Настъпи внезапна, смразяваща тишина. След миг Шест замахна с ножа към лицето му.
— Защо искаш да говориш с мен?
— За да приемете условията за вашето предаване.
— Да се предам? — Шест се наведе към него. — На кого?
Форд вдигна поглед нагоре.
— На тях.
Двамата мъже погледнаха към небето.
— Разполагате с… — Форд се усмихна и погледна към часовника си — … около сто и двайсет минути, преди да пристигнат безпилотните самолети и крилатите ракети.
Шест се втренчи в него.
— Искате ли да чуете условията? — попита Форд.
Шест опря острието на ножа към гърлото на Форд и леко натисна. Той усети как то леко започва да прониква в плътта му.
— Ще ти прережа гърлото!
Тък леко докосна Шест по ръката.
— Да — каза той спокойно. — Искаме да чуем условията.
Шест свали ръката, с която държеше ножа, и отстъпи назад.
— Имате две възможности. Вариант А: не се предавате. След два часа мината ви ще бъде изравнена със земята от безпилотните самолети и крилатите ракети. След това ЦРУ ще дойде да почисти — да
Мълчание.
— Вариант Б: Предавате се в мои ръце, изоставяме мината и си тръгваме. След два часа тя ще бъде взривена от американските бомби. ЦРУ ще плати един милион долара за вашето съдействие. Ще изживеете последните си дни в мир, като приятели на ЦРУ. Старостта ви ще премине спокойно.
— Защо ЦРУ не харесва тази мина? — попита Шест. — Тук всичко е законно.
— Не знаете ли кой купува вашите камъни?
— Продавам ги в Тайланд, всичко е законно.
Тък бавно кимна със затворени очи, като че ли за да потвърди думите му.
— Да. Всичко е законно. Продавате „меденки“ на търговски компании като „Пияманее ООД“.
— Всичко е законно! — повиши тон Шест.
— Знаете ли на кого ги продава тайландският търговец?
— Какво ме интересува? Не нарушавам закона.
— Това, че не нарушавате закона, не означава, че не можете да ни ядосате.
Шест замълча.
— Нека ви обясня нещо — продължи Форд. — Търговците в Банкок продават камъните на брокери в най-различни държави в Близкия изток, които са прикритие на един саудитски дилър. Той продава големи количества на клиенти в град Куета, Пакистан, които наемат мулета, за да ги откарат при Ал Кайда в Южен Вазиристан. Знаете ли какво прави Ал Кайда с тези камъни?
Шест продължаваше да го гледа. Тази мисъл изглежда не му беше минавала през ума.
— Ал Кайда стрива камъните на прах, за да концентрира радиоактивността им, и да произвежда мръсни бомби.
— Аз не знам нищо за това. Нищо! — гневно изпищя Шест и втренчи във Форд налудничав поглед.
Форд се усмихна.
— Да, вие и сержант Шулц.
— Кой е тоя сержант Шулц?!
Форд замълча, изчаквайки да се натрупа напрежение.
— И така: вариант А или вариант Б?
— Ти си просто някакъв си тип, който се появява тук с глупавата си история, нищо повече — изплю се Шест.
— Задай си следния въпрос, Брат номер шест: дали щях да дойда тук без подкрепа?
— Не носиш със себе си никакво доказателство, нито дори лична карта!
— Доказателство ли искате?
Шест присви очи.
Форд кимна към хълма.
— Ще ви дам доказателство. Ще дам заповед на един от безпилотните самолети да изстреля ракета към онзи хълм. Това достатъчно доказателство ли ще бъде?
Шест преглътна и голямата му адамова ябълка подскочи. Той не каза нищо. Очите на Тък останаха затворени.
— Развържете ми ръцете — каза Форд.
Шест измърмори някаква заповед и ръцете на Форд бяха развързани.
— Прибери ножа.
Камбоджанецът прибра ножа в калъфа му.
Форд посочи на запад.
— Виждате ли онзи хълм с двойното било? Него ще ударим с ракета.
— Как ще дадеш заповед?
Форд се усмихна. Той знаеше, че най-старите камбоджанци изпитват свръхестествен страх от ЦРУ и се надяваше да извлече изгода от него.
— Имаме си начини.
Шест беше започнал да се поти.
— След половин час ще имате вашето доказателство. Междувременно искам да се отнасяте с мен като с почтен гост, а не като с престъпник. — Той махна към въоръжените мъже.
Шест каза нещо и оръжията бяха свалени.
— Над главите ви се носят толкова много неща, които не можете да видите. Ако ми направите нещо, над главите ви ще се изсипе ужасно много смърт и унищожение още преди да успеете да се напикаете.
Лицето на Шест остана безизразно. Той се наведе настрани и се изплю на верандата.
— Имаш половин час. След това умираш. — Той се върна при стола си, седна в него и се залюля.
25.
Ег Рок беше най-пустият остров, който Аби беше виждала, малко по-голям от купчина скални блокове, обливани от вълните на Атлантическия океан. За по-малко от пет минути се увериха, че на острова няма никакъв кратер. След като го обиколиха, те поседнаха да починат на най-високия камък. Над главите им крещяха чайки, а в краката им вълните се разбиваха гръмотевично в скалите.
— Е? — каза Джаки, отпусната до нея. — Това си беше чист провал.
Аби преглътна тежко.
— Все пак ни остава Шарк.
— Да бе, точно така.
— Мъглата настъпва — каза Аби. От юг настъпваше тъмен облак, ниска, сива линия на хоризонта. Докато го наблюдаваха, той започна да поглъща остров Монеган, който посивя и постепенно изчезна. Малко по-късно изчезна и по-малкият остров Маняна, който се намираше близо до него. На всеки няколко секунди се чуваше сирената за предупреждение за мъгла.
Погледът и се премести към остров Шарк, парче земя с ширина около осем мили, не повече от два акра, незалесен и пуст. Той беше последен в списъка им. Ако метеоритът не беше паднал там… Тя хвърли едно камъче, тъжно размишлявайки върху шансовете им да открият кратера на Шарк. Облаците над главите им започнаха да се сгъстяват, изведнъж притъмня и замириса на студени мокри водорасли.
— Ще вали — каза Джаки. — Да се връщаме в лодката.
Аби кимна. Двете слязоха надолу по скалите, качиха се в гумената лодка и отплаваха. Океанът се беше успокоил, както често се случваше при мъгла. Аби загреба обратно към „Марея“ и след малко двете вече
