Откри, че Чейс я чака пред банята, и въздъхна високо, за да покаже възмущението си.
— Аз… сега… отивам… в кухнята — бавно обясни тя, сякаш говореше на малоумен.
— Мамо, мамо!
Тринити въздъхна облекчено. Сигурно Лари бе довел Стефани. Най-сетне имаше съюзник.
Стефани изтича в кухнята, следвана от Лари.
— Здравей, мамче! Липсвах ли ти?
— Разбира се, мила — въодушевено посегна тя към Стефани, за да я вдигне.
Чейс я изпревари и вдигна момиченцето високо във въздуха.
— Мамчето трябва да спре да те вдига. Ставаш вече много тежка.
— Чейс! — Малките ръчички обвиха шията му. — Радвам се, че се върна.
— Аз също, мъниче. Аз също.
— Лари — Тринити се обърна за помощ към зет си, който нехайно се беше облегнал на вратата, — аз казах на Чейс да напусне, но той не ще. Понеже отказах да се омъжа за него, той смята да ми отмъсти, като се нанесе да живее тук.
Лари положи сериозни усилия да не се изхили и успя донякъде, но не постигна същия успех с гласа си, който прозвуча съвсем весело:
— Той ти направи предложение и ти го отхвърли?
Тринити се намръщи.
— Не само че го отхвърлих, но му казах, че не искам повече да го виждам.
С крайчеца на окото си Тринити виждаше, че Чейс не бе помръднал. Застанал в средата на стаята със Стефани в ръце, той демонстрираше пълна липса на загриженост, независимо от това, че разговорът касаеше него.
Стаята леко се залюля пред очите й. Тринити се хвана здраво за един от кухненските столове. Споровете, които беше водила през последните няколко часа, очевидно вземаха своето. След дрямката се беше почувствала по-добре за известно време, но сега трябваше да седне, за да не повърне отново. Въпреки всичко тя упорито се опитваше да прикрие слабостта си пред Чейс.
Лари се спусна към нея.
— Защо не седнеш, мила? Не изглеждаш съвсем добре.
— Ако още някой ми каже, че изглеждам ужасно, ще започна да пищя! — заплаши Тринити, но се възползва от поканата на Лари и седна, без да си признае, че бе напълно съгласна с него.
Чейс притисна Стефани към себе си, след което я пусна на земята.
— Защо не надникнеш в колата ми да видиш какво съм ти донесъл от Лондон?
Стефани зарадвано се измъкна навън, а Чейс се обърна към Лари:
— Нанасям се тук, защото чувствам, че Тринити се нуждае от някого, който да се грижи за нея и Стефани. Тя очевидно не е добре, въпреки че отказва да го признае.
— Корава тиква — съгласи се Лари. Той се направи, че не е забелязал как изпъшка Тринити. — Когато я заведох на лекар преди две-три седмици, той ни каза, че Тринити ще има тежка бременност и трябва много да почива. Сериозно е изтощена. — Лари стана критичен. — Известно време тя не само вършеше обичайната си работа в стопанството, но тичаше напред-назад до Далас, за да се вижда с теб. А откакто ти замина, тя работи два пъти повече.
— Лари! — Тринити си каза, че при пръв удобен случай ще убие Лари за тези приказки. Нищо, че бяха самата истина. И веднага след като го убиеше, щеше да му изнесе най-добрата си лекция на тема „Кръвта вода не става“.
Чейс я изгледа неумолимо.
— Не се тревожи повече, Лари. Аз оставам. Двамата с Магнус ще се грижим добре за нея.
Тринити обърна гневно зелените си очи към зет си, но не намери никаква подкрепа.
— Съжалявам, миличка, но трябва да се съглася с Чейс. И аз казвам същото от известно време. Имаш нужда от помощник. Мисля, че ако някой може да те убеди, то това е само Чейс. Той няма да ти позволи да го изнудваш, както правиш с мен.
— Аз да те изнудвам? — недоумяващо възкликна Тринити. Това беше прекалено. Тя се отпусна обезсърчено на стола.
Чейс продължаваше да я гледа.
— Нещата стоят така, любов моя. Ако не остана и не се погрижа за теб, има голяма вероятност да се разболееш още повече и да рискуваш не само своето здраве, но и това на бебето. Не мога да повярвам, че искаш да постъпиш така егоистично и да застрашиш живота му.
Тринити сви рамене. Той бе дръпнал най-чувствителната струна. Изведнъж всичко й се стори безнадеждно. Беше зле седмици наред, с непрекъснати пристъпи на гадене и безсилие. И вместо да се оправи, ставаше все по-зле.
Всъщност Лари не знаеше всичко, иначе щеше и него да издрънка. Лекарят се бе отбил няколко дни след прегледа, за да й каже, че резултатите от изследванията говорят за тежка анемия. Беше й предписал таблетки за повишаване на желязото в кръвта, но повечето време на нея й се гадеше твърде много и не се бе опитвала да ги пие.
Тя открито си признаваше, естествено само пред себе си, че се беше претоварила прекалено много през последните месеци, за да бъде с Чейс, без да пренебрегва Стефани или работата си във фермата. Каква глупачка беше — да се изтощи до такава степен само защото се надяваше, че ще накара Чейс да я обикне.
— Избери си — резкият му глас я откъсна от мислите й, — или аз, или болницата. Сигурен съм, че щом с Лари обясним как продължаваш да не се грижиш за себе си, лекарят ще настои да постъпиш в болницата.
И Тринити бе сигурна. Докторът почти й бе намекнал, че ако гаденето продължи до такава степен, че да не може да задържа храна, ще трябва да я приеме в болницата, за да я храни венозно.
В отчаянието си тя опита нов подход.
— Няма да има място за всички ни тук. Ще бъде пренаселено и ще бъде неудобно… а ти продължаваш да викаш Магнус. Тук няма място за него. Къщата е твърде малка.
Чейс я изгледа спокойно и предложи:
— Ще се пренесем у нас. Има достатъчно място.
— Няма да стане. Няма да живея в този мавзолей.
— Можеш да го подредиш по твой вкус, стига да се пооправиш. Ти самата каза, че от него става красив дом.
Тринити се чувстваше притисната от всички страни. В нищо не й вървеше, но тя не желаеше да се признае за победена и опита отново:
— Никога не бих живяла там. Тази охрана ми действа задушаващо.
— Тя няма да те безпокои, а ще ти осигурява спокойствие и усамотение.
— Тук имам всичко, от което се нуждая, по-точно ще го имам, когато се махнеш. Не ме е грижа какво говориш. Няма да напусна дома си.
— Чудесно — спокойно отговори той. — Тогава Магнус ще идва, когато аз не мога да остана. Освен това ще осигурява храната. Ако не желаеш да готви в твоята кухня, ще приготвя храната в моята и ще я носи тук, за да я претопляме.
Дойде й наум нова пречка:
— Не желая тук хора от твоята охрана. Не желая да отглеждам Стефани в затворническа атмосфера.
— Ако чак толкова те безпокоят, ще ги освободя незабавно.
Тринити наведе глава и се подпря на ръката си. Чейс я беше победил и тя го знаеше. Чувстваше се твърде слаба, твърде болна. Можеше само да протестира, а от това нямаше никаква полза. Не можеше повече да се бори с Чейс. Още щом спомена за опасността, която заплашваше бебето, тя осъзна, че трябва да отстъпи.
През последните няколко седмици бе вцепенена като в пашкул и твърде болна, за да мисли за друго, освен как да преживее деня. Но отсега нататък, докато се оправеше, щеше да се движи по течението, както реката, на която бе кръстена. Това бе пътят на най-малкото съпротивление. Така не само на нея, но и на
