Аркадио кимна в знак на съгласие като хипнотизиран, после вдигна един голям камък, който го препъна на двора. Това беше костенурката Олга, която се къпеше в една локва. Трепереща, тя скри главата, краката и опашката си в черупката и започна да реди майчина молитва за безопасността на своите бебета.
Светкавиците осветяваха сцената, този път с жълтеникавия оттенък на бойния газ иприт. В тази частица от секундата ослепителна светлина Фиделио Касторини разпозна своята врата и се запъти към нея. Беше пристигнал у дома. Най-после у дома. В същата частица от секундата ослепителна светлина очите на Аркадио Карнабучи се фокусираха и той съзря отзад касапинът да се приближава към къщата.
— Бинго — извика гласът.
Най-лошите страхове на Аркадио Карнабучи се сбъднаха. През цялото време, докато лежеше в болницата, той бе имал право да се страхува от този зъл прелъстител. Надяваше се нещата да не са стигнали твърде далеч в негово отсъствие. Касапинът трябваше да умре. В това беше сигурен. Това бе единственият начин. Обезумял, той се затича напред и размаза костенурката в черепа на Фиделио. Фиделио нададе ужасен вик. В писъка, надвил шума на тази страховита нощ, се съдържаше цялата дяволска мъка от внезапното осъзнаване на собственото му нещастие.
Аркадио Карнабучи също се опита да изпищи, но от устата му не излезе звук. Той беше загубил гласа си завинаги и това бе единственото трайно последствие от неговата болест. Никога вече нямаше да говори или да пее. Тялото на касапина падна назад върху Аркадио и предизвика нов опит за пищене. Или може би той не бе спирал опитите си да пищи. Кой би могъл да каже?
Светкавица блесна отново и този път светлината се задържа, зелена и зловеща, и Аркадио видя грешката си. Това изобщо не беше касапинът. Макар фигурите им отзад да бяха абсолютно еднакви, отпред те се различаваха. Този тип имаше гъста брада, прорасла до коленете. И коса като храст. Касапинът определено имаше гъста коса, но тя беше нищо в сравнение с тази. И от устата му, от която течеше струйка кръв, се подаваха огромни, подобни на кучешки зъби, които повече от всичко останало вселиха страх в душата на Аркадио Карнабучи.
В кратката почивка между седмия и осмия тур на тяхната любовна схватка Фернанда Пондероза и Примо Касторини чуха писъка, който раздра нощта. Примо Касторини настояваше да продължат, без да обръщат внимание на нищо, но Фернанда Пондероза бе обзета от предчувствието за някаква трагедия и побърза да се облече въпреки опитите му да я спре. Затова и той отвори стенния гардероб и извади някои от дрехите на брат си, които все още висяха там.
Дъждът внезапно спря и остави въздуха свеж и хладен. Гръмотевиците отминаха към планините и небето остана светло като ден.
Задъханите любовници се появиха на сцената на убийството точно в същия момент, в който в пълен галоп аз влязох в двора, яздена от господарката ми. Бяхме последвани от ревящи сирени, които обявяваха пристигането на камион карабинери и на линейката, шофирана от Ирина Бианкарди, подкрепена от Джанлуиджи Пупини.
Моят възлюблен, който все още издаваше безмълвен писък, изглеждаше невменяем, особено когато стана свидетел на прекалено очевидната връзка между нея, която продължаваше да счита за своя бъдеща невеста, и касапина, който не можеше да бъде по-жив в това си състояние.
— Фиделио — изрева Примо Касторини, след като разпозна брат си въпреки вълчия му вид, и падна на колене до тялото.
— Силвана — измърмори Фиделио при вида на Фернанда Пондероза. После със сетни сили добави „Обичам те“ и мигом издъхна.
Костенурката Олга, която бе получила ужасни рани, също умря, оставяйки седем сирачета.
Внезапно дворът се изпълни с хора. Нашите клюки са по-ефективни в сравнение с който и да е друг район и нашите граждани се отзовават с готовност на техния зов. Някои бяха облечени с пижами и нощници, въпреки че повечето не носеха почти нищо, захвърлили отдавна нощните си одежди поради жегата. Убийството обикновено сплотява хората, особено когато се случва на собствения ти праг. Никога преди не бе имало проява на подобно усещане за другарство между гражданите, които обикновено не се колебаеха да си забиват взаимно ножа в гърба.
— Аркадио Карнабучи убиец! Кой би повярвал в това, а?
— Винаги съм го смятал за особен.
— Колко щастливо се отървахме, съседи.
— Хвала на Бога!
Вълнението се засили, когато поставиха белезници на моя любим. Опитах да се приближа до него, за да го утеша, но също бях вързана с помощта на въже. И макар да не свалях пълните си с любов очи от него, той имаше очи само за Фернанда Пондероза, която имаше очи само за Примо Касторини. Сперанца Пати, облечена с нощница, която разкриваше прекалено много за жена на нейната възраст и тегло, гледаше просълзена моя възлюблен и ако не бях вързана, щях със сигурност да я ухапя злобно по дупето.
Докато тялото на Фиделио Касторини, който се бе върнал от света на мъртвите само за да умре отново, бъде прибрано в линейката, нозете на моя любим се усукваха между краката на двама млади офицери, облечени в прилепнали панталони с широки червени лампази отстрани. Хвърлиха го отзад в полицейската камионетка, затръшнаха вратата, преди да я заключат, и за него остана възможността да гледа външния свят само през решетките на малкото прозорче, през което зърна Фернанда Пондероза да изрича думите:
— Ще те чакам. Вечно.
Само да можех да се освободя от това въже.
Шеста глава
Бурята, предизвикала катаклизъм, възстанови нормалното равновесие в района. Слънцето грееше, но не изгаряше, и вече се готвеше за зимната си ваканция. Подземното бучене спря и ние вече не се страхувахме от земетресение Тревата отново порасна зелена, а не кафява. Животните се възстановиха. Овцете смениха сините си кожуси, под които се откриха бели. Козите и кравите отново започнаха да дават мляко. Производителите на сирене в местносгга отново можеха да започнат да правят сирене. Къртиците започнаха да ровят. Плъховете — да гризат. Пчелите бръмчаха. Птиците пееха. Водата потече в реките, потоците и водопадите. Езерото се напълни и лебедите плуваха в него. Дъговите пъстърви отвориха разтегливи устни и лапаха мухите, които отново полетяха.
Жителите можеха да се заемат с обичайните си занимания. Всички с изключение на Луиджи Бордино. На сутринта го откриха мъртъв и Сузана избягваше погледа на съпруга си. Трупът бе открит с потопена глава в леген тесто с миризма на круши, което трябваше да бъде оформено във вкусен подарък за Фернанда Пондероза. Сузана настояваше, че го е ударила мълния, но Мелкиоре не бе толкова сигурен. В пекарната вече бяха инсталирани високотехнологични електрически пещи и работници поставяха нова табела отпред. Върху нея с големи букви и засукан калиграфски шрифт беше изписано „Сузана Бордино“. Всичко изглеждаше така, сякаш Луиджи Бордино никога не бе съществувал. Ала тя бе извършила убийството напразно.
Аз теглех двуколката, украсена с панделки и рози, в която седяха зачервените новобрачни Кончета и Амилкаре Кроче на път към къщичката си на „Виа Алфиери“. По пътя отминах Санчио, мулето на Касторини, което бе вързано пред „Щастливото прасе“ и дъвчеше лист прясна зелена папрат. Той ме погледна с ленивите си очи и аз бях запленена. Изгарях от любов, каквато преди не познавах. В този миг на откровение аз проумях една универсална истина. Никога не бях обичала Аркадио Карнабучи. Всичко това беше една ужасна грешка. Обичах Санчио и в очите му прочетох, че любовта ми е споделена.
След като откъснах очи от своята нова и нежна любов, забелязах, че градската библиотека е затворена. Сперанца Пати бе последвала Аркадио Карнабучи до областния град, където използваше връзките си в администрацията и се занимаваше със защита на каузата му на най-високо ниво. Никога нямаше да се откаже от мисията си да изчисти неговото име и да гарантира освобождаването му от карцера. Аркадио Карнабучи, който чезнеше в килията си, беше осъзнал своята фатална грешка. Жената на мечтите му не беше Фернанда Пондероза. Това беше Сперанца Пати. Той бе объркал имената им. Какъв глупак беше само. Пълен и съвършен глупак.
