бяха на палубата. Аби отиде в рулевата кабина и провери нивото на горивото, акумулаторите и трюма. Запали двигателя и той тихо забоботи. Докато включваше електрониките, Джаки влезе при нея.
— Дай да си намерим някое хубаво заливче, да хвърлим котва и да се напоркаме.
— Отиваме на остров Шарк.
Джаки изстена.
— Само не и в мъглата, моля те. Главата още ме боли от онова вино, дето го пихме снощи.
— Чистият въздух ще те оправи. — Аби прегледа картата. Остров Шарк се намираше на около осем мили навътре в океана, заобиколен от подводни скали и рифове и изложен на опасни течения. Щеше да е адски трудно да слязат на него. Тя настрои станцията на климатичния канал и странно равният компютърен глас започна да чете прогнозата.
— Дай да останем известно време тук и да изчакаме мъглата да се разнесе — предложи Джаки.
— Сега ни е паднало. Морето е сравнително спокойно.
— Да, но
— Имаме си радар и карта.
С приближаването на мъгливия облак над лодката се разпростря зловеща светлина.
Джаки се тръшна на стола до щурвала.
— Хайде, Аби, не може ли да починем за малко? Имам страшен махмурлук.
— Времето ще се разваля. Ако сега не използваме спокойното море, може да чакаме с дни. Виж — веднъж да стигнем там, за пет минути ще го обходим целия.
— Не, моля те.
Аби сложи ръка на рамото на приятелката си.
— Джаки, метеоритът ни чака.
Джаки изсумтя саркастично.
— Вдигни котва, първи помощник.
Докато Джаки се препъваше към носа, мъглата погълна лодката и светът им се сви до няколко ярда сивкав здрач.
Джаки вдигна котвата и я застопори.
— Ти си капитан Блай, знаеш ли го?
Без да сваля очи от картата, Аби леко завъртя кормилото и насочи носа на „Марея“ към остров Шарк.
— Ибей, дръж се, идваме!
26.
Минутите минаваха, а Форд чакаше на верандата. Войниците стояха наоколо в готовност. Шест седеше в леко поскърцващия люлеещ се стол, вперил поглед в равнината. Въздухът беше безпощадно горещ дори и в сянката на верандата. От мината отекваше какофония от звуци, парцаливите колони от миньори се движеха в безкраен ужасяващ кръг, а откъслечни изстрели бележеха края на поредния жизнен път. Децата пъплеха по купчината камъни, а пушекът от готварските огньове се издигаше към побелялото от жега небе. Тък стоеше, без да помръдва, затворил очите си сякаш спеше. Войниците помръдваха нервно, вперили погледи в небето над хълма.
Равномерното скърцане секна. Шест погледна към златния ролекс на китката си и вдигна бинокъла към очите си, за да огледа хълма.
— Четирийсет минути. Нищо. Ще ти отпусна още десет.
Форд сви рамене.
— Да влезем в къщата — каза Шест на Форд и се надигна от стола си. — Там е по-хладно.
Войниците изблъскаха Форд към къщата. Близо до свинарника, долепена до кухнята, се издигаше пристройка. Стаята, построена от сурови дървени трупи, беше съвсем празна, с изключение на дървени стол и маса. Щом влязоха в стаята, прасетата в кочината се разквичаха и загрухтяха очаквателно.
Форд забеляза изсъхналата кръв по стола и няколкото големи петна по пода, които бяха замазани с парцал. В смърдящия горещ въздух бръмчаха мухи. Една кървава следа водеше до задната врата, през която се стигаше директно в свинарника.
Войниците блъснаха Форд върху стола и завързаха ръцете му зад облегалката. Залепиха глезените му с тиксо към краката на стола и увиха стара ръждясала верига около кръста му и облегалката, заключвайки я отзад с катинар.
Войниците действаха с експедитивност, родена от практиката. Тък влезе в стаята и се изправи в единия ъгъл със скръстени ръце.
Отвън прасетата започваха да квичат от нетърпение.
— И така — каза Шест, изправен срещу Форд. Той измъкна изпод ризата си един стар нож
— Ти си бил голям лъжец.
Ножът откъсна и последното копче, после Шест го пъхна под тениската на Форд с острието нагоре и я разряза бързо. Опря върха в брадичката му, почака минутка и лекичко натисна. Форд усети ужилването и събирането на капките кръв, които падаха в скута му.
— Опа — каза Шест.
Ножът проблесна, отваряйки малък разрез върху гърдите на Форд, последва нов проблясък и нова рана. Форд се стегна, когато усети как топлата кръв потича надолу. Ножът беше изключително остър и досегът му не беше причинил никаква болка.
— Мястото е маркирано с X — просъска Шест.
— Това ти доставя голямо удоволствие, нали? — попита Форд.
Тък наблюдаваше, застанал до вратата.
Върхът на ножа начерта линия от гърдите до корема му. Острието сочеше към копчето на панталона.
В долината се разнесе едно дълбоко
— Опа — каза Форд.
Шест прибра ножа в калъфа и размени бърз поглед с Тък. Без да бърза, високият мъж излезе от стаята и се запъти към къщата. След малко се върна и кимна на Шест. Камбоджанецът излая някаква заповед на войниците, които развързаха Форд от стола, дадоха му парцал да попие кръвта от раните и го поведоха обратно към верандата. Над близкия хълм се носеше тъмен змиеподобен облак от дим и прах.
— Объркали сте хълмовете — каза Шест, оглеждайки облака и небето с бинокъла си.
Форд сви рамене.
— Хълмовете много си приличат.
— Не виждам самолета.
— Естествено, че няма да го виждаш.
Форд забеляза, че Шест, който досега изглежда, че не обръщаше никакво внимание на горещината, беше започнал да се поти.
— Разполагате с шейсет минути преди този лагер да бъде унищожен и всички вие да бъдете подгонени и избити като кучета. Затова решавайте по-бързо — каза Форд.
Шест се втренчи в него с малките си черни очички.
— Как ще получа тези един милион долара?
— Вземете раницата ми.
Шест изкрещя някаква заповед и един от войниците изчезна, завръщайки се след малко с раницата на Форд в ръка.
— Подай ми я — каза Форд.
Той я взе и извади един плик. Той вече беше отварян и преглеждан. Подаде го на Шест.
— Какво е това?
— Това е бланка на „Атлантик Фермьогенсфервалтунгсбанк“ в Швейцария. На нея са написани банкова
