бъда обявена за недостойна да стана жена на някои мъж от племето. Никой няма да ме вземе.
Брандър учудено повдигна вежди. От майка си знаеше много за обичаите на племето ерс, но това бе ново за него и силно го порази.
— Тогава ще те взема аз — увери я той, но не бе много сигурен в думите си.
По някаква неизвестна причина тя изглеждаше поласкана.
— Това се случва много по-често, отколкото си мислиш. Мъжете нападат другите не само за да заграбят добитък, но и жени. Тази женитба е толкова законна, колкото уредената от родителите на булката. И ако твоите ужасни хора не ми бяха запушили устата и не ме бяха замъкнали толкова далече, щях да ви обясня всичко, преди да беше станала белята.
Сега Брандър потъна в дълбоко мълчание. Много неща се бяха случили през последните няколко часа, но не му бе хрумнало, че, без да знае, е станал годеник.
— Но нали това още не е станало — изохка той. — Имам предвид, че не съм ти сторил нищо. Ако утре по същото време те върнем обратно на племето ти хората няма да кажат нищо. Та нали аз и братята ми сме почти от твоето племе. А вътре в племето не бива да се крадат невести.
За негова изненада тя не прие тези разсъждения и отново го нападна.
— О, Света Дева Марийо, ти ме отчайваш — извика тя. След това рязко стана, загърна се по-плътно с наметката и застана от другата страна на огъня.
— С какво те разсърдих пък сега? — попита я високо той. — Каза, че искаш да те върнем на твоите хора с неопетнено име, и аз просто обмислях как да стане това.
— Пфу, няма значение, че говориш моя език толкова добре! Оставаш си същият глупак, неспособен да ме разбере.
Той не успя да сдържи въздишката си.
— Мира, късно е. Нашият лагер беше изгорен до основи. Сестра ми бе отвлечена от кралската армия. Екипажът на кораба ми има достатъчно причини да отплава всеки момент. И само преди два часа кракът ми бе пронизан от стрелата на някакъв ерс. Не можеш ли след всичко това да проявиш малко милосърдие към мен и да не ме караш да играем на гатанки.
Против волята си Мира изпитваше някаква симпатия към него заради външността му. Независимо от обидното отвличане й стана ясно, че Брандър страда дори повече от нея.
— Господи, не зная какво искам — призна тя и сведе поглед. После се загърна още по-плътно в наметалото си. — Всъщност не зная дали ако ме върнете утре привечер, ще ми стане леко на сърцето или, напротив ще получа разрив.
При тази забележка Брандър едва сдържа усмивката си.
— Но си сигурна, че не ти харесва да те отвличат.
— Аха — отговори тя колебливо и го погледна още веднъж право в очите. Много неща не й харесваха. Беше бясна от яд, че не разбира нейното желание да се сближат не по този начин — та това се разбираше от само себе си. Бяха я пленили, за да им бъде водач при търсенето на сестрата! Тя искаше да я ухажват и да се омъжи по правилата. Сега, когато знаеше, че той не възнамерява да отплава заедно с нея, а да остане в Ерин, Мира мечтаеше за ухажване и брак, който да бъде благословен от нейната фамилия и от Светата Майка Църквата. Дори да беше така, готовността му да я върне на нейните хора, преди да я обявят за опетнена, трогна сърцето й.
— Удари ми един шамар, жено, и да свършваме — твърдо я подкани Брандър.
— Ти луд ли си?
— Не. Просто нямам представа какво друго да направя. Не мога да те оставя до утре толкова ядосана, че да откажеш да ни заведеш до лагера на Мак Кугън. Така че ти позволявам да излееш яда си върху бузата ми На твое място щях да го направя бързо, защото моите братя скоро ще се върнат и може би няма да разберат сложното положение — добави той, стана и се приближи до нея.
Мира отстъпи няколко крачки назад.
— Престани, Брандър! Да не съм някаква стара злобарка като Киарда, която можеш да накараш да ти се подчини. Твоят чар може да подейства само на нея. Радвам се, че с нея стана така. Но аз и ти сме на различни страни, не се опитвай да го отричаш.
— Не отричам. Още щом ми разказа за твоето отвличане от племето норс преди няколко лета, се отказах да те увещавам.
За нейно учудване той продължи да се приближава към нея. Тя, обратно, отстъпваше назад.
— Я се стегни — изсъска тя. — Не искам да те удрям! За нищо на света не желая да те докосна.
— Е, аз пък искам, драга моя. Не се дърпай — каза той ядосано, протегна ръка и я сграбчи за наметалото. С другата си ръка я прегърна. Лицето му се допря до врата й и следващите му думи се сляха в горещ поток от целувки. — Може да не си сигурна какво искаш да стане между нас, но аз съм повече от сигурен. Желая те от момента, в който те видях, и съм напълно сигурен, че го знаеш.
Мира бе благодарна на здравата му прегръдка, защото краката й не я държаха, а неговите целувки ставаха все по-горещи и страстни.
— Не ми се смей, Мира — продължи той вече по-спокойно. Горещият поток на желанието му сякаш премина в нейното тяло. — Ставам все по-нетърпелив от твоя свян.
— Това не е свян, а страх — опита се да се защити тя. Дъхът й почти бе спрял от напиращата му страст. — Не зная нищо за любовта.
— Ела при мен тази нощ и ще те науча на всичко… Почти на всичко.
Гласът й изрази недоверие:
— А братята ти?
— Ще легнат да спят по-далеч, ако им наредя.
— О, Боже, та това е по-голяма лудост от желанието ти да те ударя.
Той вдигна глава и я целуна бавно и нежно по устата. После обсипа с целувки бузите й и отново заговори:
— Ако утре открием Астрид, ще се прибереш благополучно вкъщи, но аз мога да бъда убит. Това може да бъде нашата първа и единствена нощ заедно, любов моя, и не искам да я прекараме разделени. А ти?
И тя не искаше. Но все още бе твърде изненадана от предложението му и се колебаеше.
— Не, не може. Не трябва. А твоят болен крак — поде несигурно тя.
— Остави крака ми! Той ме научи колко лесно може да бъде отнет човешкият живот. А моето тяло не желае да умре, преди да е познало твоето. О, гръм и мълнии, колко ми е приятно твоето присъствие, колко обичам топлината и лекия аромат на кожата ти! Привличат ме както мечката — медът. — Брандър продължаваше да я целува, после плъзна ръка под плаща й и я хвана за гърдите.
Мира потрепери и го изгледа учудено. Неговите пръсти се справяха с непознатото място толкова умело, че й стана ясно какъв голям опит имаше с жените.
— Не ме съблазнявай. Моля те — прошепна тя, осъзнавайки своята безпомощност срещу обаянието му.
— Няма, щом не го желаеш. Това не е изнасилване, а любовна игра, сърце мое. Можеш да ми кажеш да спра, когато поискаш, и аз ще намеря сили да те послушам. Кълна ти се.
Мира му вярваше. И стана точно това, от което се страхуваше: легнаха на земята и продължиха да се целуват, защото не намираше сили да му откаже.
Разгорещената борба на двете тела продължаваше. Неговите пръсти се плъзнаха нагоре и се опитаха да разкопчеят дрехата й. Мира разбра, че не е нужно да се въздържа. Когато пръстите му преодоляха бариерата на долните й дрехи и докоснаха едната и гърда в главата й изникна споменът за онзи норс, който се бе опитал да я изнасили, и тя се ужаси.
— Какво има? — прошепна Брандър и ръката му спря.
— Не зная… Само че… недей да го правиш, моля те.
Той се засмя.
— Какво?
— Махни си ръката оттам. Не можем ли да изразим чувствата си, без да го правим?
Той се отдръпна и подпря главата си на лакът.
— Не мога да си представя как — каза той през смях.
