен. Гаднярът заповядал убийството на собствените си роднини — братя, сестри, майка, баща, баба и дядо. Приемаше го като дело на честта, което доказва чистотата на неговите идеали.
— Симпатяга.
— След смъртта на Пол Пот през 1998 г., той изчезна някъде на север и започна да се занимава с контрабанда на наркотици и скъпоценни камъни. „Революционните му идеали“ се изродиха в престъпност.
— И какво го мотивира сега?
— Оцеляването. Чисто и просто.
— А не парите?
— За да оцелееш, ти трябват пари. Какво иска шибаният Брат номер шест? Сега ще ти кажа какво иска: да изживее последните си дни в мир и спокойствие и да умре от естествена смърт. За това мечтаят масовите убийци: да умрат от старост, заобиколени от децата и внуците си. Той е почти на осемдесет години, но се е вкопчил в живота като младеж. Всички тези ужасии в долината, мината, робите — всичко това е само за да успее да изцеди още някоя и друга годинка живот. Защото, разбираш ли, ако копелето отслаби дори за миг контрола, той е мъртъв и го знае. Дори собствените му войници няма да го подкрепят.
— И тогава астероидът пада в скута му.
Кхон го погледна през пламъците.
— Астероид ли?
Форд кимна.
— Експлозията, за която говорят монасите, кратерът, повалените дървета, радиоактивните скъпоценни камъни — всичко това свидетелства за сблъсък с астероид.
Кхон сви рамене и хвърли една съчка в огъня.
— Нека правителството ти се погрижи за това.
— Видя ли онези деца, които ровеха из купчината камъни? Това ги убива. Ако не унищожим мината, те ще умрат.
След миг мълчание Кхон бръкна в раницата си и измъкна една бутилка.
— „Джони Уокър“, черен етикет — каза той. — Прояснява съзнанието. — Той му подхвърли бутилката.
Форд я хвана, разви капачката и вдигна бутилката.
— Наздраве. — Отпи една глътка, после още една, след което я върна обратно. Кхон също пи и остави шишето между двамата. Вдигна капака на тенджерата, погледна ориза, кимна одобрително, махна тенджерата от огъня и разсипа в две купички.
Форд взе ориза и двамата започнаха да се хранят мълчаливо, докато огънят постепенно угасваше.
„Да изживее последните си дни в мир и спокойствие и да умре от естествена смърт.“ Ако наистина само това го мотивираше, може би нямаше да е чак толкова трудно да се разправи с Брат номер шест.
— Кхон, хрумна ми една идея.
23.
Рандъл Уърт завърза лодката си за кея на остров Харбър и угаси осветлението. Момичетата бяха напуснали бързешката острова на адмирала и бяха хвърлили котва в заливчето на остров Отър. Щяха да останат там през нощта.
Луда работа, да слязат на острова, когато адмиралът си е у дома — особено след като старият пръдльо беше открил, че половината от антиките му са изчезнали. Уърт зацвили от кеф, като си представи как старият адмирал намира къщата си обрана до шушка, с едно голямо лайно на пода в хола. Вълните се блъскаха в корпуса и лодката леко се поклащаше. Помпата в трюма се включи и започна да изхвърля вода. Проклетата лодка се разкапваше все повече.
Уърт измъкна една кутийка будвайзер от хладилника, отвори я и отпи яка глътка. За да поемат такъв риск, сигурно са попаднали на сигурна следа към съкровището. Представи си как оправя двете кучки в пиратски стил, една след друга, и се надърви. Само че първо ще прибере съкровището.
Мислите му се върнаха към срещата с Аби на дока. „По-дълбоко, по-дълбоко.“ Каква кучка, да го каже точно пред оная клюкарка Джаки Спан. Джаки щеше да го разнесе из целия град. Изпълни го дива ярост.
