Чейс се завъртя на пети и излезе. След десет минути се върна с чаша димящ чай и чиния бисквити.
— Отмених срещата си, така че щом се приготвиш, ще те откарам в града.
Тринити отвори уста, но я затвори веднага щом видя неумолимото му изражение.
— И нито дума повече! — кратко нареди той.
Два часа по-късно Тринити седеше в лекарския кабинет и гледаше с неизпитвана досега неприязън възрастния господин, който се бе грижил за нея от малка. Доктор Къртис весело разказваше на Чейс всичко, свързано с нейното здраве. Още по-лошото бе, че Чейс сякаш попиваше цялата информация.
Доктор Къртис прекъсна монолога си, за да я погледне сияещо над очилата си.
— Толкова се радвам, че доведе Чейс със себе си тази сутрин, мила моя.
Тринити стисна зъби и се усмихна на лекаря. Изстена вътрешно, когато той продължи:
— Много е важно да се ангажира и бащата в целия процес, както знаете. — Той се обърна към Чейс: — Предполагам, че знаете за анемията й?
Чейс се усмихна учтиво на мъжа пред себе си, но посегна към Тринити и стисна болезнено ръката й.
— Бих искал да чуя вашето мнение, доктор Къртис.
— За нещастие сега Тринити има доста по-тежка бременност, отколкото със Стефани. Тя беше в крайно изтощено състояние още преди да дойде при мен. Освен това смятам, че нещата са се усложнили и от доста силно умствено напрежение. Но щом открих, че е бременна, незабавно предписах таблетки за повишаване на нивото на желязото в кръвта, както и диета, която смятам за особено важна при всички мои пациентки, които ще стават майки.
Той се вгледа проницателно в Тринити.
— Доколко можа да я изпълняваш?
— Аз… всъщност…
— Никак, докторе — рязко отвърна Чейс по същество на въпроса, като прекъсна нейното мънкане. — Тринити е твърде зле и не задържа храната.
Доктор Къртис я погледна замислено.
— Както ти казах, мила, има нещо, което мога да ти дам против повръщането. Можем да започнем с доста ниска доза и постепенно да я увеличим.
— Не! — Тринити поклати глава. — Категорично не. Мисля, че бях ясна. Няма да пия никакви лекарства, докато съм бременна. Няма да рискувам здравето на бебето си.
— Трябва да разбереш, Тринити, че нещо трябва да се направи, и то веднага. Не можеш седмици наред да я караш без храна. Не само ще увредиш бебето, но и самата себе си.
Тринити се размърда нервно на стола си. Не можеше да оспори такава логика, но и не знаеше как да постъпи.
Отказа да приема каквито и да било лекарства. Беше слушала твърде много ужасяващи истории за болни или деформирани новородени, за които чак след години се доказваше, че са увредени от лекарствата, приемани от майките по време на бременността, лекарства, които лекарите и държавните служби бяха смятали за безвредни. Но пък не искаше да бъде затворена в болница дори и за съвсем кратко време. Мислеше, че няма да издържи там.
Оказа се, че Тринити би могла да си спести душевните терзания, защото след малко, напълно в негов стил, Чейс взе решението:
— Защо не отложим още малко, доктор Къртис? Взел съм мерки за пълното спокойствие на Тринити. Няма да се тревожи за фермата или къщата. Освен това ще има човек, който да осигурява храната, препоръчана от вас като най-подходяща.
Възрастният мъж се облегна назад и ги загледа с интерес.
— А ти ще изпълняваш ли предписанията, Тринити?
Тя изгледа косо Чейс. Макар и с неохота, трябваше да му благодари за проницателното и навременно разбиране, което беше проявил.
— Обещавам, доктор Къртис. Знам, че трябваше да се опитвам по-честичко да хапвам по малко сирене или бисквити, но се чувствах твърде отпаднала, за да си приготвям храна, а още повече да ям.
— Отсега нататък ще се стараеш, нали? Ще оставиш други да се грижат за фермата и Стефани? — настояваше той, като очевидно се опитваше да убеди самия себе си в желанието й да съдейства.
Тринити се усмихна кисело. Добрият стар доктор Къртис я познаваше. Твърде добре.
— Обещавам — повтори тя.
Оттогава Чейс рядко напускаше имението, като за целта превръщаше кухнята й в офис и използваше масата й като бюро. Когато идваше време за хранене, той просто преместваше всичко на пода, включително и документи, свързани със сделки за милиони долари. При малкото случаи, когато не можеше да избегне пътуването до Далас, той първо уреждаше нещата така, че Магнус да стои при нея през цялото време на неговото отсъствие.
Между пристъпите на повръщане, когато успяваше да мисли свързано, Тринити наблюдаваше Чейс с удивление. Минаха седмици, но вместо да се отегчи и да си отиде, както беше предсказала, той все по- здраво се вкореняваше в дома й и в живота й.
За поддържането на стопанството Чейс нае човек, а домакинството пое сам. Той се грижеше неуморно за Стефани и не се гнусеше да чисти след Тринити или да мушне ръце в мивка, пълна с мръсни чинии и сапунена вода.
А когато ставаше въпрос за удобството и здравето на Тринити, Чейс бе готов на всичко. Купи й портативен телевизор с дистанционно управление и го инсталира в единия край на леглото й. Купи й стереоуредба. Тринити трябваше само да спомене определена книга или храна и тя чудодейно се озоваваше пред нея, в допълнение на последните броеве на всички списания и вестници, които според него биха могли да я заинтересуват.
Оставаше й само да кима удивена с глава. Невъзможно бе да повярва, че това бе същият суров и сдържан мъж, когото бе срещнала преди месеци. Отказваше да приеме, че той би могъл да се промени за толкова кратко време. Като че ли цинизмът на Чейс се бе прехвърлил у нея.
Една вечер Чейс се върна от Далас и влезе в спалнята с няколко кутии в ръце. Хвърли ги на леглото й и започна да ги отваря.
— Какво, за бога, си донесъл?
— Дрехи за бременни жени — осветли я лаконично той.
— Нямам нужда от тях — възмутено му отвърна Тринити.
— Не можеш да си закопчаваш дрехите вече, Тринити — усмихна й се той, — а тези джинси от много пране скоро ще се превърнат в дрипи.
Тя се надяваше, че Чейс няма да забележи колко прилепнало по тялото й стоеше всичко, което облечеше. Вече не можеше да си закопчава джинсите и затова носеше широки горни блузи. За щастие беше започнала да се храни по-добре и да наедрява.
— Имам дрехи, които носех като бременна със Стефани. Те са съвсем запазени — упорито настояваше тя. Не му каза, че ги беше носила толкова дълго време, че й се повръщаше от тях. Затова и не бързаше да ги изважда. — А сигурно и Сиси има някои, които мога да използвам.
— Сиси ми каза, че си й дала дрехите, които си носила като бременна със Стефани.
— О, да, така е. Бях забравила.
— А тя ги е съсипала.
— Не може да бъде!
— Това са били вехтории, Тринити. Освен това кога най-после ще разбереш, че не се налага да се задоволяваш със стари и взети назаем неща?
Тринити се намръщи и се облегна удобно на купчината възглавници.
Чейс ведро й се усмихна и изсипа съдържанието на кутиите. Затрупа я дъга от цветове и материи и тя несъзнателно протегна ръка да ги докосне. Пред нея се разстилаха красиво скроени дрехи за бременни за всякакви поводи и случаи. Коприна и шифон дръзко отразяваха последните новости в модата.
— Прекрасни са — сърдито призна тя. — Обикновено този тип дрехи са ужасно практични на вид. Откъде намери такова разнообразие?
