пример.
Макар че разбираше колко опасно бе да се държи така, при неговото избухване Астрид не можа да сдържи усмивката си. Никога досега не бе разговаряла с духовно лице, но ако разказите на майка и бяха верни, те не би трябвало да дават израз на гнева си. Този обаче бе постъпил точно така и Астрид изпита задоволство от неговото прегрешение. Обичаше да побеждава при единоборство с мъжете, било то словесно или физическо. Такива победи потвърждаваха нейното превъзходство над тях и я изпълваха с гордост.
Някакъв вътрешен глас обаче я предупреди, че не бива да се радва на сегашната си победа. Този духовник, с тънък като на пиле врат и облечен в женска дреха, беше може би единствената й надежда за бягство от въоръжените ирландци. Тя трябваше незабавно да се опита да му внуши желанието си.
— Как е името на майка ти? — попита Лон, когато се успокои, и отново вдигна глава.
— Елана Мак Айл. Тя е първа братовчедка на жената от вашето племе, която наричат Киарда.
Лон кимна. Този отговор съответстваше на това, което бе чул за екипажа на викингите.
— Аха Елана. Не я познавам, понеже съм се родил, след като тя и някои други са били отвлечени от норвежците. За нея си спомнят с най-добри чувства.
Макар че се владееше добре, Астрид се зарадва на тази висока оценка и изпита копнеж по родителите си. Тя бе любимката на баща си и обичаше много майка си, макар че не беше толкова привързана към нея.
Последва кратко мълчание. Лон сведе поглед с молитвено събрани ръце. Тя не говореше на родния си език и въпреки това се изразяваше доста добре. Виждаше се, че не казва каквото й дойде на езика, а подбира думите си и ги поставя на място.
— Ти си била на брега, когато Мак Кугън се е нахвърлил на твоята зестра, така ли? — попита той, без да се старае да скрие огорчението си. Колко неприятности можеха да си спестят, ако бе проявила достатъчно разум да се оттегли заедно с другите от екипажа.
— Да — едносрично отговори тя.
— Но това е лудост, дъще моя. Да решиш, че някакво богатство струва повече от живота ти! Добрият Господ ни учи да не придаваме голямо значение на земните неща. Не ти ли е казала майка ти поне това?
— Но това беше моята зестра. Тя ми е необходима и възнамерявам да си я върна.
— Да си я върнеш от хора като Наял и подчинените му? Невъзможно.
— Тогава ще умра в бой, предполагам — заяви тя. Твърдостта в тона й го накара да се зачуди дали във вените й вместо кръв не течеше леденостудена течност. Тя наистина беше по-хладнокръвна и загадъчна от всички жени, които бе срещал и може би щеше да срещне за в бъдеще. Макар че здравият разум му подсказваше, че трябва да стои далеч от нея, той се насили да се приближи до войнствената жена и да я докосне по бузата.
— Но аз не искам да умреш, Астрид. Не разбираш ли?
Тя отметна глава назад към дървото, на което се бе подпряла. Но вместо да го заплюе, както очакваше Лон, се изчерви от притеснение.
— Ето — тихо каза той и бавно издърпа ръката си. — Не е вярно това, което каза брат ми, че никой не може да те накара да се изчервиш.
— Защо… Защо ми казваш това? — избухна тя. — Какво ти влиза в работата дали ще живея или ще умра? Не разбирам.
Този въпрос напомни на Лон за разговора с брат му в палатката, когато Блар го обвини, че е казал на Мак Кугън за любовното влечение на викинга към Мира и с това е станал причина за отвличането на Астрид. Дали не е била будна и не е чула тези думи? Лон се опита да си припомни. Не. Не. Сигурен беше, че по това време тя спеше. Защо да й го казва сега? Защо не я остави да мисли, че неговото желание да я спаси е породено само от християнска любов към човешкия род, а не от чувство на вина? Да. Може би това беше най-подходящият начин да се справи със създалото се затруднение. Освен това единственото средство да я спаси от варварството бе примерът на светостта.
— Според нашата вяра убийството е грях, Астрид. При това най-големият, защото последиците от него са непоправими. Не желая Мак Кугън да обременява душата си с греха да те убие. Защото ти не си противник, който се е изправил лице в лице с него по време на битка, а пленница, невъоръжена и безпомощна… И като духовник съм длъжен да направя всичко възможно, за да насоча към тебе Божието покровителство — изрече той и за по-голяма убедителност отново я погали по бузата.
В този миг и двамата затвориха очи, той — в желанието си да изрази Божието милосърдие към нея, а тя — отчасти от смущение пред възторжените му думи, отчасти от недоверие към казаното. Досега Астрид небе срещала човек, който да действа от духовни подбуди, и затова бе много учудена.
— Не мисля, че бих искала да бъда закриляна от вашия бог.
Лон отстъпи назад и леко се усмихна.
— Не зависи от твоето желание, дъще. Искаш или не искаш, Той те закриля.
— Върнете ме в палатката при войниците — каза след малко тя.
— Какво? — попита той невярващо.
— Човече, върни ме веднага на моите похитители.
— О, Астрид, не. Не мога да повярвам, че наистина го искаш. И двамата сме наясно, че след гневното избухване на Мак Кугън преди малко той направо ще те убие, ако те види пред очите си. И, уверявам те, това ще бъде съвсем недостойна гледка.
Лон млъкна. Бе отчаян от първия си опит за приобщаване на една чужденка към лоното на правата вяра — беше по-трудно, отколкото предполагаше. През последните няколко месеца той бе осъзнал, че една част от него иска от живота повече от еднообразното и безкрайно висене над перодръжката, мастилницата и пергамента. И сега, когато срещна тази чужденка, застрашена от опасност, пожела да я защити както от жестокостта на Наял, така и от вечното проклятие на ада. Този стремеж към постигане на някаква цел дълго време бе дрямал в него.
— А ако — поде предпазливо той, — ако успея да уредя нещата, така че и ти, и твоята зестра бъдете предадени на закрилата на Светата Църква, ще подкрепиш ли усилията ми?
Лон замръзна от изненада. Нима той сам произнесе тези думи? Как щеше да убеди абата да се съгласи с това предложение? И как можа да си помисли, в името на милосърдието, че Мак Кугън ще я пусне? Въпреки това напрегнато зачака отговора на жената. Дори да не се приемеше предложението му, то щеше да я предпази от тормоза на Наял и хората му.
— Закрила на Све… та… та… Църква? — повтори тя. Очевидно тези думи й бяха непознати и я затрудняваха.
— Да. Това означава сигурност, дете мое. Сигурност срещу всеки, който поиска да ти навреди.
Очите й се присвиха недоверчиво.
— Заедно с цялата ми зестра, така ли казахте?
Лон кимна.
— Да, това е необходимо условие.
Тя продължи да го гледа подозрително.
— А какво ще стане после с мен? Твоята църква ще ми върне ли обратно зестрата, ще ме заведе ли при моите хора?
Лон въздъхна тежко и вдигна миролюбиво ръка.
— По-полека. Всичко с времето му. Мога само да ти обещая, че ще направя всичко възможно нещата да се развият по най-добрия за тебе начин.
— Но защо? Какво очакваш в замяна? — попита тя недоверчиво. — Ще поискаш да ми се качиш, нали, завърши, убедена в предположението си.
Духовникът зяпна ужасен.
— О, Небеса! Какви думи!
Астрид повдигна рамене.
