— Не се шегувам, Брандър. Наистина не мога да го понеса.
Той вдигна вежди, разбрал, че невинното му движение я бе смутило. Поне можеше да задържи ръката си там, докато получи обяснение.
— Но защо? Боли ли те? Не мога да повярвам.
Тя ядосано възкликна и отмести ръката му.
— Просто… просто ме е срам. Това е!
Той остана неприятно изненадан от внезапния й отказ. Беше й обещал обаче да не прави нищо против желанието й и сега трябваше да й се подчини или да рискува да я загуби завинаги.
— Срам ли те е? — прошепна той. — За Бога, Мира, защо?
— Голотата е грях. Майка ти не ти ли го е казала? — попита тя вече почти спокойно за изненада на Брандър.
Той не можа да измисли нищо по-подходящо за утеха, освен да положи внимателно на рамото й същата ръка, която тя бе отблъснала преди малко.
— Нашата страна е толкова студена през цялата година, скъпа моя, че рядко можеш да видиш голи хора. Но дори когато сме на топло в банята, не смятаме, че това е срамно.
— Баня? — повтори тя, сякаш нямаше ни най-малка представа какво е това. И Брандър си спомни, че не беше виждал баня в земите на племената от Ерин и бе предположил, че се къпят в близките потоци.
— Това е къща, в която се къпем.
— Хм — тя явно бе разочарована. — Според Църквата къпането също е грях.
— Мира, мога да приема, че църквата е против това да лежиш с мен по този начин, но защо това не ти попречи да се целуваме преди малко?
— Защото… трябваше да обмисля — обясни тя, седна и се загърна с плаща.
— Да обмислиш дали да разкриеш чувствата си към мен и да ми разрешиш същото, така ли? За Бога, какво трябва да обмисляш?
Гласът му беше толкова нежен и чистосърдечен, че гърлото на Мира се сви и тя си помисли, че наистина нямаше какво да се обмисля.
— О, Исусе, не зная — простена тя и поклати глава.
Той използва моментното й колебание и я притегли към себе си. Неговата топлина и явното му надмощие накараха здравия й разум да не се съпротивлява.
— Онзи нападател… онова животно, който ме нападна, разкъса наметалото ми. Разкъса го и разголи гърдите ми, когато стрелата на един воин от моето племе го прониза! Оттогава дори мисълта за това ме ужасява.
— Но защо? Нали той е мъртъв? Убили са го, докато е правел това.
Тя наведе лице към гърдите си и обърса сълзите си в дрехата.
— Да, мъртъв е. Но какво ли си е помислил, като ме е видял така? Видя толкова тайни части от тялото ми. Гледаше така свирепо и ожесточено. Сигурно е решил, че гърдите ми са отвратителни. Може би наистина е така, защото Църквата изисква те винаги да са покрити.
Брандър я разтърси.
— О, Мира. Гърдите ти в никакъв случай не са отвратителни. Напротив, тъкмо защото те неудържимо привличат мъжете, църквата заповядва да бъдат скрити. Но, за Бога, няма нищо по-прекрасно от момиче без дрехи, както е при всички живи същества.
— Уф, Брандър, нямаш предвид това — отбеляза тя и въздъхна толкова разочаровано, така детински наивно, че той не можа да сдържи усмивката си.
— Напротив. И сега ще ти покажа как се прави. — Тя го погледна ужасено. — Ела при мен. Няма да ти направя нищо лошо — мъчеше се да я убеди Брандър. Само се приближи и се обърни с гръб към мен.
Все още изпълнена с недоверие, Мира му се подчини Може би просто бе любопитна, но явно изпитваше към него повече доверие, отколкото към всеки друг мъж.
— Вдигни си наметалото.
Тя го погледна през рамо.
— Хайде. Най-добре го събери на една страна. Понеже тя остана неподвижна, това направи той.
После вдигна долната й риза, пъхна ръце под мишниците й и постави дланите си върху тялото й, точно на височината на гърдите.
— Усещаш ли колко широко е тялото ти тук и как се стеснява надолу? — продължи той и пръстите му се плъзнаха към талията и бедрата й. — И как отново се разширява?
— Ей — прошепна тя през смях, а тонът й издаваше, че от това изследване бе изпитала не само гъдел.
— Но то е чудесно, Мира. Не си ли съгласна? Ти си едно от най-прекрасните творения на природата. Извинявай, че ти го казвам, но е глупаво да криеш тази красота от всички.
Мира долови, че в думите му има нещо повече от желание да я прелъсти. Гласът му трепереше почти като на дете и тя разбра, че тялото й го привлича наистина по начина, за който говореше. Досега не се бе замисляла върху необяснимата си сила над мъжете. Мълчеше, изненадана от това откритие. Обзе я спокойствие, тя се отпусна и позволи на Брандър да я милва и целува. Усети, че ласките му бяха изпълнени с безкрайна почит, и нямаше нужда да се убеждава, че не се намира в ръцете на насилник.
Сякаш в потвърждение на нейните мисли Брандър обви ръце около кръста й и с въздишка притисна гърба и към тялото си.
— О, колко си мила — промърмори той.
Мира отново усети силното му желание, както и когато лежаха на тревата. Ако пожелаеше, Брандър можеше да я обладае още сега. Можеше да я накара да легне и да стигне докрай, и тя нямаше да му откаже или да го спре. Неговият глас, обожанието в очите му, което съзря, когато я обърна с лице към себе си, всичко това я караше да се чувства като богиня. В този миг за нея не съществуваше нищо по-приятно от това да се усеща царица в очите на такъв достоен мъж.
— Аз… аз те обичам, Брандър — каза тя, когато той се наведе да я целуне отново. Но преди устните им да се съединят в целувка, се чу предупредителното покашляне на единия от братята.
— Конете са напоени — обяви Рурик, водейки за юздите два коня.
— Аха. Поихме ги три пъти — добави Ланг, който стоеше до брат си.
— Няма какво да правим по това време, а и става студено далеч от огъня — продължи Рурик, изведнъж решил да говори на родния си език.
Брандър им отговори учтиво, като си мислеше, че може би беше по-добре, че Мира не разбира какво си говорят в този момент:
— Тогава вървете и си запалете друг огън някъде наблизо. Не съм свършил с момичето; уверявам ви, че във ваше присъствие няма да успея да направя нищо.
— Какво има да правиш? — настоятелно попита Рурик. — Утре сутринта тя трябва да ни заведе до лагера на войниците или ще й теглим ножа.
— Ще ги убедя да ни оставят на мира — пошепна Брандър на Мира на нейния език. Усмихна й се успокоително и тръгна към братята си, леко накуцвайки. Тримата продължиха разговора си на родния си език.
— Оставете на мен тази работа — изръмжа им той. — Момичето се оказа много ценно за нас и до този момент внимателно слуша всичките ми сладки приказки, така че не бива да бързаме да я убиваме.
— Мислиш, че ако я обезчестиш, това ще ни бъде от полза, така ли?
Ланг сухо се изсмя.
— Това зависи от способностите му, не смяташ ли?
— Оставете ни насаме с нея само тази вечер — продължи Брандър. — Обещавам ви, че на разсъмване ще бъде готова да ни заведе дори накрай света.
Рурик тежко въздъхна.
— Добре, но ако се окаже, че на сутринта няма да е толкова сговорчива, както обещаваш, дай ни дума, че ще ни позволиш да се намесим.
— Съгласен съм. Така да бъде — каза Брандър и протегна ръка. — Ако всичките ми усилия се окажат напразни, утре правете каквото искате. — После се обърна и се запъти към Мира.
— За какво си говорехте? — попита тя шепнешком и продължи да наблюдава с крайчеца на окото си как
