Сблъсък

играта.

— Вместо данните, получени от SHARAD, бих искал да обърна вниманието ви към данните, събрани от сцинтилатора за гама-излъчване на „Комптън“.

В стаята беше настъпила гробна тишина. Той се осмели да погледне към Чодри. Човекът изглеждаше заинтригуван.

Той премина към следващото изображение, което показваше Марс с нарисувани множество орбитални траектории около него.

— Това е траекторията на Марс Мапинг Орбитър през последния месец, той е събирал данни от почти полярна орбита… — Прехвърли набързо няколко изображения, докато не стигна до нужния кадър. Той показваше графика с периодични пикове. — Ако на Марс има източник на гама-излъчване, това е теоретичната му сигнатура, както би трябвало да бъде видяна от Марс Мапинг Орбитър.

Кимания, мърморене, размяна на погледи.

Той премина към следващото изображение, две графики, една върху друга, чиито пикове почти съвпадаха.

— А това, дами и господа, са действителните данни за гама-излъчването, събрани от спътника, наложени върху теоретичната графика. — Той изчака реакцията им.

Мълчание.

— Бих искал да обърнете внимание на доста показателното съответствие — продължи той, като се опитваше да запази умерен, неутрален тон.

Чодри присви очи и се наведе напред. Останалите просто гледаха.

— Знам, че стандартната грешка е доста голяма — продължи Корсо, — и съм наясно, че фоновият шум е доста силен. Освен това сцинтилаторът не отчита посоката. Не може да се фокусира върху самия източник. Но аз направих статистически анализ и стигнах до извода, че вероятността е само едно на сто това съответствие да е чисто съвпадение.

Мълчанието продължаваше. Хората в стаята започнаха да се размърдват нервно.

— И какво е вашето заключение, доктор Корсо? — попита Чодри с преднамерено неутрален тон.

— Че на Марс има източник на гама-излъчване. И то конкретен източник.

Тишина на изумление.

— И какъв трябва да е този източник? — попита Чодри.

— Точно това е въпросът, на който трябва да намерим отговор. Според мен следващата стъпка е да се проучат визуалните и радарните изображения и да се намери съответстващият артефакт.

— Артефакт ли? — попита Чодри.

— Имах предвид обект. Артефакт не беше точно подбрана дума, благодаря ви, че ме поправихте. Нямам предвид, че търсим нещо неестествено.

— Някакви теории?

Корсо си пое дълбоко дъх. Чудеше се дали да не сподели мислите си. „Ако ще е гарга, да е рошава.“

— Това е чисто предположение, разбира се, но имам няколко догадки.

— Да ги чуем.

— Може да бъде природен геоложки реактор, какъвто е откриван и на Земята. При него движението на скали или вода води до концентрацията на уран и се създава подкритична маса, която при разпадането си изпуска гама-лъчи.

Кимване.

— Но в тази теория се вижда един значителен проблем. За разлика от Земята, на Марс няма тектонични плочи или големи водни маси, които да причинят това. Сблъсък с метеорит ще разпръсне материала, няма да го концентрира.

— Какво друго би могло да бъде?

Корсо си пое дълбоко дъх.

— Миниатюрна черна дупка или голям къс от неутронно изродена материя биха могли да изпускат изобилие от високоенергийни гама-лъчи. Подобен обект може да попадне на Марс при сблъсък с метеорит и по някакъв начин е бил захванат на повърхността, откъдето е започнал да изпуска гама-лъчи в космоса. Всъщност този обект може все още да е активен, да изяжда планетата, така да се каже — така се генерира и гама-излъчването. Това би могло да бъде… — той замълча за миг, след което отново продължи. — … потенциална кризисна ситуация. Ако Марс бъде погълнат от черна дупка или раздробен до неутронна материя, потокът от гама-лъчи може да стерилизира Земята. Напълно.

Той млъкна. Беше го казал. Когато се огледа, забеляза само недоверчиви погледи. Това не беше проблем — данните не лъжеха.

— А данните от SHARAD? — попита Чодри.

Корсо го погледна невярващо.

— Ще бъдат готови след няколко дни. Надявам се, че ще се съгласите с мен, че гама-излъчването е много по-важно.

Дирквайлер заговори с изненадващо приятелски, предварително модулиран глас.

— Доктор Корсо, моля да ме извините, но аз останах с впечатлението, че на днешната среща ще презентирате данните, събрани от SHARAD.

Корсо отмести погледа си от Дирквайлер към Чодри и обратно. Всеки можеше да разбере какъв мръсник е Дирквайлер.

— Имах чувството, че това е много по-важно — каза най-накрая той. Погледна отново към Чодри, надявайки се, молейки се за подкрепа.

Чодри се прокашля.

— Доктор Корсо, не бих могъл прибързано да заявя, че споделям вашия ентусиазъм. Стандартната грешка обезсмисля до голяма степен вашето „съответствие“, а едно от четири отклонения във фоновия шум не може да се приеме като нещо категорично.

— Доктор Чодри, голяма част от космологичните данни едва надвишават фоновия шум — отвърна тихо Корсо.

— Така е. Но Бога ми, дори не мога да си представя какво би могло да изпуска гама-лъчи от повърхността на мъртва планета, без скорошна тектонична активност и без магнитно поле. Тези приказки за черни дупки или… — скептичният му глас заглъхна.

Корсо прочисти гърлото си и отново заговори:

— Бих препоръчал да прегледаме повърхността на планетата за обект, който да е подходящ за емитер на гама-лъчи. Ако определим точно източника на гама-лъчи върху повърхността, ще можем да го заснемем с камерата HiRISE9. Или пък, което е по-вероятно, възможно е вече дори да сме го заснели, но да не сме осъзнали значимостта му.

Чодри като че ли размишляваше. Той гледа известно време изображението на екрана, а всички останали го чакаха да заговори.

— Тук откривам един проблем.

Корсо чакаше изтръпнал, сърцето му биеше в гърлото.

— Предполага се, че цикличността на този ваш източник на гама-излъчване е около трийсет часа — според вашата графика. Но Марс се завърта около оста си за двайсет и пет часа. Как ще обясните несъответствието?

Корсо беше забелязал разликата, но тя му се струваше незначителна.

— Пет часа влизат в границите на допустимата грешка.

— Извинете, доктор Корсо, но ако екстраполирате диаграмата си, двете периодичности ще излязат от скалата. И то много. А това не влиза в границите на допустимата грешка.

Корсо се загледа в графиката. Чодри беше прав, веднага го разбра. Елементарна, глупава, непростима грешка.

Настъпи мъртва тишина.

— Разбирам какво имате предвид — каза Корсо с пламнало лице. — Отново ще прегледам данните и ще се опитам да ги изчистя. Но цикличността съществува. Може да се намира в орбита около планетата.

Дирквайлер отново се обади: