сметка и код за потвърждение. Моля, забележете сумата на депозита: 1,2 милиона швейцарски франка или около един милион долара. С тези пари ще можете да се установите някъде, далече от враговете си, и да изживеете последните си дни в спокойствие и комфорт, заобиколен от деца и внуци.
Шест извади една ленена кърпа от джоба и бавно я прокара по челото си.
— За да приберете парите си трябва само да представите това писмо и кода — продължи Форд. — Приносителят на писмото и кода взема парите, разбрахте ли? Независимо
— Каква?
— Ако до 48 часа не се върна в Сием Риап, за да докладвам, парите ще изчезнат от сметката.
Шест отново попи челото си. Форд погледна към Тък. Той не се потеше; мръщеше се и се взираше в облака, който се разнасяше в небето над хълма. После се обади:
— Това беше малка ракета. Може би трябва да изпратим някой на хълма, за да провери. — Обърна се към Форд и се усмихна широко.
Форд погледна часовника си.
— Както желаете. Разполагате с петдесет минути.
Тък го погледна с присвити очи.
— Времето е достатъчно.
Той се обърна към Шест и му каза нещо на диалект. Камбоджанецът се обърна към един от войниците, малко, жилаво момче на не повече от осемнайсет години, и му заповяда нещо, също на диалект. Момчето остави автомата си, свали патрондаша и съблече униформата, като остана само по черни платнени панталонки и свободна риза. Шест измъкна един деветмилиметров пистолет от колана си, провери пълнителя и му го подаде, заедно с едно уоки-токи. Момчето изчезна като дим в джунглата.
— Той ще стигне хълма за петнайсет минути — каза Тък. — И тогава ще разберем дали това е било ракетно нападение или измама. — Той се усмихна и за пръв път погледна Форд с широко отворени очи, които му придаваха комично, изненадано изражение на лицето.
Те зачакаха. Външно Форд оставаше напълно спокоен. Очевидно Кхон не беше успял да стигне до хълма с двете била. И както изглежда, не беше успял да се докопа до голямо количество експлозиви — експлозията наистина беше доста анемична.
Напрежението на верандата се засилваше.
— Десет минути — каза Тък с отвратителна усмивка.
Раменете се размърдаха неспокойно. Шест се потеше. Той отново прегледа писмото, сгъна листа, прибра го в плика и го пъхна под ризата си.
— Пет минути — каза Тък.
Ново
— Не виждам самолет! — изкрещя той.
Форд наблюдаваше внимателно Тък. Старецът вече не гледаше към хълма, а се беше обърнал към Форд и го пронизваше с хитрите си кафяви очи.
— Който и да представи писмото, вие или ваш пълномощник — повтори бавно Форд, — той получава парите. — Докато говореше, той гледаше към Тък и видя разбиране в порочно интелигентния му поглед.
С едно-единствено гладко движение Тък измъкна деветмилиметровия пистолет от колана си, насочи го в челото на Шест и стреля. Главата на белокосия отскочи назад, на лицето му се изписа искрено удивление, а мозъкът му се разпиля по пода. Той се строполи на верандата и остана да лежи там с широко отворени очи.
Войниците подскочиха при изстрела и насочиха оръжията си към Тък, ококорили уплашено очи.
Тък заговори спокойно на кхмерски:
— Сега аз командвам. Вие работите за мен. Разбирате ли? Всеки един от вас ще получи веднага по сто американски долара бонус за вашето съдействие.
Моментът на объркване премина за миг. Всеки войник събра длани пред гърдите си и се поклони на Тък.
Високият камбоджанец се наведе и леко измъкна писмото от вътрешния джоб на Шест, тъкмо навреме преди разширяващата се локва кръв да го залее. Пъхна го в своя джоб и се обърна към Форд с лека усмивка.
— А сега какво?
— Заповядай на войниците си да опразнят лагера. От всичко: охрана, затворници, миньори. Ако ЦРУ разбере, че бомбардира работници, които са били оставени в лагера, няма да получиш парите си. Бомбите ще започнат да падат след… — той погледна часовника си, — трийсет минути.
Тък тихичко влезе в къщата и минутка по-късно се върна с пачка двайсетачки, увита в найлон. Той преброи по пет банкноти на всеки войник, след това им добави по още една и им каза да опразнят лагера и да подкарат всички към джунглата — американците ще започнат бомбардировката след трийсет минути.
Докато те тичаха надолу по пътеката, стреляйки във въздуха, Тък подаде ръка на Форд.
— Винаги съм обичал да правя бизнес с американците — каза той със слаба усмивка.
Форд се насили да отвърне на усмивката.
27.
Аби не сваляше очи от зелената точка на радара, докато „Марея“ се влачеше през гъстата мъгла със скорост от пет възела.
— Горката ми глава — каза Джаки. — Не ме карай да го правя.
— Почти стигнахме.
— Направо си истински Блай. — Джаки изсипа в шепата си две хапчета от пластмасова тубичка с парацетамол и ги изпи с бира. После подаде кутийката на Аби. — Искаш ли да сръбнеш?
Аби поклати глава, без да сваля поглед от радара.
— Онази лодка пак се появи.
— Лодка ли? Каква лодка?
— Ето я. — Тя посочи към зелената точка на радарния екран, на около една морска миля зад тях.
— Каква е тази лодка?
— Не знам. Малка е. Мисля, че ни следи.
— Откъде знаеш, че не е някой рибар?
— Кой ще тръгне да лови омари в тая мъгла? — Аби си поигра с настройките на радара. — Нищо не виждам.
— Угаси двигателя — каза Джаки.
Аби го направи и двете се заслушаха.
— Чуваш ли я?
— Да — каза Джаки.
— Движи се подир нас от два часа.
— Че защо му е на някой да ни следи?
Аби отново пусна двигателя.
— За да ни открадне съкровището?
Джаки се изсмя.
— Може би прикритието ти е било твърде добро.
Аби даде газ, без да сваля очи от малката зелена точка, очаквайки да помръдне. Но тя просто си стоеше там.
Аби въведе курс към подветрената страна на остров Шарк и подкара бавно натам. Проучването му нямаше да им отнеме много време. Островчето представляваше просто един хълм без дървета насред океана, с полегат склон от едната страна и стръмни канари от другата, които, погледнати отдалеч, създаваха впечатление за перка на акула. Тя никога не беше идвала тук, нито пък познаваше някой, който да е бил.
