— О, по дяволите — изръмжа той, взе меха от ръцете й и го пусна на земята при туниката й. После, обзет от желание, леко я бутна към постелята, която бе приготвил, накара я да се отпусне по гръб и легна до нея. Отново започна да я целува, прокара език в устати й, а тялото му скриваше нейното от жадните му очи и нощния хлад. Не желаеше да я тревожи със страстния си поглед, но изгаряше от желание отново да докосне гърдите й. Страхуваше се, че това ще я напрегне, както бе станало преди малко.
Успокои се, когато с дясната си ръка усети, че сърцето й бие равномерно, и внимателно я придвижи към гърдите й. Тя явно вече не се смущаваше толкова от тази интимна ласка. „Може би вече й е приятно“ — по мисли си Брандър обнадежден. Може би допирът на пръстите му до гладкия овал с твърдо зърно на върха доставяше и на нея такова удоволствие, каквото на него.
Но Мира отново се опита да заговори:
— Брандър?
— Да? — попита той и най-сетне откъсна устните си от нейните.
Учуди се на настойчивия й глас, изпълнен с детска закачливост.
— Кажи ми, моля те, вашите жени приличат ли на мен?
Той не можа да сдържи изненадата си.
— Какво? Искаш да кажеш, когато са без дрехи?
— Аха.
— Разбира се, че да, Мира. Те са по-високи от жените във вашето племе. Но във всяко друго отношение са като тях. Създадени са да раждат деца… и да доставят удоволствие на мъжете — завърши той и разбра, че Мира изпитва достатъчно доверие към него, за да позволи и на другата си ръка да погали гърдите й. Докато ръцете му я милваха, устата му съвсем естествено пожела да ги последва и понеже не усети съпротива от страна на Мира, Брандър покри с целувки врата й. За щастие тя остана спокойна. Освен въздишките на одобрение не издаваше никакъв звук и приемаше всичко.
Дори когато устните му стигнаха до гърдите й и можеха свободно да избират едно от двете зърна, тя не каза и не направи нищо в знак на съпротива. Брандър реши, че просто бе изпила прекалено много вино. Но за Мира времето бе сякаш спряло и тя почти не забеляза кога мъжът се впи в гърдите й. Наистина, той бе прав, това не бяха ръце на насилник, а на молител или духовник, който смирено държи пред олтара свещеното писание.
Светлината на огъня се отразяваше в очите на Брандър, зениците му сякаш плаваха като горящ кораб сред морето. Внезапно Мира осъзна с пределна яснота, че тяхната двойка не бе единствена под звездното небе. Десетки, стотици, хиляди и хиляди мъже и техните любими търсеха топлина в прегръдките си и в тайното сливане на телата. Значи така можеше да се чувства едно момиче, лежащо полуголо до един мъж. Тя си даваше сметка, че е опасно, но се бе отдала в ръцете на Брандър като агне на заколение. Разбираше големия риск. Отец Лон бе подчертал колко диви могат да бъдат хората от Норс. Разказите за норските нрави бяха изпълнени с кръв, в тях се говореше за култ към животинския фалос. Бе забравила случилото се и послушно се бе оставила на този викинг. Стана й ясно, че го направи не въпреки препятствията, а именно заради тях.
Истината бе, че в момента просто не се тревожеше от всичко това. Никога през живота си не се бе чувствала така изпълнена с живот, толкова цялостна, и изобщо не мислеше, че Брандър може да се възползва от нея по някакъв начин. Да, когато устните и езикът му стигнаха до дясната й гърда, горещите вълни, които я заляха, я накараха да желае точно това, което правеше.
При всяко от тайните си пътешествия Мира се бе срещала с Брандър близо до неговия лагер и с всяка своя усмивка и поздрав го бе подканяла да постъпи с нея както пожелае. Той я привличаше и мамеше, сякаш гледаше към морето от най-високата скала — бе опасно привлекателен, като тайнствена напитка, която предлага безкрайно щастие или гибел.
Винаги бе мечтала да я изядат така хищно, и когато той стигна до плътта й и се впи в нея с алчната ненаситност на кърмаче, разбра, че сега желанието й ще бъде изпълнено. Една част от нея, останала трезва, мълчаливо протестираше. В своята невинност Мира никога не си бе представяла, че един зрял мъж може да се държи по този начин. Но другата й половина, тази, която се поддаде на виното, се чувстваше чудесно. Мира просто се бе сляла с огъня и въздуха, който я обгръщаше. Усещаше се лека и безгранична, като питието, което я бе довело до това състояние.
Звуците на доволно мляскане, които Брандър издаваше при целувките на гърдите й, разкриваха природния закон, който той не би могъл да изрази с думи: мъжът съвсем естествено получава онова, което по-късно ще бъде предложено на неговите деца, създадени от този апетит. Това бе всеобщият закон на развитието, валиден за всички хора, независимо дали бяха родени в чудесната Ерин или в далечната, страшна Туле.
Брандър, очевидно опитен любовник, беше прав. Никакви думи не можеха да убедят Мира така добре, както я убеждаваше безмълвната работа на езика му: в живота наистина имаше мигове, в които бе по-добре човек да се осланя на инстинкта, отколкото на логиката или морала. Тогава за него нямаше друг избор, освен да се съгласи с искания, които никой мъж или жена от племето ерс не би изрекъл гласно денем.
Брандър насочи горещото си внимание към лявата гърда на момичето. Той захлупи с топлата си ръка дясната й гърда, внимателно я остави там и поде същата игра с нейната близначка. Наведе устата си към нея и езикът му започна да обикаля около розовото зърно. После го захапа със същата учтивост, с която се отличаваше от самото начало на запознанството им. Мира разбра, че мъжът няма да остави нито част от тялото й непогалена и незатоплена в нощния хлад.
Дървата в огъня пращяха и изпускаха искри, а върху нея се сипеха същите неизречени думи. Този път устата и езикът на Брандър работеха по-бързо и изпращаха още по-горещи вълни към тези части от тялото й, за които тя едва ли се бе сещала някога. Въпреки че се стараеше да стои тихо, Мира започна да стене и да се повдига нетърпеливо към него. Не можеше да устои на настойчивото си желание, макар да знаеше, че е греховно.
— Какво има? — запита той, вперил огромните си страстни очи в нейните. — Да не би да съм ти причинил болка?
Тя преглътна тежко и съжали, че отново се изричаха думи. Те й се сториха безкрайно неуместни, приличаха на морски вълни, безцелно удрящи се в брега, и разрушиха това, което се бе създало между двамата.
— Не… Просто си помислих, че ще полудея, ако продължаваш така.
Той се усмихна леко, с разбиране.
— Разтвори краката си — прошепна той едва чуто. Мира не схвана думите му и поиска да го помоли да ги повтори. Но не го направи, слава Богу. Успя да се сдържи и така спести и на двамата необходимостта отново да разменят думи.
След малко той леко се повдигна. Плъзна ръце по одеялото, приседна на колене и се наведе към онова място от тялото й, което бе имал предвид.
Тя преглътна и размърда глава.
— О, Брандър, не — каза тя, но гласът й почти не се чу.
Пронизващият му поглед се впи в нейния и тя разбра, че е сериозен и решителен.
— Ти жадуваш и се нуждаеш точно от това. — Той не се молеше, а й обясняваше.
„Откъде ли го знае“ — почуди се Мира.
Изведнъж в главата й изникна споменът за неговите думи, изречени в началото: „Можеш да ми откажеш когато поискаш и ще спра“. Никога не беше нарушавал думата си, сигурно нямаше да го направи и сега.
— Мира — прошепна той отново в ухото й. Постави ръката си на мястото, за което говореха, и внезапна топлина заля тялото й. — Мира, не се страхувай. Няма да ти направя нищо лошо. Позволи ми да ти покажа колко е хубаво. Ще го знаем само аз и ти.
Мира си спомни, че това бе тяхната първа и единствена нощ заедно, тяхната единствена близост, която можеше да се окаже твърде кратка. И ако той можеше да прочете мислите й, щеше да разбере, че всяка част от тялото й жадува за тайния допир, за който говореше той. Тя отново изстена, този път от безпомощност, и усети как бедрата й бавно се разтвориха за него.
Пръстите на Брандър започнаха да я галят леко и предизвикаха в нея някакво непознато досега удоволствие. След това той поиска да покаже тази милувка а нейната завършеност и внимателно вмъкна един от пръстите си в Мира.
