двамата братя се доближиха до огъня и започнаха да събират част от завивките.
Брандър изчака да се отдалечат и й отговори:
— Помолих ги да отидат да си накладат друг огън някъде по-далеч от нашия, а ние с теб да останем сами.
На слабата светлина Брандър успя да забележи как при тези думи бузите на момичето почервеняха.
— О, Брандър. Какво ли ще си помислят? — попита задъхано Мира. Устните й трепереха и издаваха колебанието й.
— На твое място не бих се тревожил за това, скъпа моя. Мислех, че си разбрала, че хората от племето норс не се занимават много с чуждите работи. Във всеки случай можеш да разчиташ на уважението, което моите братя ми дължат като на по-голям брат.
Мира затвори очи и поклати глава:
— Господи. Боя се, че не бива да оставам насаме с теб.
Слаба усмивка се появи на лицето на Брандър. Той стана и отиде на мястото, където бе струпан багажът им, и се върна с мях вино.
— Я по-добре пийни от това, любов моя. И аз ще сторя същото. Това чудесно питие винаги дава кураж.
— Благодаря. Май ще те послушам — отговори тя и пое меха. Макар че жените от ерс много се пазеха от виното, то й се стори единствено спасение от растящото в сърцето й притеснение.
— Тук на сигурно място ли ще бъдем? — попита Мира разтревожено и отпи няколко глътки вино.
Брандър разстилаше завивките около огъня:
— От какво те е страх?
— От крадци и разбойници. Ранен си, а и аз съм без оръжие…
— В името на всички светии, защо се тревожиш толкова — прекъсна я той с усмивка. — Моите братя са достатъчно близо, за да ни помогнат в случай на нужда. И после, нека говорим открито — добави той и й хвърли усмивка, която й се стори обезпокоително нехайна, — аз съм този, от когото трябва да се страхуваш най-много.
Тя отпи още малко.
— О, моля те — тихо каза тя. — Не забравяй колко съм неопитна в тези работи.
Той отново се засмя, но този път, слава на Бога, усмивката му бе изпълнена с разбиране.
— Няма да забравя — увери я той и протегна ръце към нея. — Ела по-близо до огъня, виж как трепериш от студ.
До този момент Мира не бе забелязала, че тялото й се разтърсва от ритмични леки тръпки. Но това се дължеше повече на нейния страх, отколкото на нощния хлад.
— Хайде — отново я подкани с нежен глас той. — Топлината на огъня е чудесно нещо, пък и жадувам да те видя на по-светло.
С меха вино в едната ръка и придържайки наметката с другата, Мира стана и се приближи до него. Ръцете му се обвиха около кръста й и тя възкликна от изненада.
— О, мое прекрасно момиче. Не се чувствай като жертвено агне — прошепна той с устни върху челото й, очевидно доловил страха й. — За нищо на света не бих ти причинил нещо лошо. Още ли не си го разбрала?
— Единственото, което разбирам, е, че се чувствам безпомощна пред теб. Тази нощ можеш да ми поискаш всичко и няма да имам сили да ти откажа.
— Тогава те моля да ми повярваш, че няма да поискам нещо, което би трябвало да ми откажеш.
— Наистина ли? — попита недоверчиво тя и го погледна в очите с такава детска невинност, че сърцето му се сви.
— Наистина — увери я той. — Просто ми се довери, мила моя. Знам колко съм ти задължен за всичко, което направи за мене и за екипажа ми, и затова съм длъжен да ти благодаря и да те даря с наслада.
„Наслада, сигурно телесна“ — си каза Мира и почувства, че виното започва да замайва главата й. За своя изненада скоро разбра, че последните си думи не бе казала наум, а ги беше изрекла гласно.
— Да, телесна наслада — потвърди Брандър, отстъпи назад, хвана брадичката на Мира и повдигна лицето й, за да я погледне в очите и да разбере колко противоестествено за ирландците е отричането на любовта. — По дяволите, Мира! Не бива да мислиш, че връзката ти с мъж може да остави позорно петно за цял живот върху нещо свято за тебе! Твоето тяло не е грях! Нито пък онова, което искам да ти сторя! Напротив, предлагам ти блаженство, каквото има само в рая, където един ден ще отидем всички ние.
При това предложение Мира прехапа долната си устна и отново осъзна, че ще се подчини на всяко негово искане.
— Тогава научете ме, сир. Оставям се в ръцете ви.
За нейна изненада той веднага коленичи на земята и започна да повдига наметалото й, с което се бе загърнала и скрила като за защита. Очакваше, че ще започне с прегръдки и целувки, но сега разбра, че тези нежности бяха свършили.
— Съблечи си туниката — тихо каза той, след като свали наметката й и започна да я придържа зад нея.
Мира усети, че я залива гореща вълна не толкова от искането му, колкото от заповедния тон, с който бе изречено. Това бе заповед, защото Брандър не добави нито „ако обичаш“, нито „моля те, мила“. И тази липса на учтивост й направи особено силно впечатление, понеже досега беше много внимателен с нея.
— Аз ще те крия отпред, а наметалото отзад. Така че никой освен мен няма да види — добави той, без да дочака нейния отговор.
Въпреки неговите думи и многото вино, което бе изпила, Мира продължаваше да се колебае. Сега той искаше да види не само гърдите й, а цялото й тяло; тя не знаеше дали ще има смелост да изпълни желанието му. Гледаше го право в сините очи и се надяваше да намери в тях някакво снизхождение, но погледът му бе непреклонен като думите.
— Хайде — каза твърдо той с глас, който не оставяше никакво съмнение в решителността му. — Не можеш да ме обичаш истински, ако не ми вярваш. Спомни си какво ми каза преди малко, иначе ще реша, че не държиш на думата си.
Мира изпита желание да се разплаче, но вместо това се наведе и повдигна долния край на дрехата си. После се сети за нещо и спря.
— А ти? — запита го нападателно и дръпна туниката си надолу. — Ти защо не се събличаш?
— И това ще стане. Сега трябва ти да се научиш да се чувстваш удобно без дрехи.
Мира разбра, че няма какво да отговори на това, стисна здраво очи и с дълбока въздишка вдигна нагоре туниката си, после я издърпа през главата. Освободи ръцете си от ръкавите и дрехата падна на земята.
— Гледай сега, ненаситнико — изрече тя със затворени очи.
За нейно разочарование той отстъпи назад.
— Гледам — бе отговорът му, а гласът му беше пълен с такова възхищение, че тя разбра, че не може да му се сърди дълго.
— Сега ме завий. Нали вече се нагледа, покрий ме с наметалото, ако изпитваш поне малко жал към мен.
Брандър съзнаваше, че тази вечер не трябва да отива много надалеч, за да не рискува напълно да загуби доверието на девойката. Но не можеше да откъсне поглед от нейната съвършена малка фигурка. Това бе най-красивото тяло, което някога бе виждал; в светлината на огъня неговите очертания приличаха на изящна статуетка.
Успя да си наложи да я загърне с наметалото и я притисна до себе си.
— О, да ме вземе Валхол, ти си прекрасна! Желая те повече, отколкото можеш да си представиш. — Наведе се да я целуне и за своя радост намери устните й отворени и податливи на целувката.
— Брандър — чу гласа й миг след това.
Той ставаше все по-нетърпелив.
— Какво има? — попита я шепнешком.
Усети, че към гърдите му се притиска нещо, погледна надолу и видя меха с вино, който тя продължаваше да държи в ръцете си, сякаш без да знае какво да го прави.
