добре щеше да бъде да прави това с брат й, отколкото с разгневения Мак Кугън.
Блар вдигна рамене.
— Не знам. Да видим дали ще се държи кротко. Ако стане послушна слугиня, ще я задържим при нас. Искаше да каже като държанка или наложница, но заради нея реши, че ще е по-добре да смекчи тона си. Както върви, май ще е много трудно да я укротим.
— Не можете да постъпите така с нея — отбеляза Лон, наведе се зад жената и развълнувано зашепна. Тя може да е издънка на нашето собствено племе, нали?
— А какво да направим? Нали видя колко опасна може да бъде, когато е отвързана.
— Трябва да поговоря с нея. Може би духовник и расо ще съумее да събуди доброто в нея.
Блар се изсмя.
— Ако има такова добро. Ти наистина ли мислиш, че твоето расо означава нещо за нея? Викингите са езичници, Лон, кръвожадни варвари като всички други!
— Да, но не убиват нашите жени, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че когато нападат нашите крепости, не отвличат жени и деца. Намират начин да ги върнат обратно.
— Да. Само че нашите жени и деца не се опитват да им режат главите.
— Все пак мисля, че ако ме оставиш за малко насаме с нея, ще успея да я върна в правия път. А може би с това ще спечелим нейното благоразположение.
Блар отново се засмя.
— Знаеш ли, ти си съвсем откачен. Както нямаш никакъв опит в боя, тя ще те събори с един удар.
— Е, няма да я развързвам. Само ще извадя парцала от устата й и така ще разбера колко е разумна.
Блар продължи да го гледа като луд.
— Нямаш ли си по-добра работа? Например да четеш ръкописи или нещо такова?
— Чудя ти се, братко. Като един от хората на краля, би трябвало да знаеш, че няма по-добра работа от спасението на един човешки живот. Стига това да спаси и човешката душа, разбира се. С твоя помощ се надявам да направя и двете неща. Дано абатът ми прости днешното отсъствие, по-дълго от обичайното за ежеседмичното ми посещение при тебе в лагера.
— Оправяй се сам тогава, щом това е толкова важно за тебе — завърши Блар и отново вдигна рамене, когато стигнаха до палатката. — Аз ще поговоря с Наял. В това няма да има нищо лошо, предполагам.
Лон въздъхна облекчено.
За съжаление обаче нещата не можаха да се развият по толкова цивилизован начин. Както се опасяваше Блар, Наял се бе събудил. Щом видя пленницата, Мак Кугън скочи от постелята си и се нахвърли върху нея.
Преди Лон или Блар да успеят да направят нещо, той я стисна за врата и започна да я души.
С общи усилия Лон, Блар и пазачът освободиха Астрид от смъртоносната му хватка. Веднага след това духовникът реши да я отведе на по-безопасно място.
— Отведи я оттук, отче, преди нашият предводител да реши отново да я нападне — извика Блар след него, разтревожен от сбиването и от необходимостта да удържа началника си. — Господ ти даде твоя първи, а може би и единствен час с тази фурия. Възползвай се от него!
Глава 13
Опасявайки се от ново сбиване в палатката на Мак Кугън, Лон реши да отведе жената в горичката, от която се бяха върнали преди малко. И тъй като току-що бе спасил Астрид от сигурна смърт, тя, разбира се, не се противопостави на това. Учуди се обаче, когато той свали въжения колан от расото си и върза с него глезените й.
Лон все пак й позволи да седне и да се облегне на едно дърво. Виждаше се, че мисли за нейното удобство за разлика от нападателите й.
— Ще започнеш ли да викаш, ако ти извадя парцала от устата? — попита той, като я гледаше отвисоко, сякаш бе капризно дете, което можеше да го ухапе, ако се приближи твърде много.
Тя завъртя очи и поклати отрицателно глава. Беше прекарала дълго време вързана и дишаше вече толкова трудно, че бе съгласна на всичко, стига да може да си поеме свободно дъх.
— Добре тогава — отвърна духовникът и гласът му нервно трепна. После предпазливо мина зад нея и започна да развързва омотания около устата й парцал.
Астрид се чудеше от какво се страхуваше той. Какво лошо можеше да му направи с вързани ръце и крака?
— Готово — каза тихо Лон и побърза да се отдалечи от нея с парцала в ръка. — Така е по-добре, нали?
Астрид не отговори веднага. По-важно бе за нея да поеме свободно въздух.
— Аха — отговори накрая и му се усмихна благодарно.
Лон отстъпи още малко и огледа лицето и. Виждаше се, че чужденката има съвсем човешки вид, при това дори донякъде привлекателен, особено когато се усмихваше така мило.
— Ти си сгрешила, като си казала на началника кой е брат ти — отбеляза той.
Астрид си помисли, че ще е по-добре да не й изтъква очевидното.
— Така е — отвърна тя.
Духовникът я стрелна с поглед.
— Как ти е името, за Бога?
— Астрид.
— Ас… трид — повтори отецът, като се опитваше да го запечата в паметта си.
— Аха. А ти си Лон.
Очите му подозрително се свиха.
— Откъде знаеш?
— От разговора с брат ти, естествено.
Духовникът продължи да я гледа сякаш беше чудовище. Дали пък не я смяташе за дивачка. Не беше сигурна. Но каквото и да мислеше, той съвсем определено се страхуваше от нея. Страхлив червей! Стига да можеше да го убеди да й развърже ръцете, щеше да накара сърцето му да се разтупти. Във всеки случаи от него можеше да се отърве по-лесно, отколкото от въоръжените войници. Поне в това бе сигурна.
— Как си научила толкова добре нашия език?
— Майка ми е от племето ерс. Знаеш това, нали? — наблегна на думите тя. — Нали непрекъснато повтаряше на брат си, че може би аз съм от вашето племе. Така беше, нали? Вашият род също е дошъл от югоизток, откъм морския бряг.
— Така е.
— Брат ми не спомена да е видял духовник с тях, когато ги е срещнал вчера.
— Духовниците не живеят във военните лагери, дете мое. Ние обитаваме манастирите.
Астрид избухна.
— Защо ме наричаш „дете мое“? Вижда се, че не съм дете. А и ти сигурно си само няколко години по- възрастен от мене.
Лон с възмущение отметна глава. Това беше неговата първа възможност да насочи една нова душа към правия път. И тази жена, която току-що бе спасил от сигурна смърт, се осмеляваше да се отнася към него с такава надменност!
— То е, защото съм посланик на Светата Майка Църквата. Всички ние сме деца на Всемогъщия.
Тя кимна и прехапа долната си устна, обмисляйки нещо.
— Добре, в такъв случай и аз ще те наричам „дете мое“.
— Не можеш да направиш това, неблагодарнице! — изкрещя Лон. После, като си припомни заповедта за смирението, млъкна и се опита да се успокои.
