Страсти по госпожица Пондероза

Лили ПрайърСтрасти по госпожица Пондероза

За Кристофър

Беше увиснала във въздуха над местността това лято като облак, който правеше въздуха плътен и бисерен. Кръжащите златисти прашинки улавяха слънцето, проблясваха и предизвикваха болезнен копнеж. Наситен и обагрен в розово. Парфюмирана ектоплазма.

„Гардении“, „фрезии“, „ароматен грах“, „ябьлков цвят“, твърдяха любителите на градините и напрягаха носове, за да определят какво е.

„Прясна сметана“, „разтопен шоколад“, „пресен хляб“, „зрели пъпеши“, „диви ягоди“, надпреварваха се гастрономите, а устите им се пълнеха със слюнка.

„Похот“, отсякоха моралистите.

„Божествена еманация“, мълвяха сестрите от манастира на Сант Антонио Абате и отдадоха прослава в специална меса, отслужена от епископа.

„Дренажи“, написа общинският инспектор по околната среда със заврънкулка в тефтера си.

„Мъгла“, прецениха метеоролозите.

„Свеж въздух“, сигурни бяха пуристите.

„Смърт“, посърнаха песимистите.

„Глупости“, презрително рекоха интелектуалците.

„Холера“, поставиха диагноза медиците.

Никое от предположенията не бе вярно. Беше страст. Онези, които я вдъхнаха — сред тях и аз, — бяха поразени от нея.

Герои

Фернанда Пондероза, жената

Оскар, маймуната

Соле и Луна, малките на маймуната

Олга, костенурката (има седем малки: Еванджелиста, Карла, Дебора, Кресида, Дафне, Манон и Лила)

Рафаело ди Порцио, пощальон, единайсети избирателен окръг

Васко, майстор на компанията за пренос „Гроси“

Сеньора Васко, съпруга на Васко

Глауко Панчио, един от служителите на „Гроси“ по преноса

Борели, стюард на бара на „Санта Луиджия“

Мария Грация, моя братовчедка

Аркадио Карнабучи, собственик на маслинови плантации

Кончета Крочета, районната медицинска сестра

Моя милост, Джезабел, мулето на районната здравна служба

Федра Брини, сплетница

Присила Карнабучи, майка на Аркадио (починала)

Ремо Карнабучи, баща на Аркадио (починал)

Макс, куче на Аркадио

Амелберга Фидоти, помощничка на търговеца на манифактурни стоки

Сперанца Пати, църковна органистка и градска библиотекарка

Тереза Марта, сляпата тъкачка на килими и глухият й съпруг Берардо

Малко Беато, хорист, умира от емболия

Падре Арканджело, енорийският свещеник

Амброджия Буфалети, шофьор на камион

Ирина Бианкарди, шофьор на линейка

Джанлуиджи Пупини, фелдшер

Мария Календа, производителка на сирене и гледачка на свине в къщата на Касторини

Силвана Касторини (родена Пондероза), близначка на Фернанда Пондероза

Фиделио Касторини, съпруг на Силвана, зет на Фернанда

Примо Касторини, касапин на свине; по-малкият брат на Фиделио

Пердита Касторини, майка на Фиделио и Примо

Фабриката за свинско на Пучило, главен конкурент на „Щастливото прасе“

Вдовицата на Филипучи, една от приятелките на Примо Касторини

Бандата крадци, известни като „Нелинос“, и тяхното куче Фаусто

Недо, местният отшелник

Санчио, мулето на семейство Касторини

Белинда Фонди, ражда ангел

Ромео Фонди, съпруг на Белинда

Серафино Фонди, бебето ангел

Фелис, Емилио и Просперо Фонди, бъдещи деца на Белинда и Ромео

Доктор Амилкаре Кроче, лекарят

Вдовицата Мадалони

Дон Дино Мадалони, собственик на погребалната къща „Мадалони“ и шеф на мафията

Помилио, Приско, Пиро, Малко, Ивано и Гадо Мадалони, шестимата синове на дон Дино

Селмо и Нарно Мадалони, братовчеди на дон Дино

Франко Лаудато, художник и оркестрант

Луиджи Бордино, хлебар

Глориана Бордино, съпруга на Луиджи (починала)

Мелкиоре Бордино, син на хлебаря (майстор на пасти)

Сузана Бордино, съпруга на Мелкиоре

Старият Луиджи Нордино, сегашен баща на Луиджи

Манфреди Бордино, дядо на Луиджи

Герберто Пиколото, фермер — производител на пъпеши

Филиберто Карофало, млекопроизводител

Себастиано Монфрегола, бръснар

Поликарпо Пинто, преследвач на плъхове

Лука Карлучио, обущар

Карлота Болета, нощна медицинска сестра в здравния пункт

Синьор Алберто Кокоза, отдел за околната среда и хигиената

Сестрите Гоби, известни с окосмяването по лицето си

Артуро Басиано, търговец на лотарийни билети

Кармело Сорбило, ненадежден пощальон

Джузепе Мормиле, най-близкият съсед до Амилкаре Кроче

Имаколата Мормиле, съпруга на Джузепе

Пролог

Изглежда тя предчувстваше трагедията, защото когато момчето донесе телеграмата, намери къщата със